— Обещавам! Сега ще ни разрешите ли да се виждаме?
Таткото се усмихна доволно.
— Не ти вярвам, че можеш да си спазваш думата.
— Така ли?!
— На по-предишната ви среща ти каза, че ще ме биеш на шах като добрутро. Ще поиграем на шах. Победиш ли ме, спазиш ли си думата, значи можеш, и ще ви разреша да се свързвате. Иначе няма да стане. Справедливо ли е? — Той се усмихна още по-широко.
— Татко, това не е честно! — подскочи Христина. — Ти си гросмайстор, най-добрият на шах в Центъра си! А той току-що се е научил. Петърчо, колко пъти си играл на шах?
— Четири…
— Виждаш ли, татко? Не е честно…
— Тогава да не е давал дума, Христинче. И аз нямам право да ви разреша връзка, защото е пряко нарушение на Конвенция от хиляда години, и на какви ли не още договорености, и за това се наказва, а ти го искаш от мен, нали? Тогава е справедливо и той да си спази думата. Е, Петърчо?
Хвана ме страх, но нямах изход.
— Добре.
Бащата на Христина натрака нещо на дъската си, и на пода пред нас се появиха фигури за шах, наредени върху дървена дъска с квадратчета на нея. Бяха разкошно направени, сигурно дърводелецът ги беше работил с месеци. Откъм мен бяха белите.
— Играй!
Замалко да се опитам да преместя с ръка фигурката. Усетих се навреме, и само посочих:
— Този войник — тук.
Таткото ме изгледа странно, след това тракна по онази дъска на масата, и войникът ми отскочи две квадратчета напред. Черен се премести срещу него.
— Този войник — тук…
Към десетия ход таткото престана да се усмихва, и започна да мисли все по-дълго. Наистина беше много по-добър от отец Геласий — иначе щях да го бия някъде между петнайсетия и двайсетия ход. На шестнадесетия си измисли някакво прескачане на топа през царя, а два хода по-късно твърдеше, че аз нямам право да го правя, като царят ми е заплашен. Щях да го обвиня в нечестна игра, но Христина потвърди, че е правилно. Нищо, де — и това не му помогна. На четиридесет и деветия ход загуби играта.
— Е, татко? — запита Христина, която още не вярваше на очите си.
— Правилата на турнира са по шест партии. Тепърва ще видим. — Татко й изглеждаше малко нервен.
Втората игра я спечелих още на тридесет и шестия ход. Бях научил доста от първата, и успях да направя един много хитър номер — на всеки ход хем да плаша царя на таткото, хем да му взимам фигура, и така девет фигури подред. Бащата на Христина само пъшкаше, и мислеше толкова дълго преди всеки ход, че започнах да подремвам, докато го чакам.
— Татко, не мислиш ли прекалено дълго? — попита дяволито Христина.
— Имам право на два часа за мислене.
— Да, ама Петърчо играе, без изобщо да мисли.
— А какво има за мислене? — учудих се аз. — То се вижда какво трябва, само местиш фигурата…
Таткото ме гледаше като брат Иларион превъплъщенията на Христина.
Третата игра той я започна направо страхотно. Взимаше ми фигурите една след друга, към двайсетия ход ми останаха половината, а той беше загубил само един войник. Сигурно щеше да ме бие към тридесетия, само че Христина го хвана, че шмекерува. Бил пуснал някакъв си Арканус, дето бил по-велик шахматист от всички хора на света накуп, за да му подсказва. Така и не разбрах откъде го е пуснал, и как го е държал там. Христина така се накара на баща си, че той се изчерви точно като нея, когато лъже. Тя му каза какво ли не за честни думи и спазването им, а той само пъшкаше и мислеше, като над ходовете предишната игра.
— Добре де, махам го — предаде се накрая таткото.
— Чакайте малко! — обадих се аз. — Искам да го видя.
— Защо?
— Ако е по-майстор от всички хора накуп, значи няма как да е човек. Иначе трябва да е по-майстор от себе си. Искам да видя какво е, като не е човек.
Таткото равнодушно завъртя една от кутиите на масата към мен. На едната й страна имаше някакви разноцветни букви и цифри. Не разбрах сами ли светеха, или изглеждаше така заради пренасянето на образа.
— Няма го. Да не се е скрил?
Двамата оттатък се спогледаха, след това таткото тракна по дъската си няколко пъти. Буквите и цифрите изчезнаха, и на стената на кутията се появи як мъжага, седнал на камък и дълбоко умислен.
— Пренесли сте образа му върху кутията? А защо не мърда?
— Мисли — обясни таткото.
— Уф, трябваше да се сетя и сам. А откъде сте го пуснали? В делва ли сте го държали? Или в сандък?… Защо се гледате така? Обещах, че няма да разкажа на никого.
Таткото завъртя обратно кутията и я пипна отпред. От нея изскочи по-малка черна кутийка.
— Ето тук.
— На кутията беше по-голям… Сетих се! Само изображението му е по-голямо. Интересно — толкова добре играе шах, а е толкова малък! А как се отваря тази кутийка?
— Никак. Не се отваря — обяви Христина през смях.
— Че как тогава сте го пуснали? И после сте го прибрали? Защо ме лъжете?
— Христина имаше предвид, че не бива да се отваря. Прибрали сме го обратно вътре, и ако я отворим, ще излезе пак — обясни много бавно и ясно баща й.
— Аха, разбрах. Сега вече ви вярвам… Може ли да дадете кутийката на Христина да я държи?
Христина не можеше да спре да се киска. Таткото обаче беше мрачен като буреносен облак. Към четиридесетия ход се предаде. Така и не можах да разбера защо — тъкмо бях изравнил играта. Щяха да минат поне още десетина хода преди да го бия.
— Е, татко? Петърчо май си държи на думата. А ти на твоята?
— Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. — Татко й изглеждаше като дядо Стефан, точно след като получи удара. — Откъде се взехте и двамата?
— Татко казва, че ме е донесъл щъркелът — осмелих се да кажа аз. — А, добре че ме подсетихте — повече ли влиза в главата ви, като я блъскате? А Христина какво я е донесло? Прелетни патици?
— Ти си патица, глупчо такъв!
— Добре де, не исках да те обидя. А при вас какво носи децата? Орли? Или също щъркели като при нас? А този Арканус демон ли е, или какво? И как става да тракате по онази дъска, а фигурите да се местят по тази? И защо са на дъска, а не на кесия? А защо мислите, преди да местите фигурите? Не виждате ли какво трябва да играете? И какво е това компютърна система? А експерти от центъра? И може ли този трансмитер да мести не само образи, ами и истински неща? И ако мести само образи, как така караконджолите разплитат огради и подрязват оси на каруци? А защо е забранено да говорим за това? Като нямате свещеници, кой ще ви накаже? И какво е глайдер?
— Моля те, спести ми въпросите — обади се уморено бащата на Христина. — Гледах преди месец статистиката — в целия Възел има около четири хиляди гросмайстори, и сигурно не повече от десетина ще могат да те бият. От четири игри опит!…
— Ами гледам, и като си представя какво искам да стане, знам как да стане. Съвсем просто е.
Христина отново се закиска.
— Ще играем ли и другите три игри? — Нямах търпение.
— Безсмислено е. Ако минеш шахматна школа, вероятно ще трябва да си търсиш противници сред Аугментираните… И какво да ви правя сега? Нямам право да ви разреша връзка, повярвайте ми!
— Вярвам ви. Само че не се поколебахте да ме хванете на дадена дума, и да искате да играем на шах.
