микроскопските проби?
— Да.
— Какви са резултатите?
— Куршумът, причинил смъртта, и куршумът в гредата на къщата, обозначени съответно с № 1 и № 4, са изстреляни от пистолета, приет за веществено доказателство № 2. Куршумите № 2 и № 3 са изстреляни от пистолета, представен като веществено доказателство № 1.
Съдията се намръщи, докато осмисляше важността на казаното.
— А какво ще кажете за гилзите, намерени във веществено доказателство № 1.
— Гилзите са от куршуми, изстреляни от веществено доказателство № 2. Не са от оръжието, в което са открити.
— Означава ли това, според вас, че тези две гилзи са били извадени от веществено доказателство № 2 и са били поставени във веществено доказателство № 1?
— Това е единственото възможно обяснение.
— Може ли да се определи, дали са подменени и неизползваните патрони?
— Не, ваша милост.
Съдията Кипън вникна и в тези показания, после присви устни решително:
— Ще помоля адвокатите да се въздържат от въпроси, докато съдът се добере до същността на изложеното. Ще помоля мис Чейни да заеме свидетелското място.
Един възпълен мъж се надигна от мястото си.
— Ваша милост, бих желал да се отбележи в протокола, че аз, Хармън Б. Пасинг, се явявам в качеството си на адвокат на Хелън Чейни.
— Много добре. Дава й се правото да бъде представяна от адвокат. А сега нека мис Чейни заеме свидетелското място.
— Мис Чейни не е тук — намеси се отново Пасинг.
— Какво? — извика съдията.
— Съжалявам, ваша милост, тя не е тук.
— Защо?
Пасинг повдигна рамене.
— Най-малкото, защото не е редовно призована.
— Вчера беше тук.
— Да, ваша милост. И даде свидетелски показания.
— Сигурно е знаела, че ще бъде потърсена и днес.
— С цялото си дължимо уважение към съда ще отбележа, че към нея не е отправена дори формална препоръка да присъства днес тук.
— Мисля, че грешите.
— Съжалявам, ваша милост. Проучих протокола от заседанието много внимателно.
Съдията изгуби контрол над себе си, наведе се над масата, лицето му почервеня:
— Посъветвал сте я да се измъкне, без да понесе наказание за неуважение към съда!
— Бях повикан тук, за да окажа услуга на моя клиентка. Проучих всички факти по делото и доколкото ми беше възможно, запознах мис Чейни със законните й права — отвърна любезно Пасинг.
Съдията се позамисли и насочи гнева си този път към обвинението.
— Мис Чейни трябваше да бъде редовно призована! — После се обърна към Пасинг и ядно изрече: — Предполагам, че вече е извън юрисдикцията на този съд!
— Разбрах, че е в Лас Вегас. Повикаха я по работа.
— Прекрасно. Да чуем сега какво има да каже мистър Олдридж. Мистър Олдридж, заемете свидетелското място.
Пасинг се обади отново:
— Бих искал да бъде отбелязано в протокола, че съм защитник и на мистър Олдридж. За него са, валидни същите съображения, както за мис Чейни. И мистър Олдридж не е тук. Доколкото ми е известно, той също е в Лас Вегас. Мога да уверя съда, че проучих най-внимателно протокола на заседанието и по отношение на мистър Олдридж и като негов адвокат му обясних, че не е редовно призован, нито му е препоръчано да присъства на заседанията. Казах му, че ваша милост вероятно очаква той да присъства на днешното заседание и сигурно смята, че е редовно призован.
— Защо тези хора не са редовно призовани? — гневно се обърна съдията към обвинението.
— Ваша милост, и аз съм изненадан толкова, колкото и вие. Смятах, че ще бъдат тук — обади се Хамилтън Бъргър.
— Не ви питам какво сте смятал. Питам ви защо се получи така?
— Трудно ми е да ви отговоря. Разполагам с многоброен персонал, който има най-разнообразни задължения. Вероятно това е един от ония случаи, когато всеки мисли, че друг ще свърши работата. Мога ли да помоля съда за кратка отсрочка?
Бъргър се наведе и прошепна нещо на Строн. Той повдигна рамене и разпери ръце в израз на несъгласие. Бъргър продължи ядосано. Строн поклати глава и му отвърна нещо.
Хамилтън Бъргър се изправи отново.
— Ваша милост, мислех, че тези свидетели са редовно призовани. Оказа се, че един от прокурорите, чието задължение е да подготвя делата за съда, е запитал мис Чейни и мистър Олдридж дали ще присъстват днес и те са отговорили утвърдително. Не е искал да притеснява толкова високопоставени личности, като им връчи призовки. Ние смятахме, че свидетелските показания на мистър Олдридж ще бъдат необходими относно покупката на оръжието и изчезването му след това. Истината е, че не отдавахме голямо значение на тези показания, защото не съществуваха съмнения, че оръжието, причинило смъртта, е принадлежало на обвиняемата. Вчерашният обрат беше изненада за нас.
— След всичко, което се случи, тези хора трябваше да бъдат редовно призовани — изръмжа съдията.
Лицето на Бъргър почервеня.
— Разбира се, че можех да им връча призовките, ваша милост, но сметнах, че това вече е направено. От друга страна, на съда беше съвсем лесно и удобно да нареди на свидетелите да се явят и днес. Не приемам, че единствено моята служба трябва да поеме отговорността! След направения пропуск се съгласявам с мистър Пасинг, че тези хора са били в правото си да напуснат щата.
— Съдът не се разпореди, защото сметна, че обвинението е свършило онова, което се очаква от него в подобни случаи! — отвърна кисело съдията.
— Съжалявам, ваша милост! — в отговора на Бъргър прозвуча повече гняв, отколкото разкаяние.
— Как ще продължи процесът в такъв случай? — запита съдията.
— Обвинението приема, че това е един доказан случай, който може да бъде представен на съда. Историята, която разказа обвиняемата, явно е измислена.
— Как стигнахте до това заключение?
— Ваша милост, според нейната версия, мъжът е имал на главата си калъфка от възглавница. Фактите са, че калъфката е била поставена на главата му след неговата смърт. Освен това, тя е носила пистолета, с който е стреляно два пъти…
— Пистолет, който няма нищо общо с убития — отряза съдията.
— Ваша милост! — Хамилтън Бъргър сякаш внезапно осъзна мястото си. — Съвсем очевидно е, че някой е подменил оръжията. Не съм човекът, който ще посочва имена, но службата ми ще извърши разследване и се надявам да намеря виновника — каза той, като се обърна и изгледа многозначително Мейсън.
— Не бъдете толкова сигурен! — отвърна съдията. — Само човек, който е имал достъп и до двата пистолета, би могъл да извърши подмяната.
— Но, ваша милост, съвсем ясно е, че подмяната е извършена след стрелбата. Обвиняемата призна, че е стреляла. Фактът, че пистолетът е бил подменен, когато властите са го получили, не оправдава обвиняемата. Всъщност той подчертава, че убийството е предумишлено, а също така демонстрира един хитро замислен и злонамерен опит да се обърка следствието.
— Съдът няма да подведе никого под отговорност, докато не събере повече доказателства. Замяната е направена умишлено от някого, който е имал тази възможност.
