събрала от всичко по малко.
Светът е малко по-малък от Земята, но има приблизително същата сила на тежестта. Съвсем близо около него се върти луна с размери, надвишаващи четири пъти земната, също с богата вулканична активност и с остатъци от въгледвуокисна атмосфера, подхранвана от вулканите й; предполага се, че до не повече от десетина милиона години луната ще навлезе в сферата на разкъсване на планетата. Климатът на света е „според както“ — в зависимост от вулканичната активност и преобладаващите съотношения на изхвърлянията; разликите могат да са доста големи.
Сушата е 51% от повърхността на света, и повечето от нея е геологически активна. Неземетръсни зони няма, но заради тънката планетна кора силата на земетресенията не е голяма. (Затова пък ден без земетресение почва да изглежда подозрително.) Пак по същата причина няма и особено високи планини, но пък изобилието от вулкани е смайващо. Малка част от сушата е без вулкани, но и там е пълно с горещи извори и други прояви на плутонизъм. Има райони, където ландшафтът се променя буквално ден за ден; има няколко области, най-голямата от тях около двадесет на двадесет и пет километра, които са постоянни лавови езера — нещо като колосални вулканични кратери.
Местните жители често казват, че океанът там е още по-страшен от сушата, и това не е шега. Нормалната разлика в нивото между прилив и отлив е почти пет метра, а в гърлата на тесни заливи достига над двайсет. Отделно, почти всеки месец има експлозии на подводни вулкани, които вдигат цунами; средно по веднъж на двадесетина години стават експлозии, които вдигат цунами с височина при брега над двеста метра в средно отдалечена точка на света, и над километър в най-близките. Такива вълни могат да пометат сушата на десетки километри навътре от брега, ако експлозията е била близо — затова и поселищата близо до брега са твърде малко, и като правило на места, незаплашени от цунами. Във водата на океаните има разтворени голямо количество химически съединения от вулканичен произход; местните водорасли и водни животни изглеждат свикнали, но далеч не всички стават за ядене. (А някои стават направо за химична или дори металургична преработка.)
Почвата е извънредно плодородна, но нестабилният климат не способства особено за селско стопанство. Въпреки това Хефест се самоизхранва, главно от голямо количество отлично механизирани и автоматизирани оранжерии, разположени в невулканичните райони, или около по-спокойни и постоянни вулкани. Енергия — от вулканите и горещите извори, в неограничени количества.
Населението на света е около 1 милион. Естественият прираст е висок, но емиграцията далеч надвишава имиграцията. Повечето селища са в зоните, където няма вулкани. Във всички селища като правило има централно снабдяване с енергия и пречистен въздух; ако селището е близо до активни вулкани, то не може да бъде разрешено за обитаване без тези системи.
Населението на Хефест е още по-организирано и дисциплинирано от това на Океания, и се доближава в това отношение до Стражевите светове. За разлика от Океания животът на Хефест е наистина опасен, особено извън невулканичните зони. Неведнъж се е случвало някоя новоотворила се цепнатина внезапно да погълне някое селище, или излялата се от нея лава да го залее, преди някой изобщо да успее да вдигне тревога. Дори в невулканичните зони е имало случаи, когато новоизбликнали гейзери са отнемали човешки животи. Към момента на Хефест е в процес на утвърждаване изискване домовете да се строят така, че да могат много лесно да бъдат вдигнати във въздуха, и се създават сили за бързо реагиране, снабдени със скоростни и способни да носят голяма тежест летящи машини. Идеята е при опасност за някое селище най- близкият отряд да може да евакуира населението заедно с домовете, преди лавата да е стигнала до него.
Хефест и Океания имат много широк търговски обмен. Хефест доставя почти половината от необходимите на Океания метали и голяма част от химическите суровини. Океания е любима почивна база за жителите на Хефест, а за немалко от тях — и постоянно местожителство. Океания печели от това тези хора да харчат парите си на нея, Хефест — от това те да създават продукт за Хефест. По-добре, отколкото да емигрират завинаги на някой друг свят.
