Температурата на Азор варира между около 30 градуса денем и 20 нощем, еднаква през цялата година; почти всички дни изглеждат еднакво — ярко тропическо слънце сутрин, два-три часа пороен дъжд през ранния следобед, и отново ярко слънце до вечерта. Разликата между екватора и полюсите е минимална.
Цялата суша е стръмни планини. Както би казал Тери Пратчет, на този свят има неизбродими количества равна площ, само дето е разположена вертикално — или поне под доста стръмен наклон. Височината на тези планини е една от „антиприродните“ особености на Азор — те като че ли са безкрайно високи. Когато ги гледаш отстрани, създават впечатление за „обикновени“ много високи и стръмни планини, които просто се изгубват някъде нагоре в облаците, или маранята, или размиването от въздуха — но нещата не са такива. Можеш да се катериш все по-нагоре и нагоре — планината няма свършване, въздухът не става по-рядък, нито е по-студено. Понякога се случва на височина десетки километри хора, тръгнали отдолу на различни острови, не задължително съседни, да се окажат на един и същи склон; има пътеки, които извеждат до такива места. Предполага се, че повечето планини са свързани във височина помежду си по някакъв начин, въпреки че подобно нещо не се вижда; често това е най-бързият начин за придвижване от един на друг остров.
Икономиката е ориентирана в почти 100% към туризма. Азорци поддържат известно количество риболовни кораби, но само на риба не се живее лесно, а всички други храни се налага да се внасят. Правят се опити за отглеждане на микроводорасли в океана, но засега цената на така получената храна все още е по-висока от тази на вносната. Има и опити за изграждане на вертикални оранжерии, но храната от тях засега е още по-скъпа.
Катеренето по планините обикновено не е лесно, но за туристите са прокарани удобни пътеки. Няколко от тях са околосветски — чрез връзките на планините във височина се стъпва на различни острови, по цялата обиколка на света; най-кратката такава пътека е малко над 300 километра, и може да бъде измината за десетина дни. Всяка година се публикува класация коя туристическа пътека стига вече до най-високо; към 972 ОП няколко пътеки щурмуват километър 312, но повечето туристи рядко се изкачват над километър 50. Азорци непрекъснато засипват Безтелесните с молби да им се отпуснат няколко портални трансмитера за връзка във височина; напоследък Безтелесните са обещали три, и се очаква доставянето и монтирането им.
Красотите на Азор е трудно да бъдат описани — дори поотделно, а в съчетание още повече. Кристално чистият въздух е една от тях; при ясно време от достатъчно високо се вижда на стотици километри (на Азор няма тежка, и почти няма лека промишленост, съответно и замърсители). Буйната зеленина, красотата на растенията (и ароматът на цъфтящите), а и на животните (на Азор се срещат предимно птици, но могат да се видят и много видове планински животни — гризачи, планински кози, на някои места — дори якове с рядка козина), са друга незабравима гледка. Гордо изправените до невъобразима височина планини, щръкнали на десетки или стотици километри разстояние от океана (или долния слой облаци) са неповторими.
За водопадите на Азор се твърди, че изразът „Виж ги, и умри“ е верен — всички видели ги твърдят, че никъде няма по-красиви. Трудно е да се намери място из планините, от което да не се виждат поне два-три водопада. Някои са съвсем мънички, други — огромни и като височина, и като водна маса. Туристическа атракция е Гранд Фол — шест километра висок водопад, през който се изсипва почти същото количество вода, както през Ниагара; намира се на 11 километър на един от съседните на трансмитера острови; срещу безумна такса (и декларация за снемане на отговорност) разрешават да се спуснеш в него с платнена лодка, която с едно освобождаване на пружина се разгъва в делтаплан.
Общото мнение за Азор като туристически свят е, че е скъп, но ни струва.
Арената
Свят номер 396399–525782, възел 611, релейна група 47. Официално име: същото.
Развлекателен свят, специализиран изцяло в двубои от най-различни видове. Почти всички видове предлагани двубои са поединични, много рядко един състезател се бие срещу няколко, или сраженията се водят между неголеми отбори. Официално Арената не предлага друг вид развлечения.
