готамците са всъщност едни от най-високо Аугментираните във възел 611, макар това да не си личи много по света им. Предположението е, че те се опитват да изградят пълноценен, максимално богат и хармоничен готически тезаурус — и че отначало са го правели донякъде на принципа на повечето Художествени светове, от любов към идеята, но постепенно са успели, и създаденият тезаурус постепенно ги е погълнал. Смята се, че тезаурусът им съдържа елементи от всички или почти всички по-известни готически художествени произведения; точно по какъв начин и в какви пропорции са съчетани обаче не е известно.
Смоланд
Свят номер 489452–512642, възел 611, релейна група 61. Официално име: същото.
Средновековен свят, базиран на тезауруса на Скандинавия от Средновековието.
Физически светът е доста подобен на Земята. Като цяло е мъничко по-студен, но климатът му е сравнително равномерен — задполярните райони са дори по-топли от земните, на морското равнище снегът и ледът се опитват да се топят през лятото дори на полюсите. На екватора климатът е близък до този на черноморските държави или на атлантическото френско крайбрежие.
Сушата е 24% от повърхността, и е разделена на десетина континента и множество острови. Повечето от нея е в умерения пояс; климатът там съответства на този в Южна и Средна Скандинавия. Релефът е по- загладен от земния. Високи планини от алпийски тип почти няма, но често се срещат по-заоблени планини и плата на височина от по три-четири километра и дълги, полегати, почти равни склонове към тях. Почти целият свят е покрит с гъсти гори; изключение са обработваемите площи на трите населени континента. Животинският свят съответства на този от Южна и Средна Скандинавия; има обаче и изключения — на два от континентите (на практика ненаселени) живеят саблезъби тигри, на единия от тях — и мамути.
Светът е богат на най-различни полезни изкопаеми — едва ли не в която планина копнеш, ще излезе по нещо. В комбинация с речните водопади това създава чудесни условия за промишленост. Доколкото я има обаче, е примитивна, заради тезауруса на света.
Оста на културата му е базирана на скандинавските митове, легенди и предания. Викинговите елементи са умишлено избягвани, но другите са старателно събрани и обогатени.
Светът разполага със силен фентъзи елемент. Там могат да бъдат срещнати съвсем на истински и живо (макар и не много лесно) духове, джуджета, тролове и дори богове от старите скандинавски легенди. Нещата не са спрели дотам; с дописването и допълването на културното наследство в него са се появявали нови фантастични същества, най-често нови персонажи, по понякога и цели видове — които също скоро след това са били срещани и в реалността. Понякога е трудно да се каже кое е било първо — реалната им поява или тази в митовете; възможно е в различните случаи истината да е различна.
Характерът на фентъзи-съществата там, както и на повечето светове с фентъзи-елемент, официално не е изяснен докрай. На практика учените смятат, че златорогите елени и другите фантастични животински типове най-вероятно са специално създадени биологични или псевдобиологични видове, докато по- разумните — джуджета, духове, тролове, дори местни или главни богове — са роли, изпълнявани от реални (така да се каже) хора. Смята се, че по-могъщите богове вероятно са реализирани от Безтелесни, докато местните богчета и по-малко значителните персонажи — от Аугментирани и Стандартни, ангажирани за тази работа, и с придадени необходимите възможности. Данни от поне три случая (нито един обаче потвърден със сигурност) сочат, че вероятно Безтелесните са набирали за тези роли хора на смъртно легло или в аналогична ситуация, като са им предоставяли по този начин още живот. Категорично потвърждение, въпреки отправените няколко запитвания до Безтелесните от Свръзката, обаче няма. За доста от призраците и духовете се смята, че са всъщност силфи (виж „Расите“).
