Така че сега си спазете вашата. Ако можете да я спазвате, де. А ако не можете — и аз съм свободен да разказвам за вас.
Бащата на Христина дълго мълча, стиснал глава с ръце. Накрая се изправи бавно.
— Ще се видим пак другата вечер. Тогава ще говорим.
И образите им се стопиха.
— Петърчо, какво ти става? — скара ми се след закуската отец Никодим. — На молитвата те гледам — само зяпаш в тавана. И ходиш все едно не си на този свят.
— А, малко ме боли главата, отче Никодиме. Заспал съм с глава извън сламеника, на камъните…
— Като взема пръчката, ще те заболи и другият край! Идвай сега, намерил съм ти нещо, което ще ти е много интересно. Указанията на свети Йосиф Водителя как се гонят изчадия адови, точно от след Преселението. Има и за самодиви, и за караконджоли, дето само те те интересуват… Защо правиш физиономии? Не се ли радваш?
— Радвам се, отче, радвам се. Само ме понаболява главата… Къде са указанията?
— Пред очите ти, несветнико! Взимай ги и чети. Преди вечеря ще искам да ми кажеш и седемте молитви за отпъждане на самодиви.
Заврях се в един ъгъл и се направих, че чета. Какво ли правеха сега Христина и баща й? Дали той не ме беше излъгал, че ще дойдат пак? Впрочем, по-добре да чета, че като ме изпита отец Никодим…
И как така се сменяха рисунките по стената на кутията? И защо другите хора не могат да играят шах? И трябва да мислят? Ох, я да хващам да ги уча тези молитви…
Имат ли как да пренесат образ на разплетен плет, та като го види човек, да си помисли, че караконджолите са му го разплели? А с осите на каруцата… ако те наобиколят няколко караконджоли нощем и ти кажат, че или ще подрежеш осите на каруцата на съседа, или… Впрочем, те май наистина идваха тук, само дето образите им не бяха истински — значи могат и сами… Ама това на нищо не прилича! И една молитва не съм прочел! Наистина съм отнесен…
Добре, а сега какво може да направи таткото на Христина? Ако реши да не ни помага, ясно — но тръгне ли да помага, ако го хванат пък него? Дали и този, дето ще го хване, ще иска да ме бие на шах?… И пак не уча!!! Да ме вземат дяволите! Така де, ангелите!… Абе, който ще!
— Мечтаеш си как ще прогонваш самодиви и караконджоли ли? — тупна ме ръката на отец Геласий по рамото.
— А? Да, да, отче Геласие.
— Сигурно нямаш търпение да прогониш отнякъде самодиви? Така е, защото не си виждал самодива през живота си. Защото никога не влизат в манастир. Ама станеш ли монах, ще излизаш навън да ходиш да ги прогонваш. Ще видиш тогава!
— Хм, да, разбира се, отче Геласие.
— Ще се смръзнеш от ужас! Не можеш да си представиш колко са страшни. Види ли ги човек, иде му така да побегне, че да изкърти… абе така да побегне, че да се не види.
— Ъъъ, ще внимавам, отче Геласие.
— Да внимаваш добре. Знаеш ли как лъжат и колко са хитри? Ще ти наобещаят какви ли не плътски удоволствия и наслади. Да не ми е името отец Геласий, ако не стане така.
— Да, да, отче Геласие.
— И накарат ли те да оставиш кръста, който носиш, си погинал. Не внимаваш ли с тях, на мига те връхлитат и ти изпиват душата. И ще станеш като Георги малоумния.
— Да, да, отче Геласие.
— Ама ти много на леко ги взимаш тия работи! На какво прилича това? Щом ще ставаш монах, трябва да знаеш истината за света. Иначе ще си като обикновените хора — няма да можеш да побеждаваш изчадията на ада.
— Разбира се, отче Геласие.
— Учи хубаво, момчето ми! Светът трябва да бъде почистен от това зло! И на теб ще разчита за това…
Вечерта можах да кажа само две от молитвите, и тях с грешки. Отец Никодим ме наказа да си легна без вечеря, а пък не смеех да открадна суджук от зимника.
Почаках доста, но Христина и баща й все не идваха. Чак някъде към полунощ внезапно в килията се появиха три фигури. Третата беше сигурно майката на Христина — двете много си приличаха. Баща й пък имаше тъмни кръгове под очите, и косите му бяха още по-щръкнали отпреди.
— Здрасти, свръхмозъко невиждан. Ще трябва да ти направим едно изследване.
— Какво значи това?
— Да разберем нещо за теб — обясни Христина.
— Питайте.
— Не става с питане. Ще ни помогнеш ли? Имаш ли нещо остро? — Майка й постави на пода нещо странно — кръгло и с дупка отгоре. — Ще посмееш ли да се боцнеш така, че да пусне кръв?
— Договор с дявола ли ще подписвам? Не ща.
— Няма, не бой се. Това, което ни интересува, можем да го разберем от кръвта ти. Трябва да капнеш една капка ето тук. — Тя посочи дупката отгоре на кръглото нещо.
Помислих за миг.
— Ама тя ще мине през него и ще падне на пода. Нали е само образ.
— Докато минава през него, то ще я провери.
— Как така ще я провери?
— Ще я холоспектро… Ще я види отблизо.
— На него очите отвътре ли му са? И какво ще й гледа?
— Христина казва, че си бил страшно добър на шах. Искаме да разберем колко си умен.
— Страхотно — обади се бащата на Христина. — Мислеше, че съм караконджол.
— Без да те е виждал как всяка втора нощ осъмваш пред компютъра?… Петърчо, ще ни помогнеш ли?
Взех от перваза на прозореца иглата, с която си кърпех дрешките, и се убодох по пръста. След това оставих една капка кръв да капне през нещото. Майката на Христина го вдигна и прибра, а аз внимателно огледах камъните отдолу. Капката кръв си беше там, слава Богу.
— Е? — обърна се майката на Христина към баща й. Той потрака малко време по дъската си.
— Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…
Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:
— Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!
— Ще ти дам аз честито! Откога почна да ми се подиграваш?
— Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?
— И майка ти е съгласна.
— И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?
— Мъченето беше взаимно…
— Имаме ли данни за произхода на гена? — прекъсна ги майка й.
Още тракане по дъската, и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, и след това ме изгледаха и изведнъж прихнаха да се смеят.
— Право в десятката — поклати глава майката на Христина.
— Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?
— Бедната ми глава — обади се таткото. — Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.
— Нали все искаш най-сетне да порасна?
— …
— И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?
— А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…
