— Държа да бъда изслушан по този въпрос, ваша светлост — обърна се Мейсън към съдията.
— Невъзможно!
— Когато купихте новия „Форд“, върнахте ли старата си кола?
— Да.
— Лично ли я върнахте или някой го направи вместо вас?
— Друг я върна.
— Ваша милост — каза Мейсън на съдията, — настоявам съдът да нареди на фирмата, приела колата, да му я предостави! Твърдя, че в бронята на този автомобил има куршум или дупка от куршум!
— Дупка от куршум!? — изненада се съдията.
— Точно така, ваша милост. Липсва ни един куршум.
— Да ни липсва куршум! Не ви разбирам! Та ние имаме твърде много куршуми.
— Не, ваша милост. Обвиняемата е изстреляла два куршума по преследвача. Единият от тях явно е попаднал в гредата на покрива на Мери Юнис. Обвиняемата заяви, че при втория изстрел е чула особен метален звук. Мисля, че куршумът е улучил автомобила на преследвача. Смятам, че това е причината колата на мис Инуд да бъде заменена още на следващия ден, преди тя да е забелязала дупката в бронята.
— Ваша милост — Мейсън се обърна и посочи Лумис. — Държа колата на мис Инуд да бъде предоставена за оглед на съда, за да докажа, че свидетелските показания, отнасящи се до съвместната вечеря на десети вечерта, на която са присъствали Лумис, Инуд и Боулс, са измислица. И още, че Боулс и мис Инуд са отишли да вечерят, а през това време Оскар Лумис е взел колата на мис Инуд и се е качил в планината, за да устрои засада на мис Бегби. Ще се опитам да докажа, че след като е принудил обвиняемата да стреля два пъти, той…
— Сирете! — прекъсна го Хамилтън Бъргър. — Отново се впускате в несъстоятелни теории…
— Седнете, мистър Бъргър! — намеси се съдията. Дайте възможност на мистър Мейсън да изложи предположенията си! После можете да отправите протест!
Бъргър преглътна и седна.
— Трябва да бъдат разпитани хората от агенцията, приела колата на мис Инуд, и персоналът на ресторанта, където се е състояла предполагаемата вечеря.
Руби Инуд, която слушаше Мейсън с пребледняло от напрежение лице, внезапно избухна.
— Не, не! Не хвърляйте вината върху Оскар! Точно обратното беше! Хари Боулс ни накара да му осигурим алиби! Той взе колата ми онази вечер! Плати ми двадесет и пет долара и напълни резервоара. Върна се към осем и половина и каза, че имал малък инцидент с колата, че щял да ми достави нова още на следващата сутрин. В замяна аз трябваше да потвърдя, че е бил през цялата вечер с нас. За да не му лепнат глоба за катастрофата. И през ум не ми е минавало, че е замесен в убийство. Не бива да обвинявате Оскар! Той наистина беше с мен, нали, Оскар! Ела и кажи истината!
— Оскар Лумис, елате тук! И Боулс… Къде е Боулс? Съдът нарежда да се явите като свидетел! Не напускайте залата!
Мейсън се усмихна доволно и седна.
— Полицай, доведете Боулс!
От дъното на залата някой се обади:
— Излезе преди няколко минути.
— Тя казва истината — започна Оскар Лумис. — Не сме уговаряли алиби за убийство. Искахме просто да го отървем от разправиите с пътната полиция.
Хамилтън Бъргър скочи на крака.
— Ваша милост, това е…
— Седнете! — изръмжа съдията. — Ще изясним всичко след малко. Боулс ще бъде доведен. Доколкото разбирам, мис Инуд, вие дадохте фалшиви показания.
— Само за автомобилната катастрофа.
— И вие, Лумис.
— Да.
— Нареждам да бъдете арестувани! Мистър Бъргър, ако Боулс не бъде задържан веднага, искам да се публикува съобщение. Съдът се оттегля, докато полицията не провери върнат ли е автомобилът на агенцията сутринта на единадесети. Държа да бъда уведомен, ако бъде открита дупка от куршум. Съдът се оттегля!