Първоначално идеята на групата е била информацията за други светове да е ограничена само до старейшините и вождовете. Естествено, още стотина години след създаването на света вече съществуването на други светове с хора е било известно на цялото население, а до още не повече от сто години всички са знаели чудесно на практика всичката основна информация за Резервата. Това е довело до емиграционна вълна с връх около 240 г. ОР, към светове с по-висок стандарт на живота. Тя обаче е обхванала по-малко от една десета от населението, и е била последвана от обратна, имиграционна вълна — емигрантите успешно разнесли из целия Възел славата на Смоланд като на свят, където се живее небогато и с труд, но простичко и честно. (Една от гордостите на Смоланд е, че дори в по-големите градове там далеч не на всяка врата изобщо има поставена ключалка — престъпността там е близка до нулата. Ако изпуснеш нещо на улицата, без да забележиш, в на практика 100% от случаите който го намери ще те търси, за да ти го върне, докато не те открие.) И до момента около 5% от населението на Смоланд в крайна сметка емигрира, но потокът от имигранти е на практика същият по размер. Смоландци смятат, че този непрекъснат обмен спомага за създаването на население от трудолюбиви и честни хора, като непрекъснато изчиства неподходящите.
Още около 300 г. ОР Върховният съвет на вождовете на Смоланд е взел решение там да не се позволява развиването на едър бизнес. Целта е била да се предотврати възможността предприемачи от по-богати светове да превърнат неусетно Смоланд в суровинна колония, пряко или чрез местни жители. (Забраняването на едрия бизнес само в дърводобива и минното дело е изглеждало далеч по-разумно решение, но група влиятелни вождове без много понятие от икономика се заинатила. С времето обаче се оказало, че в този си вид решението е идеалната за Смоланд комбинация от рестрикция по отрасли и местен протекционизъм.) Решението е в сила и през 972 ОР, и е допринесло много за реалното запазване на тезауруса на Смоланд. Приходите на света, основно от туризъм и износ на сувенири, не са големи — но разходите му, почти само за модерни лекарства и животоспасяваща апаратура, също не са големи. Светът е известен като чудесно място за ски-спорт и туризъм, но поради сравнително слабо развитата туристическа индустрия не е така посещаван, както някои Развлекателни светове.
Отговорник на света там се избира измежду племенните старейшини, вождове и мъдреци. Длъжността е доживотна. Както навсякъде, избраният подлежи на одобрение от Свръзката; до 972 ОР обаче не е имало случай Свръзката да не одобрят избрания. Жителите на света твърдят, че от Свръзката са заявили, че причината е в „изключителните морални качества на смоландци“; веднъж при пряко запитване говорител на Свръзката е потвърдил, че това е точно така, и е добавил, че за него е удоволствие да го обяви.
В едно отношение Смоланд прилича много на Мидгард: и на двата свята жителите живеят средновековно, но нямат нищо против около тях да бъдат ползвани модерни машини, най-вече за превоз, свръзка или лечение. Смоланд е малко по-консервативен от Мидгард; малко смоландци биха се качили на хеликоптер или мотошейна, ако това не им е работата (заради възгледите си). Няма случай обаче някой смоландец да се е намусил, защото други, най-вече посетители, ползват тези „леснотии“.
Въпреки около 130-те милиона население на Смоланд, големите градове са сравнителна рядкост. Столицата Карлсборг е с население около триста хиляди души; Трансмитерборг, градът около трансмитера, най-големият на света, е малко над един милион.
Административно светът представлява „съветна монархия“ — има крал с предимно церемониални функции, но реалната власт е в ръцете на Съвета на вождовете, в който участват всички вождове на групи с размер над една хилядна от общото население. Броят на всяка група се установява при обичайните петгодишни преброявания със скандинавска почтеност. Групите, които не достигат този минимален размер, обикновено се обединяват и излъчват „вожд“, за да го достигнат. Обикновено Съветът на вождовете наброява между 200 и 300 души.
Официалният език е „скандинавски“ — нещо като лингва франка, създадена на базата основно на шведски, и оставена умишлено известно време да се развива и изчиства сама, преди да бъде фиксирана като речник и правила. Освен този език, повечето жители на света знаят и официалния междусветски английски, и нямат скрупули срещу него.
Много посетители намират градчетата и селцата на Смоланд за еднообразни. Действително, те си приличат доста (като изключим местни забележителности), но в тази прилика има нещо успокояващо и някак си… хм, свойски. Почти еднакви дървени къщи със стръмни покриви, като правило на по два етажа в градовете и на по един в селата, улици, пригодени както за безснежното лято, така и за двата метра напластен сняг през зимата, каруците, на които според сезона се слагат колела или плазове — видиш ли едно такова място, все едно си видял всички. Но пък харесаш ли си едно, се чувстваш навсякъде като у дома
