цел укрепване на религията.
Бях като ударен от гръм.
— Не може да бъде! Искаш да кажеш, че…
— Точно така, глупчо. Нашите изследователи могат да ви изучават, но са длъжни за отплата да се представят за зли духове и да плашат хората. За да могат вашите свещеници да ги гонят. Видя как можеш да изглеждаш иначе, нали? Татко се занимава с това — да оформя образите на изследователите като самодиви и караконджоли, и да ги прехвърля където трябва във вашия свят. И аз използвам тайно неговата машина, която го прави.
— Искаш да кажеш, че самодивите и караконджолите само се преструват на лоши? И че като се спомене Божието име бягат, защото е такава уговорката, а не защото ги е страх? — Сетих се, че тя е кръстена на Господа, и че не се изчерви нито веднъж, докато обясняваше. — Не може да бъде! Само като го разкажа на отците тук…
— Не бива да го казваш за нищо на света! Това е тайна, разбираш ли? Даже и аз не трябва да знам всичко за нея, преди да порасна и да държа изпити. Докопах се непозволено.
— И какво ще стане, ако я разкажа?
— Ами като престанете да се плашите, всички изследователи ще почнат да ровят защо. И някой изследовател ще го разбере, и нещата ще стигнат до татко. И той като претърси, ще намери какво е станало, и няма повече да мога да идвам и да си играем! А сигурно ще накажат и него.
— Добре де, ще си мълча. Но идвай по-често.
— Идвам колкото често мога, татко вече подозира, че нещо не е наред! Ако ме хване… А ти само дремеш в килията и чакаш.
— Не дремя! Играех шах наум. Сам със себе си.
— Брей! Много умен си се извъдил.
— Искаш ли да изиграем една игра? Да видим кой е по-добър.
— Мразя шаха до смърт. Ама татко ще те бие като добрутро.
— Като добрутро ще го бия аз. А после той теб, само че не на шах.
— Глупчо такъв! Тръгвам си.
— И престани да ме лъжеш, че само се преструвате на лоши. В нашата околия преди години е имало вампир, който е убил над сто души.
— Ще проверя, и ще ти кажа каква е работата. До скоро!
Последва още една скучна седмица. На отец Андроник му мина цицината, и брат Йоан му скова нова врата на килията. Стана яка като манастирската порта, от три пръста дебели дъски. С пълна сигурност беше най-здравата врата на килия в манастира — всички монаси се шегуваха, че през нея даже самодива няма да може да влезе. Брат Харалампий пък веднъж добави, че това няма значение, и че важното е Андроник да не може да излезе, ама като ме видя, че го слушам, млъкна. Отец Андроник много искаше вратата да се отваря отвътре навън, ама игуменът не даде.
Брат Иларион спа няколко нощи в зимника, да лови кой краде суджуци, докато една сутрин протоигуменът не го хвана, че мирише на вино, и не му забрани. Братът се опъваше и настояваше, че откакто спял там, суджуците престанали да изчезват, ама от това протоигуменът само реши, че цялата история със суджуците отначало си е била лъжа, и се ядоса още повече. Аз обаче не посмях повече да ида там нощем, да не би брат Иларион да слухти.
Прерових свещените книги, да търся истории за сатанинските изчадия. В по-старите книги имаше много за демони, в тези от точно преди Втория Вавилон — също, но от след това се споменаваше само няколко пъти, и нищо конкретно. Виж, за вампири и върколаци пишеше доста. А самодивите и караконджолите направо се прескачаха. Отец Геласий много се радваше, че съм станал толкова старателен в четенето.
— Ще стане от това момче монах за чудо и приказ — заяви той веднъж на отец Никодим. — По цял ден само чете старите жития.
— И все за адските сили, като гледам — отвърна намръщено наставникът ми. — Защо са ти толкова интересни бе, Петърчо? На житиетата на светците дремеш като лалугер.
— Не дремя! Слушам.
— Затова ли ме пита оня ден на боб ли е врачувал Василий Врач? Май трябваше да извадя пръчката.
— Сигурно нощем тайно го навестяват самодиви, та се учи да ги гони — изкиска се отец Геласий.
— Още му е рано за това, Геласие. — Отец Никодим го изгледа накриво.
— Аз такова… искам да се науча да прогонвам самодиви… И си мечтая някой път да хвана караконджол. И да го докарам да го затворим в манастира.
— Ще хванеш два — пак се изкиска отец Геласий. — На теб и самодива ще ти натежи.
— Я остави момчето, Геласие — застъпи се за мен отец Никодим. — Гледам, че нещо не играете с него шах напоследък. А ви видях преди десетина дни да го учиш. Какво стана?
— А, научих го вече. Много добре даже. Кой ще служи тази година Коледната служба?…
Вечерта се появи Христина.
— Ако знаеш колко примерна съм станала заради тебе! По цял ден седя и чета учебници, даже тези за големите! Татко е на седмото небе от радост. Обеща ми глайдер. И навсякъде се хвали с мен — как не върша вече никакви бели, а само уча.
— И вече пускат ли те навсякъде? При ягодовото дърво?
— Никой не ще да му вярва — посърна тя. — Глупчовци.
— Глупчовци ли? Хм… А провери ли за вампира?
— Да. Една от групите ни го е описала. Не е убил над сто души, а само деветдесет и двама. И не е наша работа.
— А чия?
— Точно преди Разделението много хора са си давали какви ли не умения. Имало е как. Всеки е искал да е с нещо по-специален, ако ще и много шантаво да е, а пък то после се е предавало на децата му. Така че нищо чудно във вашия свят да е попаднал някой, който по наследство е вампир. Същото е за върколаците — това човек да може да кара другите да си мислят, че изглежда иначе, е било много желано умение. Сигурно на вашите просто не им е хрумвало да се правят на друго освен на вълци.
— Надали сред нас има такива. Ние го смятаме за сатанинска работа. И защо си толкова сигурна, че си е наш, а не е ваш?
— Защото когато нашата група се е образувала, е имала условие да няма хора с по-особени умения. За да била стабилна групата. После се оказало грешка, ама вече е късно — търсим такива под дърво и камък, ама не идват лесно. А в групи като вашата са приемали всеки, който е кажел, че вярва в господа. И много често тези с по-особени умения не са си ги харесвали, и са търсели опора в религията. А пък някои не са ги искали никъде другаде. Така че най-особените могат да се намерят точно при вас.
— А защо не можете да си направите хора с по-особени умения? Нали е можело? Или защо не си поканите от при нас? Ох, то пък забравих, че не може…
— Нивото на развитие на групата ни е от преди времето, когато е можело да си направим. Затова и не е позволено. Било конфликт на тезаурусите, и разни там подобни дървени философии.
— А как стават чудесата? Днес иконата на Богородица излекува един мъж с гноясал крак. Както се молеше, и хоп — изведнъж парцалите с гнойта хвръкнаха от крака му, и отдолу беше здрав. И той, и жена му припаднаха. А преди месец на едно дете откъснатата ръка му порасна отново. Докато мигнеш.
— Глупости. Не може да бъде. Това ние не го можем…
— Честен кръст!
— Добре. Ще проверя, и ще ти кажа. Искаш ли сега да ми дойдеш на гости?
— Има ли как?
— Да. Научих как става. Сега ако не ме хванат, ще е направо супер. Дано да няма записи в Центъра за връзка, че там няма как да ги изтрия. Ако знаеш колко забранено е да ти покажа каквото и да било от нашия свят, лошо ще ти стане. Нарушава както Конвенцията за връзка, така и правилниците и на вашия свят, и на нашия.