21
Мейсън, Дела Стрийт, Франк Нийли, Ивлин Бегби и Пол Дрейк се събраха в кантората на Мейсън.
— Вероятно ще твърдиш, че си знаел всичко от самото начало? — обади се Пол Дрейк.
— Не позна! Но бях сигурен, че Ивлин Бегби казва истината. Знаех, че Олдридж размени пистолетите, всъщност бях почти сигурен, че ще го направи и му дадох тази възможност. — Мейсън се усмихна при спомена и продължи: — Винаги съм бил убеден, че един адвокат трябва да извлича полза от всичко, което би помогнало на клиента му.
Дрейк поклати глава недоверчиво.
На вратата се пови Гърти.
— Мис Кийт е на телефона. Настоява веднага да разговаря с вас, мистър Мейсън.
Адвокатът вдигна слушалката.
— Здравейте! — Той кимна на Дела да вземе другата. Тя взе слушалката и започна бързо да записва. Сегиз-тогиз Мейсън задаваше по някой въпрос, накрая затвори.
— Е, разказвай! Всички изгаряме от любопитство. Какво става? — не издържа Дрейк.
— Най-после всички парченца от мозайката застанаха на мястото си. Мерил е подкупил Селест — камериерката на Айрин Кийт. Поискал от нея да го държи в течение на събитията, защото искал да постигне споразумение с Хелън Чейни, без да се стига до съд. Той чакал и вярвал, че Чейни ще се съгласи. Но Олдридж заявил на Чейни, че не очаква тя да плати и цент. Неочаквано планирал пътешествие до Лас Вегас с цел брак.
Така в последната минута Мерил разбрал, че не му остава нищо друго освен да се яви в съда, нещо, което не му се е искало. И накрая, за капак, му се обажда Ивлин Бегби от Корона, за да му каже, че го е разпознала на снимката и си иска парите.
Мерил научил от Селест, че в Корона ще се състои някаква среща. И пуснал в действие плана си. Да открадне бижутата на стойност четиридесет и пет хиляди долара, да хвърли вината върху Ивлин Бегби, така че ако тя се опита да даде показания срещу него, той да извади на показ криминалното й досие и същевременно да отложи сватбата на Чейни и Олдридж, докато заведе дело, нещо, което отлагал, тъй като не бил сигурен какво ще постанови съдът. Най-големият му коз всъщност е бил заплахата от публичен процес.
Боулс е бил оръдието на Мерил. В деня на кражбата, докато Чейни и Кийт се разкрасявали в козметичния салон, Селест облякла дрехите на господарката си, сложила си тъмни очила — не с намерение да замеси Айрин Кийт, а за да не бъде разпозната, отишла в Корона, отворила с шперц бунгалото на Ивлин и подхвърлила гривната. После се върнала в Холивуд, за да си бъде вкъщи преди Кийт да се прибере.
Селест помогнала при опаковането. Айрин Кийт поставила бижутата в малко куфарче. Селест тайно ги извадила и върнала куфарчето в багажника. Вече била предала ключа от багажника на Мерил. Той пък от своя страна го връчил на Боулс, който трябвало само да изчака удобен момент в Корона. Всички знаели за точността на Олдридж и той бил сигурен, че Чейни и Кийт ще пристигнат по-рано.
По време на процеса срещу Ивлин, Айрин Кийт почнала да се досеща какво се е случило. Ето защо напираше толкова да се споразумее с Ивлин. Ако се беше разбрало, че кражбата е извършена от камериерката на Айрин, тя щеше да бъде подведена под отговорност за лъжесвидетелство.
След освобождаването на Ивлин, Мерил се свързал с Айрин и разкрил картите си. Притежавал бижута за четиридесет и пет хиляди долара. Предложил да й ги върне, ако му даде седем хиляди и петстотин долара в брой и гарантира, че няма да повдига повече въпроса. Тя се обърнала към адвоката си. Той я посъветвал да постави микрофон в стаята, да направи запис и да се обади в полицията. Обяснил й, че ако плати, на практика ще стане съучастничка в измамата. Въпреки това тя решила да замени скъпоструващите бижута
