— Огледахте ли леглото на обвиняемата?
— Да.
— Кога?
— Почти веднага, след като пристигнах на мястото.
— Какво открихте?
— На леглото имаше две възглавници. Едната беше с калъфка, другата нямаше.
— А сега за калъфката върху главата на Стив Мерил. Преди или след неговата смърт е сложена?
— След като е умрял.
— Не принуждавате ли свидетеля да прави изводи? — намеси се съдията.
— Защитата няма нищо против — рече Мейсън. — Бихме желали да сътрудничим на обвинението по въпросите, по които няма спор.
— Няма спор! — учуди се съдията.
Строн пристъпи решително от свидетелския стол към масата на защитата.
— Значи приемате, че калъфката е била поставена след настъпването на смъртта? — В гласа му се долавяше недоверие.
Мейсън сви рамене.
— Не се противопоставям на тази версия, това е всичко. Правете каквито искате изводи. Просто декларирам, че моята линия на поведение е да не се противопоставям на онези въпроси, по които чувствам, че не може да се спори.
Строн седна объркан.
— Продължавайте! — раздразнено каза съдията.
— Отговорете на въпроса!
— Ами на калъфката открихме дупка. Но не от куршум. Около нея нямаше следи от барут, нагар или други вещества, които обикновено остават но плата. От друга страна, върху главата на убития имаше ясно очертан барутен нагар. Направихме опити, за да разберем от какво разстояние може да се получи такъв нагар. Установихме, че то е приблизително тридесет сантиметра от мишената, тоест, тридесетина сантиметра от целта.
— Кой пистолет използвахте при тези опити?
— Този тук.
— С други думи — намеси се съдията, — приемате, че това е оръжието на престъплението?
— По този въпрос не може да има спор, ваша милост! — рече Строн. — Само поради известни обстоятелства фаталният куршум не може да бъде лесно идентифициран. Но аз мога и чрез косвени доказателства да установя, че това е оръжието, което е използуване.
— Направете го! — разреши съдията.
— Казвате, че калъфката е била поставена след убийството, сержант.
— Точно така.
— И едно от доказателствата, както вече споменахте, е липсата на нагар?
— Да. Дупката не беше направена от куршум.
— Имате ли други доказателства?
— Да.
— И те са…
— Човекът, който е поставил калъфката върху главата на мъжа, е трябвало да я завърти така, че направените прорези за очите да си дойдат на мястото. Това обяснява и дъгообразните следи от кръв по вътрешността й.
— Покажете ми калъфката! — нареди съдията. Той огледа кървавите нетна и поклати глава. — Разбира се, свидетелят прави изводи от фактите. Но те са налице и очевидно позволяват само един извод.
— И аз мисля така, ваша милост — добави бодро Мейсън.
— Но вие не можете да се съгласявате с тези заключения! — възкликна Строн. — Та върху това се гради цялата ви защита!
— Откъде знаете каква ще бъде защитата ми?
— Успокойте се, господа! — прекъсна ги съдията. — Нещата вземат твърде необичаен обрат. По въпроса, отнасящ се до същността на защитата, адвокатът няма забележки. По въпроса, който наглед е отвлечен и академичен, той се бори решително и настоява да му бъдат предоставени всички подробности от експертизите.
— Просто отстоявам правата на клиентката си.
— Да, да. Разбирам — рече съдията. — Във всеки случай не улеснявате обвинението по въпроса за оръжието на престъплението.
— Нямам такова намерение — отвърна Мейсън. Съдията погледна прокурора.
— Всичко е наред — отвърна на погледа му той, като се усмихна кисело. — Ще го докажем! — И се обърна за пореден път към сержант Холкъм. — От този пистолет са изстреляни два куршума, нали?
— Да.
— Полицията твърди, че единият от тях е попаднал в главата на убития. Какво е станало с другия?
— Беше се забил в една от дървените подпори на мантинелата, поставена от вътрешната страна на склона.
— Можете ли да покажете нагледно на съда мястото, където открихте куршума?
— Да. Нося снимка, направена на следващия ден, веднага щом се съмна. На нея се вижда дупката в подпората. Куршумът беше изваден и е много добре запазен. Не съм извършил лично балистичната проба, но присъствах на нея. Не може да има спор по въпроса.
— Не е необходимо да давате показания за тази проба — прекъсна го Строн, — тъй като имам намерение да призова експертно балистика. Бих искал да потвърдите идентичността на този куршум. Сега ще ви покажа друг, който е белязан в основата или в онази част, която се приема за край. Знаете ли кой е поставил тези знаци?
— Да, мистър, зная. Това са разпознавателни знаци.
— Откъде взехте куршума?
— Извадих го от подпората, която се вижда на тази снимка. Тя се намира встрани от главния път и е посочена със стрелка.
— А сега бихте ли отстъпил свидетелското място на експерта по балистика — каза Строн. — Ще приложим снимката като веществено доказателство номер две и куршума като номер три.
— Един момент — прекъсна го Мейсън, когато сержант Холкъм понечи да напусне свидетелското място. — Току-що представихте като веществено доказателство втори предмет — куршума. Искам да разпитам свидетеля за него.
— Моля — процеди през зъби прокурорът.
— Кога за пръв път забелязахте куршума в подпората?
— Никой не може да види куршум забит в дърво, ако не го извади оттам. Не съм имал инструменти за вадене на куршум.
— Кога за пръв път видяхте дупката в подпората?
— Почти веднага, след като пристигнах на местопроизшествието. С пистолета беше стреляно два пъти, тъй че някъде наоколо трябваше да има втори куршум. Проверих дали не се е забил в нещо и не сбърках.
— И с това приключихте търсенето?
— Какво искате да кажете?
— Че повече не сте търсил.
— Щом намерих втория куршум, нямаше какво повече да търся.
— Така ли? Това е всичко.
— Ще помоля сержант Холкъм да напусне свидетелското място.
— Призовавам Александър Редфийлд — каза Строн. — Мистър Редфийлд е експерт по балистика.
— Така да бъде! — постанови съдията.
Александър Редфийлд, висок мършав мъж с издадени скули и големи изпъкнали очи се движеше подчертано бавно и произнасяше думите внимателно, сякаш се боеше да не изрече нещо излишно. Той се