На Арената непрекъснато текат по няколкостотин по-големи и неизвестно количество по-малки турнири по всякакви бойни спортове или неспортни видове бой. В боевете може да участва всеки желаещ. Официално се изисква стандартна застраховка, която покрива разходите по възстановяване при тежки травми (Арената разполага със специализирани трансмитери, способни да коригират получени при бой увреждания, на практика независимо от размера им — там диалози като „Колко пъти те убиха този месец — Шест, единият път ме изгориха до купчинка пепел“ могат да са голата истина. Срещу прилична такса можеш да си поръчаш за времето на престоя и тяло, по-подходящо за бой — или дори да ги сменяш като носни кърпички, ако имаш парите. Произходът на специализираните трансмитери е мъгляв; ръководството на Арената твърди, че са закупени от Безтелесните срещу огромни суми, но доста хора не вярват Безтелесните да се вълнуват особено от пари, и подозират някакви планове на Безтелесните. Нищо чудно да са прави.).
Видовете боеве са всевъзможни — дуели в мускетарски или джентълменски стил, ловни дуели с пушки в гора, руски рулетки, битки на сцена срещу диви зверове или орки (Арената е един от малкото светове, на които ръководството умишлено е внесло орки), кечистки изпълнения, кланета с ножове, секири или каквото попадне… Каквото хрумне на човек, все върши работа — стига да съдържа достатъчно насилие.
Светът е прочут с корупцията си и черната си борса. (На практика те не са по-разпространени, отколкото на доста други светове, но са станали известни заради количеството камери и журналисти там.) Бутваш дребен рушвет — и участваш в боеве, без да имаш застраховка. Или те насочват към бос, който ти плаща застраховката, но му дължиш отплата — уговаряне на мачове, или боеве срещу избрани от него противници, или ловиш из планините орки за двубои, или дори убиваш по поръчка — за определено време, или брой услуги, или както сте се договорили. Местни жители къде с гордост, къде с горчилка заявяват, че имаш ли пари, можеш да намериш там всяко възможно удоволствие. Наркотици, проституция, всякакви криминални услуги — от смяна на самоличността до наемане на убийци, и каквото още може ум да побере. Че и повече. Сред дребните кримки е популярен изразът: „Не знаеш ли къде да търсиш нещо, иди го потърси на Арената.“
Причините за корупцията на Арената вероятно са в ръководството на света. От време на време тя взима твърде големи размери, и се налага да бъде ограничавана — най-често чрез местни мерки, но на три или четири пъти се е налагало да бъдат канени военни части от Бушидо. От командването на Бушидо неведнъж са предлагали да изчистят Арената напълно от нелегалните елементи, но ръководството на Арената е отказвало. Популярното мнение — че босовете на престъпността всъщност са ръководството на света — не е далече от истината; има обаче и друга причина за тези откази. Ръководството смята, че именно тази криминална обстановка спомага за отсяване на качествени бойци и поддържане на нивото на двубоите, и е възможно да е право — а все пак основният доход на света, включително на ръководството му, е от тези двубои. (Възможно е обаче и това да е обикновена лъжа — все пак повечето от най-елитните бойци нито произхождат от Арената, нито имат особен допир с нейната престъпност, дори ако живеят там.)
Престоят на Арената и участието в различните видове бой не струват евтино, но се твърди, че основният доход на света идва от права за излъчване хода на двубои и други права около търговските им марки. Още четири или пет свята в човечеството са специализирани в двубои, и всеки бива превъзнасян от Възела, в който е, но тези на Арената като цяло се славят като най-елитните. Голямата част от човечеството е чувало за този свят; всъщност, за повечето хора Възел 611 е известен предимно или само с него. Всеки по-разпространен вид битки има из човечеството поклонниците си, и те следят със затаен дъх турнирите по тях — особено ако живеят на скучен и обикновен свят, каквито са повечето в Резервата. Значителна част от така получените приходи отива за награден фонд на турнирите; немалка бива инвестирана къде ли не по други светове. Смята се, че Арената притежава в значителна степен поне десетина други свята.
Отговорни за инвестирането на средства на Арената по други светове са ръководството на света. Повечето от така инвестираните средства работят за общото благо, но и за ръководството остава достатъчно — като мениджъри, управляващи непредставими богатства, те живеят сред непредставим
