отнело огромни усилия в среда от предимно българи; постепенно обаче се е закрепила и заработила. Както и на Ортодокс, липсата на едри икономически единици или групировки води до сравнително ниско ниво на корупция; за това помага и сравнително високият стандарт на живот.
Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.
На тогавашните „големи клечки“ е било простичко обяснено от един Безтелесен от Свръзката, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, колкото и да са учени хора. И че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре — ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът нещата да са ти осигурени е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи, и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват (без самата тя да има достъп до меда по никакъв начин, за да не е подкупваема). И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да могат да използват за завладяване на части от нея… На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е принципно по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.
След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, като теоретично най-добрият възможен начин за наличните условия, и дал някои идеи как тя да бъде организирана. Големите играчи решили да опитат — отначало с доста опасения. Създадената бюрокрация отначало не е имала голяма тежест в обществото, и работещите в нея са били отстранявани при най-малкия признак за неспазване на правилата. Това, а и налаганите принципи, създало в нея нетърпимост към корупцията. Имало е десетки опити тя да бъде овладявана, но бдителните „кръстници“ успешно са ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката), и са усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“, докато не я направили неовладяема от отделен човек или група, а елитът — на практика недостъпен за нови членове. Когато доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните неговия дял от меда, и да не допуска създаване на нови), започнало разширяването на бюрокрацията, докато не е обхванала цялото управление на обществото, и е била все по-усъвършенствана. С времето „кръстниците“ обаче остарявали и умирали, или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила на практика напълно от влиянието им, и се превърнала в истинският обществен механизъм на Академия.
Градовете на Академия са кръстени без особена изобретателност на големите български градове отпреди Разделението. Официално причината е „спазване на традицията“, реално всеки път, когато някой е предлагал нещо свежо, всички останали го обругавали, да не би да блесне на техен фон. (Още оттогава доводи като „това противоречи на традицията“ или „това противоречи на научния подход“ се разбират като „шефът е уплашен за поста си“ — нарочване на някого за прекалено акълен и опасен за статуквото — и са по същество ултиматум, след който следва открита война.) Над една трета от населението живее в столицата, София. Някои по-малки градове и села, както и повечето улици, географски форми и природни забележителности, са кръстени на местни или световни учени от най-различни времена; между различните научни дисциплини често избухват кавги на чий човек да бъде кръстено това или онова.
Икономика и култура
Първоначалната върхушка на Академия е разбирала много добре, че при нормални икономически условия бързо ще се появят влиятелни богаташи, които ще им отнемат властта. В същото време, частната инициатива е била единственият начин да се изхрани огладнелият свят. Затова е бил избран и утвърден сложен икономически модел, който поощрява дребната частна инициатива, но обезкуражава едрата.
Сърцевината на модела е система от данъци, която прогресивно товари икономическите единици с нарастването на размера им. Вземат се предвид брутният оборот, брутната и нетна печалба на икономическата единица, броят заети хора, минималната, средна и максимална заплата, браншът и минималният оптимален брой хора за този тип дейност, и още над сто фактора. На практика единствено в тежката промишленост могат да се намерят фирми от по над стотина човека, и дори там те са изцедени икономически жестоко, и често са под държавен контрол. (Това е една от причините Академия почти да няма тежка промишленост, докато в браншовете, където предимството на размера не е много силно, има напълно прилично развитие.) Данъчното облагане на отделните лица е по същата система — качи ли се нечий доход 5 пъти над средния, горницата вече отива почти изцяло за данъци. (Учените са били наясно, че конкурентът може да е свръхбогат и прекалено влиятелен като от една голяма фирма, така и от много дребни. А тях лично властта и влиянието чрез титли и постове обикновено ги вълнуват повече от излишните пари…)
Още от дете всеки на Академия научава, че дребната фирма е хубаво нещо, но голямата е зъл враг на Истинската Наука, и следва да бъде жестоко дискриминирана. Всички, които работят в държавния и научен апарат, знаят, че силни големи фирми биха променили сегашната икономическа структура рязко, и че тогава те ще загубят благите си, мързеливи или пък щастливо творчески работи, и ще трябва да работят здраво за хляба. Затова и всяка по-просперираща фирма бива следена и топена от хиляди хора, и тормозена и подрязвана от всеки овластен — а овластени в това на Академия има предостатъчно.
Официално светът съществува, за да твори наука. Повече от половината работещо население е ангажирано с „научна дейност“; към нея обаче се води и бюрокрацията и администрацията на света, в които са към една четвърт от „учените“. Останалите работят в икономиката, и реално издържат света с труда си. Научната част се издържа от данъците, и отчасти от какъвто доход може да се получи срещу продажба на други светове на каквото ценно случайно измислят учените (бизнесът на Академия, като куцо признание за приноса му, ползва всяко тамошно научно откритие безплатно). Целта е доходът от продажба на научен продукт да стане един ден основен за Академия като свят; този ден обаче май не се задава да е съвсем скоро.
Антагонизъм между „учени“ и „бизнес“ съществува, но не е особено силен. Случайно или не, данъчното облагане е нагласено така, че заплатите в бизнеса са по-добри от тези в науката, но не с твърде много. Така има място и за работливите, които търсят добър стандарт, и за по-мързеливите или творчески души, които са съгласни на не най-богато съществуване. (Всъщност, на Академия дори Научният съвет не живее тузарски като ръководствата на някои други светове — определено са богати хора, но и те подлежат на данъчно облагане…) Реално с най-ниските заплати на света се живее бедно, но все пак не гладно, а с най- високите — охолно, но не свръхбогато. Разликата е сериозна, но не драстична; просяци или мизерстващи на Академия няма, но и милионери на практика също; мултимилионери и милиардери надали са възможни.
Количеството произвеждана наука не е малко, но качеството й най-често е смехотворно. Въпреки това, на единица население Академия произвежда не по-малко свястна и истинска наука от другите пред- Разделенски светове, и има постижения, достойни и за пост-Разделенските. Точно същото важи за изкуството й. Светът би могъл да си подсигури и по-добри доходи от продажба на наука и изкуство, ако не беше „солидарността“ на неговите учени с колегите им от други светове — бъде ли открито нещо ценно на Академия, най-много до година всички учени на Възела получават достъп до него, и светът получава пари само ако нещото се използва масово от платежоспособен свят или икономическа единица.
Това обаче води и до обратния поток — открие ли се някъде нещо, което да е посилно за разбиране от учените на Академия, най-често те го докопват по колегиална линия. От това „изтичане“ успяват да се опазят само твърде затворени и строги светове. Не е ясно дали покрай него Академия не печели повече, отколкото губи — дори ако там започне масово прилагане на чужда технология, най-често собственикът й махва с ръка и се примирява. Академия не е богат свят, а на босия цървулите няма как да вземеш. А когато босият е мързеливичък, но душа човек, и неведнъж си е делил залъка с теб безплатно, и не върви. По този начин Академия всъщност се оказва място за нелегална размяна и разпространение на технологии, подобно на пиратските сайтове за обмяна на файлове от началото на 21 век. Само дето не печели от това почти нищо, ако не броим деликатното внимание на научните разузнавания на доста други светове или големи корпорации.
