лоши неща.
— Така е — отвърна той малко грубо. — Така е на война.
— Не бива обаче да носиш тези неща постоянно в себе си. Трябва да се освободиш от тях. Както го направих аз.
— Добре. Благодаря ти за този психотерапевтичен разговор. — Той посегна да махне ръката й от гърдите си. Пръстите й обаче се преплетоха с неговите и ги стиснаха.
— Не можеш да освободиш ръката си от мен. Опитай се да го направиш.
Той издърпа пръстите си. Тя обаче бе бърза като змия и отново стисна пръстите му.
— На тази игра съм играла с други деца в Токио. Никой не можеше да ме победи.
Раздразнен, той дръпна ръката си. Тя бе предвидила движението му и макар и да бе силен, пръстите й отново стиснаха неговите.
— В болницата ти ме гледаше през огледалото, нали? Той се поколеба дали да каже истината, после призна:
— Да. Това ми бе работата.
— И си ме гледал, докато се събличам?
Той пак се опита да дръпне ръката си, но тя бе много бърза, а и в тънките й пръсти се криеше невероятна сила. Нямаше как да се освободи, без да й причини болка.
— Не — отвърна нетърпеливо. — Не съм правил това.
— Не си ли ме виждал гола?
— Не.
Тя лукаво се усмихна и попита:
— Не си ли виждал гърдите ми?
— Не съм обръщал внимание.
— Лъжеш. Усетих погледа ти. Беше ти приятно да ме гледаш.
— Глупости.
— Искаш ли да знаеш какво ми се случи в Сайгон?
— Стига да искаш да ми разкажеш.
— Петима американски морски пехотинци ме взеха за проститутка. Не ми повярваха, когато им казах, че грешат. Изнасилиха ме, а после ме пребиха. Мънро не каза нищо. Престана обаче да се опитва да освобождава ръката си.
— С един щях да се справя. Може би и с двама. Но не и с петима мъже. Знам как мога да се справя с един мъж. Това ти е известно.
— Да, известно ми е.
— Владея джудо, карате и джиу-джицу. И то добре.
— Сигурен съм в това.
— Никога обаче не съм била проститутка. След като войниците ме изнасилиха, останах с чувството, че са ми отнели последното, което имам. Разбираш ли ме?
Мънро само кимна. Разумът му и без това бе изпълнен с неща, които не искаше да си представя.
— Отидох до реката и изкарах цяла нощ, седнала на кея. Наблюдавах как нощните светлини танцуват върху водата и се замислих дали да не започна да танцувам с тях. Не го направих обаче. Не им позволих да ме унищожат. — Тя го погледна. — Разтревожих ли те? Май наистина ти развалих настроението. Заради това и не говоря за себе си.
— Не си ми развалила настроението.
— Не бях казвала това на никого.
— И на Роже ли?
— Щеше да ми се присмее. Ти си първият, с когото го споделям.
— Съжалявам. Не трябваше да го правиш.
— Клей, изглеждам твърда, но съм твърда само отвън. Отвътре съм нежна.
Лицето й се бе превърнало в сияещ овал, устата й — в сянка. Той се опита да си представи отчаяно момиче, седнало до реката и колебаещо се дали да не се самоубие. Тя докосна лицето му с връхчетата на пръстите си и прошепна:
— Ти си едър и силен. Всички се боят от теб. Кожата ти обаче е нежна, като кадифе. Когато ме докосваш, усещам нежността ти.
Мънро бе пожелавал много жени и те никога не му бяха отказвали. Във връзките с тях той бе винаги по-силната страна и след като ги завоюваше, интересът му гаснеше. Сакура обаче бе нещо различно. Тя не просто събуждаше желание. Тя го бе пленила с чара си. Искаше да научи всичко за нея. Искаше да опознае всичките й болки, целия мъчителен път, който бе извървяла.
В нея обаче се криеха същевременно опасност и коварство. Сакура бе водовъртеж, от който можеше и да не се измъкне. Ядоса се на самия себе си заради това, че кръвта му се разгорещи.
— Не сме създадени един за друг, Сакура — тихо каза той.
— Напротив! — прошепна тя. — Трябваше да се срещнем именно по този начин!
Притисна се към него. Тялото й бе гъвкаво и горещо. Той усети как слабините му внезапно се изпълват с желание. Тя усети как членът му, притиснат към тялото й, се втвърдява.
— Ти ме желаеш — каза му тихо.
— Това не е достатъчно — отвърна той.
Тя прегърна шията му с нежните си ръце. Мънро, внезапно усетил световъртеж, целуна подобните й на орхидея устни.
Меките й устни се прилепиха до неговите. Тя го целуна, както се целува дете. Със затворени очи и без да използува езика си.
— Виждаш каква съм — прошепна в лицето му.
Той я погледна и се опита да си спомни за първия път, когато я бе видял. Когато я бе проследил, бледа и измъчена, в метрото, след като излезе от офиса на Франсин. Без да си дава сметка, бе наранен от нейната красота още тогава. Бе наранен от нейната странност. Сега я възприемаше като съвършена допирна точка между Изтока и Запада. Осъзна, че цял живот е копнял за лице като нейното.
Погали косата й. Бе гъста и плътна и ухаеше на жасмин. В болницата в Ню Йорк се бяха опитали да я отрежат, тъй като според тях късата коса по-лесно се поддържала стерилна. Тя обаче бе реагирала така ожесточено, че те се отказаха от намерението си. Това го зарадва. Ако някой ден се любеха, щеше да разстеле косата й около себе си. Възприемаше я като черните криле на черен ангел.
— Някога бях лоша, Клей — каза тя замечтано. — С теб обаче ще бъда добра. Стига да ми дадеш възможност за това.
Той тихо се засмя. В ръцете му тя бе лека като облаче. Той обаче я отблъсна от себе си.
— Без такива работи, Сакура. По-добре да не даваме обещания, които не можем да спазим.
— Обещавам само неизбежното — отвърна тихо тя.
Бе започнало да се зазорява. На розовата светлина небето изглеждаше нежно. Той внимателно я погледна и каза:
— Аз принадлежа на различен свят. Между нас има пропаст. Не би ни стигнал цял живот, за да я преодолеем.
— Нека тогава посветим живота си на това. Той поклати глава.
— Защо трябва да ти вярвам? Та ти си откачена! Тя трепна, сякаш думите му я бяха наранили.
— Кичигаи. Наричали са ме така.
— Какво означава „кичигаи“?
— Това е японската дума за луд. Вярно е, била съм луда, но сега не съм.
— Ако не те убие туберкулозата, ще те очистят или рей-бановете, или Джай Хан. Не бих заложил на теб.
— Ти ще ме закриляш — каза тя простичко. — Можеш да ме опазиш от всичко.
Той тихо се засмя.
— Заради това ли си ме харесала?
— Не. Повечето хора са деца, Клей. Ти обаче си пълнолетен. Заради това ще разговарям с теб като с пълнолетен. Трябва да приемеш лошите неща, свързани с мен. Трябва да ми повярваш, когато ти кажа, че
