Трансмитерите могат принципно да модифицират информацията, която прехвърлят. Конкретните модели позволяват модифициране с различна сложност (някои — абсолютно никакво, други — далеч надхвърлящо въображението на кой да е Стандартен), и в различни сфери (не един от световете — публични домове например разполага с трансмитерни възли, специализирани не за пренос на разстояние, а за смяна на външността, пола или други физически елементи).
Цената, на която може да се получи трансмитер от Безтелесните, е най-различна, и зависи от какво ли не. В някои случаи това може да стане дори безплатно. В други изисква една или друга цена, платима в пари, стоки или поети задължения. Много често Безтелесните направо отказват, независимо от цената; обяснения за отказа най-често не се дават. Понякога причините е възможно да се предположат, дори ако няма обяснение; ако бъдат отстранени, е възможно ново поискване да не срещне отказ. Понякога няма каквито и да било предположими (поне за Стандартен или Аугментиран) причини.
КОМУНИКАТОРИТЕ
Голямата част от техниката, създадена от напредналите Стандартни, почти всичката на Аугментираните и всичката, създадена от Безтелесни, се управлява през специални интерфейси за връзка между човек и машина — т.нар. комуникатори. (Аугментираните обикновено разполагат с вживени или вградени комуникатори; при Безтелесните комуникаторът обикновено е част от същността им, и/или може да бъде създаден мигновено чрез възможностите им.)
В широкия смисъл на думата комуникатор е всеки интерфейс между съзнание и каквото и да било друго (вкл. друго съзнание). Стандартните обикновено имат предвид под думата устройства, направени за връзка между ума на Стандартен и техника, управлявана чрез комуникатор, или съзнания на Аугментирани или Безтелесни; по-рядко — за пълна връзка с друго съзнание на Стандартен.
Както почти винаги в такива случаи, Аугментираните и Безтелесните ползват извънредно точни, но и сложни класификации на комуникаторите, докато Стандартните използват опростена класификация. В нея комуникаторите са разделени на класове. Строга граница между различните класове няма, разделението е „за удобство на класификацията“.
Първи клас комуникатор е всяко едно устройство за връзка, управлявано чрез механични изводи (клавиши, бутони, ръчки…), глас или движения на тялото. Тук спадат всички популярни видове компютърни терминали, телефони, видеофони и т.н.
Втори клас комуникатор се управлява чрез мисли. Технологиите, чрез които той приема мислите, са различни — някои са достъпни и използвани дори от Стандартни, други са неразбираеми дори за Аугментирани. Обратното пренасяне на информация обикновено става по същия начин — такъв комуникатор например може да предава сензорен вход пряко в ума на комуникиращия, все едно той възприема нещата със собствените си сетива. Предаваната информация може да се обработва, филтрира и модифицира, теоретично безкрайно, но на практика в определени граници, в зависимост от какво позволява комуникаторът.
Трети клас комуникатор позволява фронтиране на личност — „разпределяне“ или „пренасяне“ на личността на комуникиращия върху различни потоци данни, различни места и т.н. В известен смисъл той придава на комуникиращия Стандартен или Аугментиран някои от качествата на Безтелесен. Чрез него например човек може да бъде на няколко места едновременно (и да изпълнява различни задачи на всяко място, без да се разконцентрира или да губи връзката с цялото). Личността при фронтирането може да бъде модифицирана на „другия край“ по определен начин (прави се рядко, но принципно е възможно). Елементи или части от личността могат да бъдат оставяни с определена задача върху подходящ носител (напр. компютърен симулатор, или изкуствено тяло), и след интервал от време да бъдат „погълнати“ и усвоени обратно. Фронтирането на личността позволява и много други възможности. Това е и най-високият клас комуникатор, който може да се използва от Стандартни пълноценно — ограничението е в това какво може да понесе като вид комуникация същността на Стандартния (и да остане след това същност на Стандартен).
