прегърна и го привлече към себе си.
— Целуни ме пак — прошепна.
Целунаха се. Първо нежно, а после с разгаряща се страст. Тя прилепи тялото си към тялото на Клайв. Бе изпълнена с отчаяние. Той свали дрехата й и двамата се отпуснаха върху леглото. Тя бе леко пийнала, но не алкохолът бе разпалил страстта й. Той смъкна пликчетата й и тя ги захвърли с ритник. После започна с несръчни пръсти да разкопчава униформата му. Тялото му се оказа неочаквано красиво, гъвкаво и жилесто тяло на атлет. Черни косми покриваха гърдите и мускулестия му корем, също и слабините му, където членът му бе щръкнал, втвърден и в пълна готовност. Очите й се бяха превърнали в цепки. Бе захапала долната си устна и дишаше тежко.
— Побързай, Клайв. Побързай.
Придърпа го към себе си и притисна голата си плът към неговата. От допира се получи електрически разряд. Той постави ръка върху коприненото окосмяване между бедрата й и я погали. Тя отчаяно го желаеше.
— Побързай, мили мой, побързай. Влез в мен…
Тя разтвори бедра, той проникна в нея и тя забрави собственото си съществуване. Огънят, който ги изпълваше, се разгоря още по-силно. Спряха да говорят. Охканията й преминаха в писъци успоредно със засилването на желанието й. Видя как очите на Клайв се ожесточиха, как устните му се разтвориха, как пиратското му лице се превърна в груба маска. Дишането му стана пресекнато. Тя също бе обладана от нещо диво. От години не бе изпитвала нищо подобно. Може би въобще не го бе изпитвала през живота си.
Краят дойде бързо. Тя изстена, извивайки се в ръцете му. Удоволствието, което изпълни цялото й тяло, бе толкова силно, че наподобяваше болка. Мигът не бе опорочен от никакъв страх или съжаление. Бе изпълнен единствено с всеотдайност. След това останаха прилепени един към друг.
Обичам те — прошепна той в ухото й. — Прекрасна си. Защо плачеш?
— Просто съм щастлива — каза тя и се притисна към него. Истината обаче бе много по-сложна. Плачеше заради много неща. Щастието бе само едно от тях.
Отново се любиха, пак безмълвно, този път много по-бавно и с още по-голяма всеотдайност. Клайв бе опитен в любовта, но тя не пожела да се замисли как е набрал този опит. Ейб я бе възбуждал. Бе изпитвала нежност и желание към него. Сега обаче всичко бе съвсем различно. Клайв Нейпиър бе красавец не само във физическия смисъл на думата. Бе любовник, безкрайно по-нежен и по-опитен от Ейб. Накара я да изпита усещания, за които дори не бе мечтала.
Бе дълбоко благодарна на Клайв за физическото удовлетворение, което изпита. По някакъв странен начин то зачеркна срама и вината, които иначе щеше да изпита. Ако всичко бе някаква груба и просташка изневяра, нещо делнично и припряно, тя никога нямаше да си го прости. Сюблимният характер на усещането обаче му придаде легитимност. Той си тръгна много късно, някъде към три сутринта. Тя го целуна на стълбищната площадка — дари го с продължителна и страстна целувка на своите едновременно меки и наранени устни.
— Утре вечер ще дойда пак — прошепна той. — Кажи ми, че ме обичаш. Нали?
Тя го проследи с поглед, докато той слизаше по стълбите. Клайв не се обърна. След това тя се прибра. Заключи вратата и се облегна на нея. Чувствуваше се прекрасно и едновременно ужасно. Чувствуваше се извисена и едновременно достойна за презрение.
— Дявол да го вземе прошепна с болка. Надникна в стаята на Рут и едва след това си легна. Макар да бе изтощена, дълго не можа да заспи.
Събуди я проливен дъжд. Бе спала само час или два. Спомни си, че бе оставила един прозорец отворен, и се измъкна от леглото.
