— Да, Мърв.
— Нека проверим.
И преди някой да отгатне намеренията му и да се намеси, Олдридж се обърна, рязко отвори вратата, тръшна я зад себе си и изчезна в дъжда.
— Съжалявам, ако Мърв ви се е сторил груб — извини се Хелън Чейни. — Много е изнервен. Работата му е изключително напрегната.
— Разбирам — отвърна Мейсън.
— Педантичен е по отношение на точността. Толкова много момичета карат кавалерите си да ги чакат, докато се облекат. Затова сама отворих вратата. Исках да види, че съм готова. Когато позвънихте, помислих, че е той…
— Ясно.
— Наистина оценявам факта, че дойдохте дотук, мистър Мейсън. Сега разбирам, че сте искал да ми спестите някои неприятности. Мога ли да запитам какво се е случило? Защо казахте, че са изстреляни два куршума преди три часа и половина?
— Мисля, че един от куршумите е убил човек!
— Наистина ли? Кого?
— Все още не знам.
— Доста сте загадъчен, мистър Мейсън! — намръщи се тя.
— Може би защото работя със загадки!
— Сигурно.
Входната врата се отвори. Олдридж влезе възмутен.
— Точно както си мислех! Някой негодник е отмъкнал пистолета от жабката на колата. Предупредиха ме да не го оставям там. Мога ли да запитам как е попаднал у вас, мистър Мейсън?
Олдридж му подаде пистолета. Адвокатът го взе и го пусна в джоба си.
— Някой го е подхвърлил на мой клиент.
— Наистина ли?
— И тъй като с него е стреляно, може да е използван за някакво престъпление. Помислих, че ще е разумно да уведомя мисис Чейни, така че адвокатът и рекламният й агент да се срещнат…
— Действително ви дължа извинения, мистър Мейсън — сияеше Олдридж. — Боя се, че бях малко груб с вас. Е, започвам да си мисля, че съм преценил погрешно вашата клиентка мис Бегби. Вярно е, че останалата част от бижутата не се намери, но определени обстоятелства в този случай ме карат да изпитвам противоречиви чувства. Утре ще се свържа с Айрин Кийт. Мисля, че би могло да се направи нещо по този въпрос, някое много изгодно споразумение.
— Благодаря ви — рече Мейсън.
— Скъпа — обърна се Олдридж към Хелън, — позволи ми да се обадя по телефона. Искам веднага да съобщя за кражбата на пистолета. Нали сте записали номера му, мистър Мейсън?
— Ще ви продиктувам цифрите направо от пистолета, щом искате да се обадите. Но мисля, че и вие си ги записахте.
— Разбира се! Колко глупаво от моя страна! Те са тук.
Той набра номера на полицията.
— Искам да съобщя за кражба на пистолет. Току-що установих, че липсва. „Колт «Кобра»“. От тристаграмовите, които пуснаха напоследък. Номерът е… — Олдридж запрелиства бележника си, изпусна го и се обърна към Мейсън: — По дяволите! Имате ли нещо против да хвърля поглед на пистолета.
Адвокатът му го подаде. Олдридж продиктува номера.
— Да, точно така. Имам разрешително. Обажда се Мървин Олдридж от корабостроителници „Олдридж“. Да, нося го за самоотбрана. Доста често закъснявам. Беше в жабката на колата. Зная, че е нередно. Небрежност, но го оставих там и после забравих да го прибера. Не мога да ви кажа точно, но вероятно преди ден-два… О, сега зная къде е. У адвоката Пери Мейсън. Дал му го е един клиент. Мислех, че ще е най-добре, ако ви уведомя.
Олдридж остави слушалката, изправи се и върна пистолета на Мейсън. Двамата сърдечно си стиснаха ръцете.
— Наистина ви дължа извинение, мистър Мейсън.
— Няма защо. Надявам се да прекарате приятна вечер. Довиждане!
Мейсън хвана Дела за ръка. Хелън Чейни излезе на верандата и ги изпрати чак до стълбите.
— Сериозно вали — забеляза тя.
— Действително — отвърна Мейсън и двамата хукнаха към колата. Адвокатът отвори вратата на Дела, изтича от другата страна и се мушна вътре.
— Фантастична игра! — каза Дела, докато колата се отдалечаваше. — Шефе, Олдридж размени ли пистолетите?
— Естествено!
— Но ти знаеш номера… А и той си го записа. Боже мой! — Тя го наблюдаваше през цялото време. — Сега можете да ги обвините.
Мейсън кимна. След малко спря в края на шосето, завъртя барабана на пистолета и го разгледа под светлината на една улична лампа. В гнездата имаше две празни гилзи. Адвокатът приближи оръжието до носа си и помириса дулото, после го подаде на Дела.
— Искаш ли да го помиришеш?
— Мирише само на масло. Не на барут.
— Точно така.
— Шефе, можеш да провериш номера и веднага да разбереш дали този…
— Нямам номерата. Ти ги продиктува на Дрейк.
— Записах единия в бележника си и мога да го сравня с номера на този пистолет…
— Защо ще го правиш?
— Можем да се свържем с Пол и да разберем…
— Защо?
— Ами за да докажем, че е разменил пистолетите!
— Каква полза?
— Какво?
— Че знаем за размяната на пистолетите.
— Това ще означава… — Дела Стрийт изведнъж млъкна и го погледна с широко отворени, объркани очи.
— Досети се! — рече Мейсън и пусна оръжието в джоба си. — Ние сме невинни душици. Не знаем за никаква размяна и дори и за миг не сме и помисляли да обвиним Мървин Олдридж, че е извършил такова нещо. Не и човек от неговия ранг. Пък и никой няма да ни повярва. Ще си помислят, че лъжа и искам да защитя моя клиент.
11
Докато пътуваха към Холивуд, Пери Мейсън беше в изключително добро настроение.
— Къде отиваме, шефе? — запита Дела.
— Мислех да се качим отново на мястото на престъплението. Но преди това ще се обадя на Пол. Искам да му дам колкото се може повече време.
— Ако смяташ да му телефонираш, преди да тръгнем нагоре, тук е последната ти възможност.
— Май си права!
— Мейсън спря колата пред една телефонна кабина.
— Ти ли ще се обадиш, или аз?
— Обади се ти. Разбери какви са новините и кажи на Пол, че ще се свържа с него по-късно.
— Отнасяш се прекалено небрежно към случая — изгледа го проницателно тя.
— Но какво искаш? Нашата клиентка е стреляла срещу човек, който се е опитал да я нападне. Може вече да са установили, че той е престъпник с дебело полицейско досие.
