— Щом е тъй, не обвинявай за случилото се само нея.
— Тя ми причинява болка. По-голяма, отколкото можеш да си представиш.
Разплака се. От риданията раменете й потрепваха. Той я гледаше. Дали пък не бе превъзходна актриса, хамелеон, знаещ инстинктивно как да промени цвета на кожата си при всяка промяна в обстановката? Върна се и седна до нея.
— Искаш ли да знаеш какво мисля по въпроса, Сакура? Според мен тя би ти помогнала, стига да й дадеш и най-малка възможност за това. Ти обаче не щеш да й дадеш дори тази малка възможност, защото си прекалено горделива и прекалено глупава.
Съвсем неочаквано Сакура го прегърна, сложи глава на рамото му и прошепна:
— Застъпи се за мен пред нея.
— Това не е моя работа — каза той и се опита да я отблъсне. Бе притиснала гърди в тялото му. Колкото до нейното тяло, то се отличаваше от другите женски тела. Под пръстите си той усети не само мекота, но и сила, стаила се в стегнатите й мускули. Дойде му наум, че любенето с нея ще е интересно преживяване. При тази мисъл усети гореща вълна в слабините си. Успя да откъсне ръцете й от шията си.
— По-добре поговори с нея ти. И й кажи истината.
— Ти ме презираш, така ли?
„Не — помисли си той. — Не е моя работа да те презирам. Чувствата ми към теб са нещо много по- трудно за описване.“
— Моите чувства са без значение, Сакура. Опитай се ти да се разбереш с нея.
След това, макар и възбуден от близостта й, стана и излезе от стаята.
Откри Франсин в стаята за наблюдение и попита:
— Чухте ли я?
— Искам да поговоря с него, Клей — отвърна тя.
— С кого?
— С Макфадън. Ти имаш телефонния му номер. Той се замисли.
— Тези хора са опасни.
— Това ми е известно.
— Какво смятате да им кажете?
— Възможно е да се разберем с тях. — Много се съмнявам в това.
Тя го погледна право в очите.
— Уреди ми среща с тях.
Мънро отвори уста, сякаш се канеше да възрази, но явно размисли.
— Добре, ще ви уредя среща.
Паркът бе мрачен и студен. Зад оголените дървета блестеше с ледена светлина Пето авеню. Блясъците на капиталистическото злато се отразяваха в полирания гранит.
Франсин се бе хванала за ръката на Мънро, докато вървяха по пътеката за джогинг. Студеният вятър откъм езерото бе прогонил почти всички спортуващи с изключение на неколцина яки мъже, облечени с анцузи с качулки, които търчаха покрай брега. Бяха хора на Мънро и анцузите им бяха натежали от метал. Не се отдалечаваха много от фигурата, седнала на една пейка в края на пътеката.
— Това е Макфадън — каза Мънро и усети как пръстите на Франсин стиснаха още по-силно ръката му. — Туон го няма.
Мънро си нямаше и представа какво смята да каже Франсин на този човек, но така или иначе уреди срещата. Знаеше, че Макфадън няма да се съгласи да дойде в офиса му. Нямаше и намерение да позволи на Франсин да влезе в колата му, така че паркът се оказа приемлив компромис, независимо от изключително лошото време. Разбира се, бе си осигурил подкрепления и бе инструктирал хората си, да бият на очи. Искаше Макфадън да знае, че всякаква груба игра ще срещне въоръжен отпор.
Отправиха се към Макфадън. Той бе запалил малка пура, кръстосал крак върху крак. В знак на приветствие пусна облак дим и не си направи труда да стане.
— Голям кеф е да гледаш шайка хайдуци да се преструват, че търчат за здраве, докато пищовите им ги удрят по ташаците. Мънро, тези шутове откъде ги събра? Да не са останките от виетнамската ти дружина?
— Някои — да. Къде е Туон?
— Зает е — отсече лаконично Макфадън. — Сядайте. Франсин и Мънро седнаха на пейката. Макфадън се извърна към тях. Очите му се опитаха да срещнат погледа на Франсин.
— Госпожо Лорънс, кажете ми, че ми носите един красив и тлъст чек.
— Не — отвърна му тя.
— Разговаряли сте със Сакура. — Думите му бяха констатация, не въпрос.
— Да.
— Значи знаете каква е работата
— Това, което Сакура е извършила, е било направено по принуда — каза Франсин спокойно. — Бащата на нейното дете й го отнел и тя била принудена да направи това, което той поискал от нея. Цялата работа е била скроена от французина. Той е взел парите и после ги е предал на съучастниците си. Парите ги няма. Не са у нея и никога не са били у нея. Безсмислено е да правите зло на нея или на детето й. С това няма да си върнете нито долар.
Макфадън продължи да дими с пурата си, докато изучаваше Франсин.
— Аз не искам пари от вас. Дъщеря ви ги иска.
— Не ми е дъщеря.
— На Рикар казала, че ви е дъщеря.
— Не съм виновна за заблужденията й.
— Но това е възможно, нали?
— Не.
— Нищо не е невъзможно, госпожо Лорънс. — Макфадън я погледна. — Не може да не сте направили кръвни проби.
— Направих — отвърна неохотно Франсин.
— Не ме дръжте в напрежение.
— Кръвните групи съответствуват.
— Ами да — каза Макфадън и се изкашля. Изглеждаше удовлетворен от отговора.
— Обаче групата е нулева — добави Франсин. — Това е най-често срещаната кръвна група. Съвпадението не може да се приеме за доказателство.
— Сакура вероятно има спомени за вас от детството си.
— Тя не си спомня нищо — отвърна Франсин. — Не си спомня родителите си. Не си спомня коя е самата тя.
— Днес съществуват много действени средства за освежаване на паметта — каза Макфадън. — Искате ли да й помогнем?
— Тя не си спомня нищо, майоре, защото няма какво да си спомня. Не е мое дете. Нещата са съвършено прости.
— Не са чак толкова прости, госпожо Лорънс — отвърна тихо Макфадън. — Повярвайте ми, не са. Защо заплащате престоя й в клиниката? Защо възложихте на Мънро да проучи коя е? Защо се безпокоите да не й сторим зло? Истината е, че не искате да рискувате.
— Не съм приела Сакура като своя дъщеря — повтори твърдо Франсин.
Макфадън си поигра с пурата си и се вгледа в дима с присвити очи.
— Ще сгреша ли, ако кажа, че сте шокирана? Едва ли е особено удоволствие да разбереш, че отдавна изчезналото ти дете търгува с хероин, лъже и краде. Обаче това е истината, нали? — Макфадън отново захапа пурата и бръкна в джоба си. — Да не забравя, нося снимка на детето с молба да й я предадете.
Подаде снимката на Франсин. На черно-бялата фотография се виждаше трупа на малко дете. Бе цялото обгорено от напалм. От обгорялото телце стърчаха остатъци от крайници.
Франсин усети как започва да й се гади.
— Вие сте болен човек — тихо каза Мънро.
На лицето на Макфадън се появи едва забележима усмивка.
