споделяли, че при някои нещата действително са такива, при други обаче — не. Във всеки случай, не е известно някога някой Безтелесен да е изпуснал от контрол емоциите си — и особено гнева си. Като се имат предвид възможностите на повечето Безтелесни, резултатът вероятно би бил по-страшен от всичко, способно да се побере в умове на Стандартни — от ядрена война, та до библейския гняв Божи.
Повечето Стандартни са убедени, че Безтелесните са абсолютни логици, и че всеки от тях би стигнал до точно същия извод при еднакви обстоятелства — така че те действат реално като един свръхиндивид. На практика не е така. Те наистина са изключително логични, но базовите постулати, на които е съградена личността на всеки от тях, могат да варират твърде много — дори повече, отколкото при Стандартните. Оттам и решенията, които взимат в еднакви обстоятелства, може да се различават твърде много. Колкото по-общи и базови ценности и връзки се засягат, толкова по-големи са разликите в решенията между различните Безтелесни.
Някои хора смятат, че Безтелесните са по природа добри, други — че са зли. Като изключим личните или религиозни пристрастия и убеждения, с които се подхожда към тях, Безтелесните най-вероятно не са нито добри, нито зли. От една страна, всеки Безтелесен знае, че е по-изгодно да бъдеш добър. От друга обаче, повечето Безтелесни се ръководят не от доброта, а от изгодата си — а тя не задължително винаги е добра за всекиго; понякога може да бъде страховито зла, без да го възнамерява умишлено. В такива случаи обаче тя обикновено засяга изгодата на други Безтелесни да бъдат добри, така че Аугментираните и Стандартните реално рядко страдат от злини, причинени от Безтелесни.
Както винаги и за всичко, има Стандарни, които са убедени, че Безтелесните са зли, или дори че са изворът на всяко зло. Повечето от тях изповядват това убеждение на религиозна почва. Има и такива, които просто смятат, че Безтелесните и Аугментираните държат в робство Стандартните (или че Безтелесните държат в робство Аугментираните и Стандартните). Някои от тях призовават Стандартните да се обединят срещу Безтелесните и да ги унищожат. (Не е много ясно как ще стане това; вероятно огромният процент Безтелесни биха могли, всеки от тях поотделно, да унищожат всички Стандартни до последния в мига, в който го решат.)
Неведнъж Безтелесни са били питани (или подпитвани) има ли нещо вярно в това мнение. Отговорът винаги се е свеждал до вариант на едно и също: че Безтелесните са много по-различни помежду си от Стандартните, във всяко едно отношение, включително и в отношението към Стандартните. Че дори ако Стандартните успеят да се обединят и да нападнат Безтелесните, пак към тях ще има най-различно отношение, включително до пълно оправдаване и безрезервна подкрепа. И че дори ако това нападение изправи Безтелесните пред пълно унищожение, тези разлики пак ще ги има, и пак ще са в целия този диапазон… Най-вероятно или абсолютно всички Безтелесни са се наговорили да отговарят точно това, или то наистина е вярно.
Официално Безтелесните нямат никакъв вид управление; псевдо-социумът, който изграждат, би могъл да се определи като либертарна анархия. Имат обаче отлично действаща правосъдна система, базирана на аналитично право, която решава споровете помежду им, и при необходимост определя как да бъдат взети общи решения. Когато даден спор засяга и Аугментирани, и особено Стандартни, той като правило се решава според юридическото законодателство на най-ниското участващо стъпало; буквата на закона винаги се спазва, но не винаги се тълкува по обичайния начин. Сърцевината на тази правосъдна система е изградена от синтетични интелекти, създадени от Безтелесните специално за целта. Класически пример е съдът на Свръзката.
Извън правосъдната система, Безтелесните обикновено участват в „работни групи“ или „проекти“, които реално са това, с което Безтелесните се занимават. Един Безтелесен може да участва в неограничен брой проекти, освен ако някой проект не го ограничава в това отношение. Без съмнение най-известният сред Стандартните такъв проект е „Свръзката“ — групата Безтелесни, която се грижи за континуитета на тезауруса на човечеството (част от това й задължение е грижата за Резервата). Всички такива групи имат правила, които желаещите да участват трябва да приемат, и след приемането си имат за тях силата на закон. Правилата зависят от същността и целите на проекта. Нарушаването им може да доведе до осъждане на провинилия се; присъдите са безкрайно разнообразни и изобретателни. В особено тежки случаи може да се стигне до доживотно (което обикновено ще рече завинаги) заточване на свят-затвор. (Не е известно дали това е най-тежката присъда за Безтелесни, или една от най-тежките, или има и по-тежки.) Често тези „проекти“ се държат един към друг буквално като отделни държави — имат нещо като „дипломатически отношения“, „лица/канали за контакт (един вид посланици)“, и т.н.
