— Ще платя — чу Франсин собствения си глас.
— Как ще платиш?
— Предлагам да изпратите в Тайланд ваши представители, заедно с детето. В Банкок има филиали на мои дружества. Доколкото знам, там имате и банка. След като видя детето, ще разреша да бъде направен банков превод за пълния размер на сумата. След като вашите банкери потвърдят получаването й, ще освободите детето.
— Почакай, нухуан.
От Слушалката се разнесе трясък. След това Франсин чу разгорещен разговор между няколко мъже.
Току-що бе казала на Джай Хан, че ще му плати шестстотин и осемдесет хиляди долара. Думи, казани по телефона. Знаеше обаче, че е направила необратима стъпка. Ако не изпълнеше обещаното, щеше да се пролее кръв. И тази кръв щеше да омърси нейните ръце.
Чу се кратък женски писък, след това вълна от музика, някаква врата се отвори и затвори. Франсин се опита да си представи обстановката. Очевидно това бе някакъв долнопробен хотел, пълен с войници и проститутки.
Най-сетне в слушалката пак се чу глас.
— Нухуан?
— Да?
— Банков превод не върши работа. Сакура откраднала пари в брой, ти плащаш пари в брой.
Сърцето й се сви.
— Това е много по-трудно. И много по-опасно.
Дрезгавият глас отново се изпълни със заплаха.
— Не е възможно ли?
— Възможно е. Обаче намирането и пренасянето на големи суми пари в брой не е нито лесно, нито безопасно. Знаете това.
Той не прие възражението й.
— Ти донасяш американски долари. Банкноти не по-малки от петдесет долара. Даваш пари, даваме дете.
— Къде?
— Тук, нухуан, във Виентян. В хотел „Виен Чан“.
— Искате да дойда във Виентян и да ви донеса парите в куфар, така ли?
— Ти идваш и Сакура също идва.
— И Сакура ли? Генерале, казах ви, че тя е много болна.
— Сакура трябва извини на мен — отсече той. — Сакура трябва погледне мен в очи и се извини. Трябва чуя нейни думи. И мой народ трябва чуе. Иначе няма види дете. И може би кучета го изядат. Франсин се опита да запази спокойствие. Всичко излизаше изпод контрол.
— При цялото ми уважение към вас, генерал Джай Хан, намирам предложението ви за неразумно. Идването ни във Виентян би било излишен риск…
— Ти нямаш доверие Джай Хан?
Просто мисля, че обстановката е несигурна.
— Лошо — изръмжа той. — Джай Хан вярва Сакура, Сакура го мами. Сега ти трябва вярваш Джай Хан.
— Генерале…
— Аssez!6 — внезапно изкрещя генералът. — Идваш Виентян пари в брой и Сакура! — Гласът му се бе превърнал в дивашки лай. — Колко време трябва пристигнеш във Виентян?
— Не знам. Ще ми трябва известно време, за да организирам…
— Аз зает човек, нухуан. Не обичам да чакам.
— Ще се постарая да побързам.
— Ти обаждаш ми се утре. Същи час. Казваш, че вече имаш пари. Казваш кога идваш във Виентян със Сакура. Разбра ли ме?
Франсин си пое дълбоко дъх.
— Да, разбрах ви. Ще ви позвъня утре по това време. Събеседникът й изръмжа нещо и затръшна слушалката.
Докато затваряше телефона, ръката й трепереше. Тя погледна Клайв и Мънро.
— Настоява да отида във Виентян с парите. И Сакура да бъде с мен.
— Защо?
— Иска да му се извини лично пред неговите хора.
— И след това ще й пръсне черепа — каза Мънро.
— Какво да правим?
— Нека замина сам за Лаос и му занеса парите — предложи Мънро.
— Той каза, че няма да пусне детето, ако не отиде и Сакура.
— Какво каза за детето?
— Каза, че за него се грижели жените му. Обаче ми се закани. Намекна, че може да го осакати или да нахрани с него кучетата.
— Ако реши, че го мамиш, ще започне да изпраща пръстите му един по един — каза Мънро.
— За Бога, Клей! Как да пренеса седемстотин хиляди долара в куфар?
— Може би Джай Хан вече има други намерения за парите — каза Мънро. — Възможно е да е решил да ги запази за себе си.
— Обстановката не се развива благоприятно за Джай Хан — чу се гласът на Сакура.
Всички се обърнаха. Тя бе застанала на вратата. Беше бледа и напрегната.
— В какъв смисъл? Губи битките ли? — попита Франсин.
— Не е само това. Виентян бе най-голямото тържище за злато в Югоизточна Азия. Сега обаче в планините, а и в съседен Виетнам, има твърде много комунисти. Офанзивата „Тет“ уплаши търговците. Сингапур учреди собствен пазар за злато. Сингапур е безопасно място. Виентян ще се срине и в него няма да остане нищо, за което да заслужават да се водят боеве. Дори и американците ще го напуснат.
— Казваш, че той ще изгуби всичко, така ли? — попита Франсин.
— Да.
— Тогава защо не поиска да му преведем парите в Швейцария или Андора?
— Джай Хан не знае нищо за Швейцария и Андора — отвърна Сакура. — Макар и генерал, той е в крайна сметка просто вожд на едно планинско племе. Трябва да замина за Виентян — продължи тя тихо. — Нанесох му обида пред неговите хора и заради това той държи да му се извиня.
— Ами ако поиска нещо повече? — попита Клайв
— Нека го получи — отвърна Сакура.
— Дори и живота ти?
— Ако не отида, той няма да освободи Луис. Не мога да искам милост от него. Трябва да се съглася на всичко, което поиска.
— А ако реши да те осакати? — попита Франсин. — Дори да те убие?
— Не знам.
— Какво прави с пленниците от Патет Лао? — попита Мънро.
Сакура се замисли.
— Понякога ги разстрелва. Понякога ги затваря във варели за бензин и ги заравя живи.
— Е, това ви дава представа що за човек е — каза Мънро.
— Не съм дошла дотук, за да те изгубя точно сега, Сакура — каза Франсин. — Ако е необходимо, ще дам на Джай Хан още пари.
Сакура поклати глава.
— Той няма да се съгласи, Франсин. Не разбираш неговата природа. Ако не отида, просто ще убие Луис.
— Ще трябва да заминем всички — каза Мънро. — Имаме проблем не само с Джай Хан, но и с Макфадън
