Едуина да заподскача около нея и да започне да я дразни. — Той ви харесва, и вие го харесвате!
Франсин нетърпеливо излезе от кухнята, като взе бутилката и наля една чаша на Клайв. Той тъкмо четеше на Рут приказка, а тя го слушаше внимателно. Съсредоточени в книгата и един в друг, те въобще не й обърнаха внимание. Клайв знаеше как да прави интересни и най-баналните приказки. Докато четеше, непрестанно променяше гласа си и изражението на красивото си лице.
Франсин си даде сметка, че Клайв Нейпиър е един от мъжете, излъчващи най-голяма жизненост, които бе срещала. Отдавна бе решила, че е разбойник, но тази жизненост го правеше привлекателен. Униформата му, очевидно ушита от най-добър сингапурски шивач, му стоеше чудесно, а коженият му портупей, лъснат от ординареца, направо сияеше. Превръзката на главата му подчертаваше пиратския му облик. Кафявите му очи постоянно излъчваха иронично удивление, сякаш всичко, което ставаше около него, бе лоша шега.
— Вече изписаха ли ви като излекуван? — попита Франсин, докато му подаваше уискито.
Той кимна утвърдително.
— Засега ме изпратиха в службата на цензурата. Първи научаваме лошите новини. Задачата ни е да ги превърнем в мюзикъл за масово потребление. Доста странно занимание, но не е наша работа да задаваме въпроси. Имаш ли вести от съпруга си?
— Не — отвърна тя безстрастно. Той изръмжа и се изправи.
— Няма ли да пийнеш малко уиски?
— Не, благодаря — отвърна тя с категоричен тон. Влезе Едуина с поднос с мариновани маслини и лукчета.
— Ей това е истинско обслужване — каза с благодарност Клайв. — Драга ми Едуина, колкото и да те обожавам, смея ли да попитам защо още не си си тръгнала за вкъщи?
— Вече е включена в списъка и очакваме да я извикат — каза Франсин и разказа за сутрешния си разговор.
— Много добре. — Клайв прегърна Едуина през рамо, леко я притисна и присви едната си вежда. — Смея да кажа, че в добрата стара Англия много момчета ще полудеят по теб. Приличаш ми на месец юни, през който всичко цъфти.
— Моля ви се, Клайв, не се занасяйте. Не съм домашно животинче — каза смутената и поруменяла Едуина.
— Не си. Ти си една английска „пипин“.
— Какво е това? — попита с подозрение Едуина. — Да не би да е някаква порода прасета?
— Ако не бе родена в дивата джунгла, щеше да знаеш, че в Англия „пипин“ означава вкусна и хрупкава ябълка.
— Благодаря ви за стековете — насили се да каже Франсин. — Днес е много трудно да се намери месо. Просто не знам откъде сте ги набавили — добави с известно подозрение.
— Луксът все още е възможен, стига да си платиш за него — отвърна той. — Хората сега правят състояния. Спекуланти, безцеремонни бизнесмени и търговци превръщат в злато паниката на другите. Защо вие трите да не хапнете по един стек? На Рут ще й дойде добре. Вижда ми се малко бледичка.
Франсин също бе забелязала това.
— Да, прав сте.
Клайв допи уискито си и каза:
— Е, време е да вървя. Имам уговорен обяд. При това наистина с една напудрена европейка — добави с лукав поглед, докато обличаше влажното си яке.
„Да върви по дяволите острият му слух“ — каза си наум Франсин.
— Дано да прекарате приятно.
— На нея няма да й е приятно. Тя очакваше тези стекове. Реших обаче да ги заделя за една по- достойна кауза. Няма ли някой от тези дни да ме поканите на обяд, скъпа?
— Разбира се, когато пожелаете — отвърна тя сухо.
— Добре. Някой ден просто ще се отбия. Довиждане, пиленце-шиленце — каза Клайв на Рут, взе я в ръце и я целуна.
— Кога ще дойдеш пак? — попита го тя развълнувано.
— Скоро — обеща той.
— Да не забравиш да ми донесеш още подаръци.
— Рут! — възкликна Франсин.
— Не й се карай. Подходът й е много правилен. Искай, за да получиш. — Той докосна нежно с устни и Едуина, но Франсин съумя да се опази от целувката му — неговите целувки по устните бяха твърде неприемливи за нейния вкус. Когато излизаше, небесата се разтвориха отново и от тях се проля дъжд, който веднага го намокри до кости. Франсин затвори вратата с облекчение.
Изядоха стековете и ягодите, обаче едва наченатата бутилка уиски бе заменена от Франсин за торба ориз. Въпреки мусоните бомбардировките бяха възобновени.
Хората, които използуваха бомбоубежището на господин Кармоди, вече се бяха превърнали в малка сплотена общност. Франсин вече познаваше повечето от тях по име, знаеше кои са и с какво се занимават. Най-забележителни личности в групата бяха няколко проститутки от долната част на улица „Шанхай“, които привличаха всеобщото внимание с шумния си смях и разпуснатото си държане. Бяха жени от всички раси, сред които и група китайки, силно гримирани по всяко време на денонощието, и няколко евразийки, които се държаха по-сдържано.
Една от евразийките бе харесала Рут. Франсин бе чула от войниците, че прякорът й е Бурната Берта. Бе на тридесет и няколко години, едра жена с големи бедра и гръд, напираща да излезе от тясната й бродирана блуза. Пръстите й бяха обсипани с евтини пръстени.
По време на една от най-продължителните бомбардировки тя заряза играта на карти, дойде и застана пред тях с ръце на хълбоците.
— Ти май не успяваш да се наспиш както трябва тези дни, нали? — каза на Рут, която шаваше в прегръдките на Едуина. — Я ми я подай, девойче.
Взе детето, притисна го до гръдта си и седна до Франсин. Разнесе се силно ухание на парфюм.
— Самата аз имам четири деца — каза Берта напевно. — Когато дойдоха японците, изпратих и четирите в Холандска Западна Индия. И ти би трябвало да направиш същото. Не чакай да се появят тук.
— Няма къде да отида.
— Първо ще те изнасилят, а после ще те убият — каза безстрастно Берта. — Изчезвай още сега, докато е възможно. — Сетне погали Рут по бузката с лакирания си нокът. — Значи си обогатила света с още една малка стенга.
— Да.
— Много добре. Трябва да народиш още. Светът се нуждае от още много малки стенги. Къде е мъжът ти, приятелко?
— Очаквам го да дойде от Перак — отговори Франсин за хиляден път.
— Там ли остана? — Да.
— Защо?
— Заради бизнеса.
— Значи е глупав английски господин. Не съм ли права?
— Така е — съгласи се Франсин. — Той е глупав английски господин.
А животът без мъж е труден, дори и да е глупак — каза Берта. Бомбите разтърсиха бомбоубежището и върху главите им се посипа мазилка и прах. Берта закри с широката си ръка лицето на Рут. — А кое е другото момиче?
— Дъщеря е на човек, който загина при бомбардировките — отвърна Франсин.
Берта погледна Едуина с котешките си зелени очи.
— Много отговорности си поела, мила. Може би твърде много.
— Възможно е — въздъхна Франсин.
— Чуй какво ще ти кажа, мила. Намери си мъж. Разбираш ли ме? Намери си мъж от плът и кръв. Трябва ти такъв, а не сянката на мъж.
Сирената засвири отбой. Хората уморено заизлизаха от убежището. Според Франсин бе почти възможно да се свикне със страха, но не и с неудобствата, които причиняваха бомбардировките: да напуснеш леглото
