съзнание.
— Ах, извинявайте! — възкликна ужасено Франсин.
— Моля ви, няма за какво да се извинявате. Най-лошото е, че ще пропусна останалата част от това шоу. Месец и половина принудителен отдих. — Тъмните му очи не се откъсваха от нея, на устата му се бе появила лека насмешка. — Не се учудвам, че чичо ви харесва. Вие сте единственото хубаво момиче в този салон. Нещо повече, вие сте най-хубавото момиче в цял Сингапур.
Тя не му отговори. Бе раздвоена между възмущението си от неговото недодялано флиртуване и тревогата от това, че той бе загубил най-близкия си приятел.
— Обичате ли ягоди? — попита той.
— Само веднъж през живота си съм яла ягоди. Защо?
— Ще ви изпратя две кошници. Познавам човек, който всеки ден внася със самолет пресни ягоди от Австралия.
— Това ми се струва доста екстравагантно — каза тя.
— Ягоди, пресни миди, бифтеци, въобще всичко, каквото пожелаете. Всичко идва от Сидни. Луксозните заведения ги купуват. Учудващо, нали? Излиза, че бихме могли малко да се повеселим преди Ямашита да дойде тук. Нашият приятел генерал Ямашита е хитър дявол.
По-хитър, отколкото бяхме очаквали. Започнали са да го наричат „Малайския тигър“. Красиво, нали?
— Според вас Сингапур ще падне ли?
— В никакъв случай! — Той присви вежди в престорена изненада. — Сингапур да падне? Моля ви! Това изобщо не е възможно. В течение съм на тайните планове на нашите изтъкнати водачи за защита на острова, драга.
Думите му бяха провлачени и тя внезапно осъзна, че той е много пиян.
— Имат план, който няма как да не успее. Дори Ямашита да успее да прогони всички британски войници от Малая, когато стигне пътя през мочурището, ние просто ще го взривим. Нали разбирате как ще се реши проблемът?
— Струва ми се, да. — Тя бе смутена.
— Този план има само един малък недостатък. При отлив пътят е само на метър и двадесет под повърхността. Японците просто ще преджапат разстоянието с раници на главите. Виждал съм ги как прекосяват бурна река за пет минути. Дори не си съблякоха униформите. Сложиха пушките на главите си и я прекосиха.
— Излиза, че Сингапур не може да бъде защитен. Така ли?
— Нашите водачи имат още един план. Операция „Медуза“.
— Операция „Медуза“? — повтори тя.
— Това е строго засекретена операция, мила, не я произнасяй на глас. Между другото, може ли да те наричам Франсин?
— Щом желаете.
— Красиво име. Красиво момиче.
— Какво представлява все пак операция „Медуза“? — настоя тя.
— Това е съвършено нова концепция за водене на съвременна война. Прилага се по следния начин. Ямашита прави десант в Сингапур и нарежда на хората си да сложат щикове на пушките си и да се подготвят да ни изкормят. Ние го поглеждаме и започваме да треперим и да се тресем като медузи — оттук идва и названието на операцията. Треперим и се тресем толкова силно, че Ямашита се уплашва, побягва и спира чак в Токио. Блестяща е, нали?
— Подигравате се с мен — каза му тя сърдито.
— С японците подигравка не бива — каза той. Очите му бяха сякаш стъклени, а красивото му лице — безизразно. — Знам това, скъпа, защото съм се бил с тях. Познавам триковете им. Завземат ли село, хващат жените и ги изнасилват пред мъжете им. Същото правят и с децата. Ако са в добро настроение, след това ги промушват с щикове. — Дясната му ръка, с която държеше нейната, изведнъж брутално стисна пръстите й. Очите му горяха. — Вижте — каза той, — не ме разбирайте погрешно, но защо не се махнем оттук? Знам едно място, където можем да прекараме къде-къде по-добре, отколкото в тази морга.
— Разбира се, че няма да ходя никъде с вас — отвърна му тя с възмущение.
— Защо не?
— Защото съм омъжена жена. Защото детенцето ми сега спи в стаята ни.
— Сигурно си има бавачка.
— Да. Но не мога да я оставя сама. А сега, майор Нейпиър, бих предпочела да седна.
Той не обърна внимание на желанието й и продължи да я притиска към себе си.
— А къде е съпругът ви? На безопасно място, доколкото разбирам. — Ухили се. — Не се безпокойте, нищо няма да му кажа, ако и вие не му кажете.
— Тръгнал е от Ипо — отвърна тя сърдито. — Може да пристигне всеки момент.
Клайв Нейпиър присви тъмна вежда.
— Ипо? Вече никой няма да дойде от Ипо, мила моя. От днес сутринта Ипо е в нежните ръце на генерал Томоюки Ямашита.
Франсин пребледня.
— Не съм чувала такова съобщение.
— Няма и да го чуете. Мислите ли, че цензорите искат да разберем колко сме зле?
— Съпругът ми сега изважда мината от строя — каза тя, опитвайки се да прикрие изумлението си от чутото. — Съвсем скоро, след три дни, ще е тук.
— Може и да сте права. Важното обаче е, че в момента не е тук. Аз обаче съм тук.
— Искам да седна! — почти извика тя и се опита да се откопчи. Той обаче продължи да я притиска към силното си и стройно тяло.
— Съпругът ви е щастлив човек. Ще бъде още по-щастлив, ако успее да се изтръгне от лапите на Ямашита.
— Искам да седна! — повтори тя погнусена.
— Добра идея. Ще поръчаме шампанско.
С отчаяно движение тя успя да се отскубне и тръгна към масата на Едуина Дейвънпорт и баща й. Майорът я последва.
— Може ли да седна при вас? — попита Франсин. Господин Дейвънпорт я погледна с празните си сини очи, бавно се изправи и каза:
— Разбира се.
Клайв Нейпиър обаче продължаваше решително да я преследва. Държа стола й, а след това извика келнера с щракане на пръсти и поръча голяма бутилка „Дом Периньон“. Франсин неохотно го представи на семейство Дейвънпорт. Едуина подаде ръка, а Клайв Нейпиър театрално я целуна, което очарова девойката. Майорът вече изглеждаше трескав. Лицето му, потъмняло от тропическото слънце, издаваше крайна умора. На скулите му се появиха петна.
— Това, което ти казах за Ипо, е вярно, мила моя — каза той на Франсин, докато сядаше. — Самата истина, уверявам те.
— Какво става с Ипо? — попита Едуина.
— Майор Нейпиър казва, че Ипо е вече в ръцете на японците — отвърна сдържано Франсин.
— Не мога да повярвам — възкликна Едуина, смаяна от чутото. Ако Ипо бе паднал, това означаваше, че любимите й възвишения на Камерон и чаената плантация на баща й също бяха в японски ръце. Клайв Нейпиър присви рамене.
— Боя се, че в това вече няма никакви съмнения. После изпи шампанското си на един дъх и разтри лявото си око с длан.
— За Бога, как ме боли главата.
— Не трябва да пиете толкова много — скастри го Франсин.
— Според докторите въобще не трябва да ставам от леглото — отвърна й той с вълча усмивка. — Не се вживявай много в тези неща, моя сладка Франсин. И внимавай да не изтървеш последния кораб за вкъщи.