Пред Стандартните и Аугментираните Безтелесните се представят с „официален номер“, състоящ се от буквата X и двадесетцифрено десетично число. Твърди се, че това е пригодена за използване от не- Безтелесни форма на идентификацията, която използват помежду си. Тъй като все пак тя не е особено удобна за Стандартните, често Безтелесните използват за общуване с тях дефинирана личност (обикновено я изобразяват всеки път с една и съща външност, или дори й създават истинско физическо тяло), която носи типично за Стандартен име. Един Безтелесен може да поддържа и повече от една такава личност, за контакти с различни хора, организации или светове — или дори с едни и същи, ако прецени, че ситуацията го налага. Ако личностите са реализирани като различни оперативи (виж по-долу), те могат съвсем реално да не обменят информация помежду си пряко, и да не знаят какво върши другият — или пък да го правят по начините на Стандартните. (Безтелесният, разбира се, обикновено разполага с пълната информация за всеки — но принципно дори това не е задължително.)
Типичната схема на личността на Безтелесен, която изучават Стандартните, е човешка личност като ядро, с добавени огромни възможности за обработка на информация, памет и др., и с инструменти, чрез които да пригажда някои видове околна среда като носител на личността си. Първите Безтелесни са били точно такива, повечето от започващите Безтелесни също минават по този път. В процеса на „израстване“ обаче тази структура се модифицира и усъвършенства по начини, непредставими за Стандартните.
Съществуват и други варианти на личност — например личности, създадени изцяло по изкуствен път. Като илюстрация за гъвкавостта на схемата един такъв Безтелесен веднъж е използвал за носител на личността си в продължение на няколко дни мозъците на населението на един от световете. (Неговите процеси са били реализирани на ниво тунелни ефекти между атомите, така че не са пречели на нормалната електрохимична дейност на мозъка; хората не са имали никакъв начин да усетят присъствието на Безтелесния.) Често ядрото на личността на Безтелесния е хибридно между човешка личност и изкуствен интелект. Понякога в един Безтелесен участват „на акционерен принцип“ други; степента на участие може да засяга или не свободата на личността му, или да има всякакви най-фини нюанси.
Вътрешното устройство на личността на един Безтелесен е сложно. Съществуват няколко основни типа структури — класическа (пирамидална), плоска, хомогенно свързана и т.н. Реално никой Безтелесен не реализира някоя структура в чист вид. Някои използват основно една, с подобрения чрез заемки от другите структури. Други реализират в различни свои части различни структури, създавайки йерархии от типове структури. Трети експериментират с нови структури. Освен това, Безтелесните като правило могат мигновено да променят вътрешната си структура според необходимостта, и често го правят според изискванията на задачите, които изпълняват към даден момент.
Най-добре изучена и най-проста за обясняване на Стандартни е класическата структура; тя е и първата възникнала, и Стандартните обикновено изучават нея. Личността се структурира като йерархия от съзнания. На най-горно ниво съзнанието е само едно — центърът на личността на Безтелесния. Всяко съзнание от по- горно ниво разполага с по няколко подчинени от по-ниско ниво. Съзнанията (терминът е „оперативи“) имат различна при различните Безтелесни и на различните нива степени на автономност и самоосъзнаване; в учебникарския случай те са способни на самостоятелно обмисляне и взимане на решения в рамките на задачата, а също и за странични проблеми и явления, и схващат себе си като част от цялостната личност (реално има както много по-ограничени, така и много по-автономни). Целта на всяко съзнание е да изпълнява — пряко или чрез подчинените си — автономни задачи, спуснати от по-горното ниво.
Като класически пример за Безтелесен може да бъде даден Отговорникът на Ортодокс. По класификацията на Безтелесните той е от сравнително нисък клас, избрал доброволно да остане на това ниво, докато не привърши определена задача. (Която е именно връзката му с Ортодокс; Отговорникът се безпокои, че ако оперативът, който се занимава с нея, слезе твърде ниско във вътрешната му йерархия, задачата може да бъде прекратена, и ресурсите — пренасочени другаде. Казано с други думи, Отговорникът се бои, че може да еволюира в нещо, което не би желал да бъде, поне не преди да си изпълни
