Мейсън в съдебната зала и „да му натрие носа“. Той призова своя пръв свидетел Хари Боулс.
Нийли се наведе и прошепна на Мейсън:
— Кълна се, за мен ще бъде удоволствие да видя, как ще го разкъсате.
Изглежда и Джефри Строн долови отношението на защитата. Той се изправи, усмихна се саркастично и след като свидетелят се закле и отговори на предварителните въпроси, го запита:
— Познавахте ли Стив Мерил?
— Да.
— Къде е той сега?
— Мъртъв е.
— Видяхте ли тялото му?
— Да, мистър, видях го.
— Къде?
— В моргата.
— И разпознахте в него Стив Мерил?
— Да.
— Ваш ред е — обърна се прокурорът към Мейсън. Адвокатът се усмихна на Боулс:
— Откога познавате Стивън Мерил?
— Отскоро. Случи се така, че той ми намери апартамент в сградата, в която живееше.
— Мистър Боулс, познавахте ли починалия по времето, когато се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън?
— Протестирам! Въпросът е неуместен и отвлечен! — прекъсна го Строн.
— Но това е разпит, ваша милост!
— Момент! — Съдията Кипън се наведе напред и погледна адвоката над очилата си. — Това е предварителен разпит. Не е редовното дело. Целта на разпита е да установи извършено ли е престъпление и ако е така, какво е участието на обвиняемата в него. Ето защо съдът няма намерение да изслуша множеството технически аргументи по протестите, нито пък ще позволи делото да се превърне в спектакъл. Ще подкрепя дебатите по същество, но ще пресека всеки опит за фойерверки от страна на когото и да било. А сега — протестът се отхвърля. Отговорете на въпроса!
— Познавахте ли починалия, когато е бил известен като Стонтън Вестър Гладън? — повтори въпроса си Мейсън.
— Не. В деня на смъртта си той ми каза, че някога е използвал това име.
— Това е всичко.
— Обвинението има ли още въпроси?
— Не, ваша милост.
— Свидетелят е свободен. Кой е следващият?
— Уилям Ферън.
Ферън излезе напред, закле се и каза, че е разпитал обвиняемата в „Джошуа трий кафе“ в нощта на престъплението.
— Тя направи ли някакви изявления?
— Да.
— Как бяха дадени те — по принуда, или доброволно?
— В присъствието на нейния адвокат! — усмихна се Ферън.
— Мистър Пери Мейсън?
— Точно така.
— И какво съобщи тя?
Ферън повтори историята, която Ивлин му беше разправила. След това свидетелят разказа за пътуването по планинския път, за разрушената мантинела, открития труп и за всичко останало, което се бе случило.
— Можете да задавате въпроси — рече Строн.
— Нямам въпроси.
— Повикайте сержант Холкъм! — обяви Строн. Сержант Холкъм пристъпи напред, положи клетва и с изражение на нарастващо задоволство се настани на свидетелския стол, сякаш се готвеше да остане вечно там. В отговор на преките въпроси на Строн той уточни поста си в градската полиция, поясни, че градският отдел „Убийства“ е бил повикан от шерифа, когато се е разбрало, че откритото тяло е в пределите на града.
— Какво беше положението, когато пристигнахте там?
— Валеше. Колата беше в дерето. На местопроизшествието заварих един полицай от службата на шерифа и полицейския фотограф.
— Какво направихте?
— Слязох долу, за да извърша оглед на трупа и след задължителните снимки помогнах при изваждането му. Посочих някои подробности на прокурора, които смятах за значими, и привлякох вниманието му върху факти, които не биваше да бъдат пропуснати.
— Какво искахте да кажете с това?
— Ами намекнах, че положението на ключа за светлините е от съществено значение.
— И какво беше положението на този ключ?
— Не беше включен.
— Впоследствие сте разговарял с обвиняемата по това дело?
— Да.
— Принуждавана ли е по някакъв начин да дава показания?
— Не.
— Заплашвана ли е?
— Не.
— И даде показания свободно и доброволно?
— Да.
— Разпитахте ли я за светлините на колата, с която е била нападната?
— Зададох й такъв въпрос.
— Какво ви отговори?
— Каза, че светлините били включени, били насочени високо нагоре, отразявали се в огледалото и я заслепявали.
— Иззехте ли оръжието, с което е извършено престъплението?
— Да.
— Къде го открихте?
— У Пери Мейсън, защитника на обвиняемата.
— Точното място?
— В жабката на колата му.
— Кога?
— Беше към единадесет вечерта.
— Къде?
— Той пристигна в „Краункрест“, ресторанта, където работи обвиняемата. Явно искаше да се срещне с нея, преди…
— Вашите изводи са без значение — прекъсна го Строн. — Вие сте длъжностно лице. Знаете правилата за даване на показания. Позволено е да излагате само фактите. Продължете!
— Запитах го за пистолета, който му е дала обвиняемата в ресторанта.
— Мистър Мейсън предаде ли ви пистолета?
— Да. Всъщност той каза, че пистолетът е у него и посегна към жабката. Така че аз я отворих и го взех.
— Къде се намира оръжието сега?
— У мене.
— Какво беше състоянието му, когато ви го дадоха?