Джунгла
Свят номер 259116–083051, възел 611, релейна група 26. Официално име: Африка. (Във възел 611 има още един свят с такова име, и тенденцията е то все повече да остава само за него.)
Светът е основан от голяма група преселници от няколко централноафрикански държави. Идеята е била простичко формулирана — за свят, където африканците да могат да живеят достойно, далеч от всякакви европейски и американски кръвопийци — и е увлякла почти 500 000 души, предимно от най-бедните слоеве на обществото там.
Светът е приблизително с размерите на Земята, и условиятга му са като земните в междуледников период. Сушата е 37% от повърхността, разделена на пет големи континента и множество острови. Над 90% от площта й е заета от джунгли и савани; има и малко пустини. Климатът е класически екваториален и субекваториален почти по цялата повърхност на света, само в околополюсните райони е тропичен и субтропичен. Растителният и животинският свят са пренесени едно към едно от Африка — с дребни изключения, например повечето причинители на болести. Има луна, подобна на Земната.
Още отначало след преселението проафриканската идея започнала да взима все по-гротескни форми. Властта бързо попаднала в ръцете на група, която обявила всякакви „бели“ и „жълти“ моменти в технологиите и културата за извращение на истинския африкански път, и разпалила на тази база националистическа истерия. Населението масово било пратено да си изкарва хляба по класическите африкански начини — лов в джунглите, скотовъдство в саваните, и т.н. Дрехите в европейски стил били забранени, всякакви машини — също.
Животът на малкото не-черни заселници бързо ставал все по-кошмарен. Отначало ги спасявало донякъде това да са много по-накичени с обици, пера, палмови листа и амулети от останалите, но не за дълго. Само петдесетина години след Преселението вече направо им било предложено или да се измитат накъдето им видят очите, или да станат роби. Част от тях напуснали планетата и се установили по други светове, най-вече на Релейния им свят — Академия. Друга част избягали в най-северните части на северния полярен континент, и осли там група селища, далече от ръката на централната власт. Няколко пъти към тях били пращани експедиции за взимане в робство, но голямото разстояние и ниското технологично ниво на кандидатите за робовладелци ги оставили без особен успех. Накрая просто били забравени и оставени да правят каквото щат. Към 972 ОП повечето от тях са интегрирани в някаква степен обратно в обществото.
Централната власт също си имала проблеми. Изхвърлянето на много технологични елементи довело до рязко спадане на стандарта на живот, и до недоволство. С времето се оформили две партии. Едната, на „твърди фундаменталисти“, настоявала връщането към корените да бъде веднъж и завинаги. Другата предполагала възможност за развитие, стига то да е по специфично африкански начин, различен от „белия модел“. На няколко пъти се стигало до размирици, и когато нещата били доведени до ръба на гражданска война, партиите се разбрали да се разделят. Поддръжниците на прогреса се преселили на континент на другата страна на света. След около триста години паралелно развитие предимствата на развитието станали достатъчно очевидни, за да убедят и „фундаменталистите“ да го приемат. Въпреки това, дори към 972 ОП на Джунгла все още могат да се срещнат хора или общности, които отричат категорично прогреса изобщо, и смятат не-черните за полухора (а тези черни, които общуват с тях като с равни — за предатели).
Отначало не било много ясно как ще се прави прогрес, различен от европейския модел. Като минимум, вече почти нямало живи, които да помнят какво точно е този модел. Накрая било решено да се внася информация от Релейния свят, и да се търси развитие само в области, които са типични за африканците и нетипични за европейците, и нещата да се правят по африкански, а не по европейски начин — каквото и да значи това. Естествено, в повечето случаи то значело каквото изнася на съответното ръководство. По-късно бил утвърден принципът „белите технологии рушат природата, черните се сливат в едно цяло с нея“, но и той най-често е тълкуван според зависи.
В някои отношения полученият прогрес бил доста комичен. За да не са коне, за впрягане и яздене се използвали слонове и африкански биволи. Била старателно създадена и наложена официална религия — африкански пантеизъм — компилирана от повечето африкански религии. (При обсъждането отначало повече шансове имал вудуизмът, докато някой не се сетил, че той е хаитянска, а не африканска религия, и че е
