които не са достойни за нея. (Щом армията е всичко, е и отговорна за всичко.) Жителите на Бушидо гледат по този повод с леко презрение Легиона — „там приемат в армията и дебилите… докъде стигна светът!“. Затова и обявяването на някого за негоден за военна служба на Бушидо е най-голямото унижение, което съществува. Това е причината там да е позорно например да имаш дете инвалид — защото детето ти няма да го приемат в армията. Това, че не си виновен, е без значение.
На Бушидо се заляга преди всичко върху възпитанието на духа на воините. На Легиона се отдава значение на това да си добър в работата си, на Бушидо — да си перфекционист във всичко. Ако в болницата, където лежиш (вероятно полумъртъв, за да допуснеш да влезеш в болница) влезе висшестоящ чин, ти си длъжен да си в съзнание, за да отдадеш чест и рапортуваш (респективно околните са длъжни да те свестят за целта). Ако си със смъртоносна рана, а около теб има по-старши чин, ти си длъжен да не умреш, докато той не напусне — иначе смъртта ти би издала, че си зле и те боли, а това е недопустимо дори в такъв случай. Всеки военен от Бушидо е безусловно виновен за всяка простъпка на негов подчинен, командир или какъвто и да било съратник. Човек отпреди Разделението вероятно би нарекъл психологията на Бушидо „японизъм на N-та степен“ — такава е. На който не му харесва, проблемът си е негов. И това възпитание в дух е резултатно — на състезания по бойни спортове обикновено състезателите на Бушидо са по-добри от тези на Легиона: физиката и уменията са на практика еднакви, но състезателят от Бушидо е самурай в по-голяма степен.
На повечето Стражеви светове участието на близки роднини в една част се поощрява, или забранява (най-често в някои видове части се поощрява, а в други се забранява — например на Легиона, другия Стражев свят във възел 611). На Бушидо то не се взема под внимание — там се смята, че е постигната независимост на служебните от личните отношения, и наистина е така. Ако синът на командир му е подчинен, и се налага да се избере изпълнител за рискована мисия, шансовете на сина да бъде определен са точно еднакви с тези на другите подчинени. Взимат се предвид всякакви качества, които биха били в плюс или минус, но роднинството е без значение.
Повечето от войниците на Бушидо имат аугментации с военно приложение; елитните им части често са повече аугментации, отколкото стандартна биология. Основното обаче винаги е човекът; той е, който влиза в боя. Често аугментирани воини от Бушидо участват в спортни състезания, в които участието с аугментации е забранено: азбучна истина е, че бушидецът никога не злоупотребява с тях за нечестна победа, за него честността в спорта стои над победата.
Ако някой от Бушидо се провали в изпълнението на задача (като правило по причини напълно извън неговите възможности), той е длъжен да поиска правото да защити честта си. Под това най-често се разбира ритуално самоубийство; в зависимост от подробностите в ситуацията към него могат да се добавят и други неща. (Имало е случаи, когато охранител от Бушидо не е успявал да опази охранявания; в такъв случай е най-нормално той да поиска освобождаване от служба към Бушидо, да се продаде сам в робство, за да издържа децата на убития, а след като те вече нямат нужда от издръжката, да се самоубие.) Липсата на категоричен и оправдателен отказ се смята за заповед за защита на честта; често дори при такъв отказ воинът смята себе си, и бива смятан от сънародниците си, за опозорен.
Във военно отношение Бушидо не е някаква забележителност сред Стражевите светове. Във възел 611 обаче е общопризнато, че в случаи на тероризъм или организирана престъпност частите от Бушидо са най- доброто, което може да се използва. При тях отказ или страх не съществуват, не се спират пред абсолютно нищо, готови са на абсолютно всичко, и или се справят, или умират. Вземането им в плен е на практика невъзможно, измъкването на сведения от тях чрез мъчения, дроги или почти какъвто и да било друг начин — също; живият пленник е от полза колкото и умрял, но няма да пропусне нито една възможност да създаде неприятности, колкото и малки да са, и колкото и страшно да е наказанието. И още по-ужасяваща от всичко това е неподкупността им: няма известен случай някога някой да е успял да подкупи някого от Бушидо, без абсолютно никакво значение на размера на сумата и този на услугата. (Или дори да остане жив след опита за подкуп, ако бушидецът успее да го докопа — а най-често успява.) По израза на бивш гангстерски бос от Арената, „Бушидо са вест директно от преизподнята“.