Навън бе още тъмно. Дъждът бе наводнил пода под отворения прозорец и й се наложи да преджапа през голяма локва, докато стигне до парцала. Мислеше само за Клайв и за това, което бе направила. Бе й казал, че ще дойде пак, й тя вече бе изпълнена с копнеж да го види отново. Опита се обаче да си внуши, че не трябва да очаква нищо. Може би, след като я бе обладал, щеше да се чувствува удовлетворен от това и да не я потърси повече. Така може би щеше да е най-добре. Не можа да заспи. Тихо почисти дома, докато двете момичета още спяха, и към осем часа, макар дъждът да не бе отслабнал и едва да се зазоряваше, излезе, за да напазарува. Ако не излезеше рано, нямаше да има никакви шансове да намери храна.
Дъждът, смесен със силния вятър, обливаше лицата на хората, наквасваше дрехите за броени секунди, разкъсваше палмовите листа на парчета и притискаше растителността към земята. Превръщаше тесните улици в бързеи, закриваше небето и принуждаваше хората да се укрият където намерят.
Храна се намираше все по-трудно, така че й се наложи да извърви няколко километра. Всеки квадратен сантиметър от тялото й бе мокър. Купи си вестник „Трибюн“. Малката й обява, в която искаше новини за Ейб, бе останала без отговор. Бе излизала цяла седмица. Франсин вече бе сигурна, че няма да получи отговор.
Бурите бяха краткотрайни и на тяхно място, когато вятърът отвееше облаците в морето, идваха силни горещи вълни. От наводнените канавки се издигаха задушаващи вонещи изпарения. Не след дълго обаче щеше да последва поредният валеж, изпълнен с гръмотевици, вятър и вода.
Когато се върна на улица „Попая“, Едуина хранеше Рут.
— Добро утро — каза момичето. — Какво стана снощи?
— Ти заспа, така че те сложихме в леглото ти — отвърна Франсин, докато взимаше детето.
— Това го разбрах — каза Едуина. — Думата ми беше за Клайв. Натискахте ли се?
— Едуина! — Франсин бързо погледна към Рут. Гузният й поглед бе достатъчно красноречив. Едуина отвори още по-широко очи и уста.
— Натискали сте се!
— Какво значи „натискам се“, мамо? — попита Рут. Лицето й бе бледо, а очите, ококорени.
— Нищо, пиленце, нищо. Означава, че Клайв ме е целунал за лека нощ.
— Това кога стана? Докато се смеехте и слушахте музика? — попита Едуина.
— Сънувала си — отсече Франсин.
— Мисля, че е страхотен — каза Едуина със замечтан поглед. — Ако бях по-голяма, щях да го сваля. Стига той да поиска.
— Според мен Клайв не смята да сваля никого — отвърна й сухо Франсин.
— Не си права. Харесал е теб. Виж освен това колко мило се държи с Рут. Той не е донжуан. Аз го видях откъм другата му страна. — Едуина се изкикоти. — Предполагам, че и ти. Хубаво ли се натиска?
С невинното си въображение Едуина бе решила, че Франсин и Клайв само се бяха прегръщали и целували — „натискали“, както се изразяваше на своя ученически жаргон.
— Клайв ли ще става моя нов татко? — попита Рут. С детския си инстинкт бе схванала истинския смисъл на нещата.
Франсин я изгледа продължително и каза:
— Татко ти е в Ипо.
— Татко е мъртъв — каза Рут делово. — Японците са го убили. Ако беше жив, досега щеше да дойде. Искам Клайв да стане моя нов татко.
Дъхът на Франсин спря. Бе време да бъде откровена с детето. Стисна малките ръчички на Рут.
— Чуй ме сега, пиленце, ще ти кажа нещо много важно — рече й със сериозен глас.
— Слушам те — отвърна тържествено Рут.
— Възможно е татко ти да е мъртъв. Ако е така, повече няма да го видим. Възможно е обаче японците да са го взели в плен и да са го вкарали в затвор.
— В затвор за лоши хора?
— Не, в специален затвор за враговете си. Ако се е случило това, може би някой ден пак ще го видим. В момента обаче ти нямаш татко, а аз нямам съпруг.
— А какво ще стане с Клайв? — попита Рут.
— Клайв иска да заеме мястото на татко в нашия живот. Иска да стане твой татко и мой съпруг.
— Ура! — извика Рут и изръкопляска. — Обичам Клайв! Франсин си даваше сметка, че Рут не е безчувствена към съдбата на истинския си баща. Просто подхождаше по детски към една ужасяваща