Четвърти клас комуникатор позволява пълно пренасяне, мултиплициране, сливане, преструктуриране или модифициране на личността, заедно с цялата й памет и всичките й качества, и ако е необходимо и има връзка с подходящ трансмитер, със създаване или пригаждане на съответния физически носител. Теоретично погледнато, всеки Безтелесен е просто личност с вграден в нея комуникатор от четвърти клас, и подходящ трансмитер. Твърди се, че тези възможности са най-долната не повече от една хилядна от възможностите на комуникатор четвърти клас; повечето негови други възможности обаче са неразбираеми за Стандартните. Дори от Аугментираните подобни комуникатори използват само Възловите отговорници и някои особено високо Аугментирани. Носят се слухове, че ако Стандартен успее да използва пълноценно дори само основите на четвърти клас комуникация, това се зачита за успешно положен изпит за приемане за Аугментиран или дори Безтелесен; подобно нещо обаче на практика не се е случвало никога. Учените смятат, че принципна разлика между комуникатор трети и четвърти клас няма, просто този от трети клас е „орязан“ до само тези възможности, които са за Стандартни.
По-високи класове комуникатори принципно съществуват, но като правило Стандартните дори не могат да разберат какво принципно те биха могли да предложат в повече от четвърти клас.
Интересен момент е лъгането чрез комуникатори. Отначало се е смятало, че втори клас комуникатор не позволява лъжи, но на практика се оказало, че не е никак трудно да се лъже и чрез него: въпрос на тренировка и настройка на начина на мислене. Сливането на личностите, предлагано от трети клас комуникатори, се оказало по-костелив орех за лъжците — принципни технологии как да се лъже и при него са били разработени още със създаването на този клас, но са били нужни повече от сто години, за да бъдат доведени до практическа използваемост, и още поне триста години са били на практика неизвестни за обществото. Реализирането им е много по-трудно, отколкото лъгането чрез мисъл през втори клас комуникатор; на практика са недостъпни за повечето Стандартни. Обикновено са базирани на създаване и поддържане на изкуствено калкирани личности; съществуват и други методи. Принципно се предполага, че сходни техники биха позволили да се лъже и чрез четвърти клас комуникатори; данните някой да е успял обаче са твърде оскъдни, заради твърде оскъдното използване на четвърти клас комуникатори от Стандартни и Аугментирани.
РАСИТЕ
Когато напредъкът в генетиката и нанотехнологиите го е позволил, много хора са се заели да променят качествата си. Отначало са се правели различни аугментации — засилване на паметта или скоростта на мислене, физическата сила, бързина, способности за комуникация, за пряка връзка с компютри, и т.н.
Разбира се, най-желаната аугментация е било безсмъртието. Още първите Безтелесни обаче подчертават, че на човек би му омръзнало да живее твърде дълго, а ако се вземат мерки да не му омръзва, това вече няма да е човек. Тяхната алтернатива е хората да се опитват да живеят нормалния си срок пълноценно. Много хора не са им вярвали, но са откривали, че е така. Точно преди Разделението повечето хора са опитали лично някакъв вариант на удължаване на живота. Много в крайна сметка са станали Аугментирани или Безтелесни. Някои са си дали живот докато не им омръзне да живеят — но за няколко поколения са открили, че на пълноценно изживян живот му стигат стотина години. В крайна сметка в гените на почти всички хора е останала средна продължителност на живота около 100–110 години и пълноценно здраве (и най-често запазен ум) почти до края.
С продължаването на напредъка възможностите на промяна скоро са надминали човешката изобретателност, и промените са започнали да се групират по типове. Повечето от тези типове не са наследствени; някои обаче са. Комбинацията от унаследяване и общи модели е довела до създаването на обособени групи хора, които имат всички белези на отделна биологична раса (или дори вид, но терминът „раса“ се е наложил за обозначаване на всички такива групи), и поддържат социална и културологична обособеност. Много типове обаче са твърде малобройни, и не са каталогизирани като отделни раси (някои от тях упорито се борят за този статут), а има и хора, които е трудно да бъдат причислени към която и да било раса.