(Това мнение е базирано на лично преживяване. Мрежата, в която той е бил един от ръководителите, и която се е занимавала с уговаряне на двубои и рекет, е била разбита от военна част от Бушидо. Започнало се с отвличането на всичките й ръководители едновременно, по информация, подадена от Сдружението на букмейкърите на Арената; пленените са били събрани в затвор, охраняван от частта. Първият по азбучен ред е бил попитан за пълната и точна информация за цялата мрежа, изсмял се, и е бил бавно печен пред всички с огнепръскачка около 12 часа, докато умре. По време на мъчението няколко пъти си казал всичко, и молил за пощада, без никакъв резултат. Вторият се учудил защо го питат, след като първият вече си е казал, и последвало същото, отново без никакво внимание към това, че вече си казва и майчиното мляко. Другите след това отговаряли толкова образцово и подробно, колкото могли; един се опитал да скрие някакъв съвсем незначителен личен детайл, и бил пратен веднага на огнепръскачката. След края на разпита за една нощ били арестувани всички участници в мрежата, събрани в същия затвор, оставени няколко часа да си поговорят с босовете си, и след това привикани и разпитани подробно пред огнепръскачката и останките на тримата. Накрая командирът на частта от Бушидо им издал заповед да не се занимават с престъпна дейност повече, под страх от нова среща… В отчета си командирът посочил, че смъртта на само трима позволила да се проведе успешно общопланетна акция без други човешки жертви, и бил награден от Сдружението на букмейкърите на Арената. За ръководството на Бушидо това било най-стандартният възможен случай на справяне.)
Пак по тези причини войниците от Бушидо са безценни охранители и бодигардове. Официалната охрана на важните личности от Възела като правило е от техните светове, поради церемониални цели — но реалната като правило е от Бушидо. Смята се, и с доста основание, че на практика е невъзможно да се подсигури по-добра охрана — както като професионализъм, така и като изпълнителност и жертвоготовност, и най-вече неподкупност. Предаността им е точно така абсолютна, както твърдят легендите. Ако атентатор успее да избяга, по морален кодекс бушидецът е длъжен да поиска възможност да го издири и убие; издирването продължава, докато това стане, понякога десетки години — но резултатът е неизменно един и същ (освен ако издирваният не умре междувременно от друго). Дългът на охранителя се смята за дълг на Бушидо: всеки от Бушидо е длъжен да му помага с всичко, което той поиска; ако бъде убит, друг (или други) поемат щафетата — ако е нужно, до последния войник от Бушидо, или до ангажиране на пълната военна мощ на света. Атентат срещу охранявани от Бушидо означава самоубийство за изпълнителя; ако следите не бъдат прикрити достатъчно добре (а това е наистина трудно, когато ги издирва свят с възможностите на Бушидо) — и за поръчителите. По много светове във Възела има гангстерски групировки, които предлагат изпълнение на „мокри“ поръчки; почти никоя обаче не би посмяла да организира убийството на охраняван от Бушидо. При най-малката неперфектност на изпълнението охраната ще надуши групировката, и това ще е краят на съществуването й. Името „Легионът“ внушава леден ужас сред ръководителите на светове — но името „Бушидо“ го внушава на абсолютно всеки във Възела, от световните правителства до последния просяк.
Популярно е мнението, че войниците от Бушидо „не са хора, а роботи“, без никакви чувства или емоции — но не е вярно. Никой от Бушидо не би се помръднал от поста си, за да спаси умиращо дете, защото би нарушил заповедта да е на пост; ако обаче това не противоречи на заповедите му, би свършил всяко възможно добро, отново без да се интересува нито на капка от последствията за него самия — пак е въпрос на чест. Да не помогнеш при нужда, дори без да си длъжен, и дори ако това ще означава смъртта ти, за войник от Бушидо не е просто позор — то е непредставимо. То е постъпка „гайджин“, нещо, което няма как да се случи с войник от Бушидо.
Азор
Свят номер 484576–248545, възел 611, релейна група 3. Официално име: същото.
Един от най-интересните и красиви Развлекателни светове във Възел 611. Представлява тропически океан с много острови из него. Островите са дълбоко нарязани от безкрайно разклонени фиорди, повече или по-малко широки, така че по тях просто не може да се намери място на повече от петдесетина километра от океана (по хоризонтална линия). Светът е приблизително с размерите на Земята, сушата е 4%.
