— Защо? — отсече съдията.
— Може да се окаже от важно значение!
— Не мисля така!
— Да предположим, че сумата, която й е поискал, е седем хиляди и петстотин долара.
— Мистър Мейсън, служейки си с намеци, отново ловко вмъквате факти!
— Бих задал лично на свидетелката този въпрос, ако ми позволите да я разпитам. Ако не ми разрешите пряк разпит, имам право да правя предложения на съда!
— Съдът ще зададе още един въпрос и после ще прекъсне заседанието. В момента той няма да приеме повече предложения от страна на защитата! Ще ви задам и този въпрос, мис Чейни: Колко поиска Стивън Мерил?
— Седем хиляди и петстотин долара.
За миг-два в залата настъпи мъртва тишина. После съдията така ожесточено удари с чукчето, че му счупи дръжката.
— Съдът се оттегля до утре сутринта в десет! Полицай, ще ви държа лично отговорен за опазване на веществените доказателства! Ще ги предадете на мистър Редфийлд. От него ще получите разписка и не бива да допускате никой друг до тях! Мистър Редфийлд, ще ви държа отговорен за веществените доказателства, докато са във ваше владение! Закривам заседанието!
Съдията се изправи и гневно закрачи към кабинета си. Полицаят отключи вратата на съдебната зала. Хората, които останаха зад тях и се мъчеха да чуят какво става вътре, бяха пометени, когато вратите се отвориха под напора на зрители и репортери, тичащи към телефоните. Само за няколко секунди всички телефонни кабини на етажа, пък и на двата съседни, бяха окупирани от мъже, които бясно въртяха телефонните шайби и докладваха на дежурните редактори.
Нийли загрижено погледна Мейсън.
— Нийли, надявам се, че няма да ви въвлека в някое обвинение за неуважение към съда още при първото ни съвместно дело.
— По дяволите! Съдията Кипън е бесен. Кой ли ще опере пешкира?
— Наистина!
— Мистър Мейсън, ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля за нещо?
— За какво по-точно?
— Дайте ми честната си дума, че нямате нищо общо с куршумите, намерени на местопрестъплението!
— Кои куршуми?
— Ами всички, но по-специално № 2 и № 3.
— Не мога да направя това, Нийли!
— Защо?
— Досетете се!
— Боже мой, мистър Мейсън! Ако вие… сте изстрелял тези куршуми, защо… по дяволите!
— Искате да се оттеглите от делото?
— Разбира се, че не! Не съм дезертьор.
— Тогава не се тревожете!
— Но, мистър Мейсън, това означава, че ще се окажем в затвора. Може да започнат и процедури за лишаване от адвокатски права!
— На какво основание?
— Фалшифициране на доказателства!
— Какви доказателства?
— Ами пистолета.
— Ако Стивън Мерил не е бил убит с този пистолет, ние можем да стреляме с него колкото си искаме. Това не е фалшифициране на доказателства. Този пистолет е като всеки друг.
— Но Мървин Олдридж се закле, че това е пистолетът, който сте му показал. И ако пистолетът, който ви е дала Ивлин Бегби е същият, значи това е оръжието на престъплението.
— Не може да е пистолетът, с който е стреляла, защото двете гилзи в барабана са от друг пистолет.
— Ами тогава има фалшифициране на доказателства…
— От кого?
— След като признахте, че сте изстрелял двата куршума…
— За известно време нямам намерение да признавам нищо.
— Но прокурорът подозира, че вие сте го направил, пък и съдията май се досеща.
— Нийли, мисля, че добре познавам закона. Мисля, че зная нещичко и за човешката природа. Аз няма да оставя обвиняемата без цент в джоба да бъде осъдена за убийство, просто защото някой иска да й го припише. Бях сигурен, че независимо кога е открил куршума в района на престъплението, сержант Холкъм ще се закълне, че го е видял веднага, щом е пристигнал там. И ще твърди, че е намерил нещо, което другите са пропуснали. Можех да разпитвам сержант Холкъм до посиняване. Той щеше само да твърди все по-убедено едно и също. И щеше да лъже, но аз нямаше да мога да го докажа. Като изстрелях куршума в дървената подпора, предизвиках разпита, който се надявам да доведе до по-благоприятни резултати.
— Но разликата е само техническа. Вероятно можете да оспорвате фалшифицирането на доказателства… Възхищавам се на смелостта ви, но не мога да се меря с вас.
— Когато се пързаляш по тънък лед, единственият начин да не пропаднеш е да бързаш като дявол.
— Страхувам се — призна си простодушно Нийли. — А и за нищо на света не мога да разбера какво се опитвате да постигнете.
— Обърквам фактите.
— Защо?
— Все някога сте пържил яйца на лагерен огън, нали?
— Да, но каква е връзката?
— Сигурно сте правил опит да изпържите яйца на очи и след като сте разкъсал един от жълтъците, разбърквате всичките яйца, за да кажете, че сте приготвил омлет.
— Да — съгласи се Нийли.
— Точно така се постъпва в един процес, в който има нещо нагласено. Разбъркаш ли всички яйца, никой не може да различи разкъсания жълтък. Разбъркаш ли фактите, разваляш плановете на човека, който си мисли, че идеално е планирал всичко.
18
Съдията Кипън огледа с неодобрителен поглед претъпканата зала.
— Искам да отправя няколко забележки към адвокатите на двете страни и към присъстващите. Съдът не одобрява сензационността, която витае около този процес! — Погледна за миг Пери Мейсън и продължи. — Нашата конституция повелява процесите да бъдат публични. Това не означава обаче, че протичането на всяко дело, даващо възможност за спекулации, трябва да се превръща в панаирджийска атракция. Присъстващите в залата са длъжни да разберат, че това е систематично разследване, а не шоу. Желателно е те да се въздържат от коментари, в противен случай залата ще бъде опразнена.
Съдът е възмутен от начина, по който делото се използва от пресата. Сутрешните вестници са изпълнени със сензационни репортажи, двусмислени коментари и интервюта. Съдът, естествено, не е в състояние да контролира пресата, но обръща внимание на адвокатите на двете страни, че целта на това предварително разглеждане е да установи съществуват ли основания да започне процес срещу обвиняемата. Съдът ще посрещне с дълбоко неодобрение всеки опит и на двете страни за зрелищност. Той ще приема единствено фактите.
А сега, мистър Редфийлд, след извършените от вас анализи, бих искал отново да заемете свидетелското място.
— Желаете ли да разпитам свидетеля? — попита Хамилтън Бъргър.
— Това ще направя аз! — отвърна съдията. — Мистър Редфийлд, завършихте ли балистичния анализ и
