Орда е съжителство на племенни номадски съюзи. Различните съюзи и племена са базирани на различни народности и етнографии от реалната Земя — татари, хазари, монголи и пр. Всяка народност има свой език; разговарят помежду си на език, получен от сливането на най-разпространените. Административната йерархия е типична за племенните номади. Религиите на почти всички племена са монотеистични, но те смятат, че боговете им, въпреки пълната си прилика, са различни богове, а не имена на един и същи. На изключително висока почит е духът на номадството, мъжеството и търсенето; миролюбието не е твърде уважавано. Между племенните съюзи често избухват спречквания; вероятно те биха прераствали в истински войни, ако не беше обединяващият враг — Великорус.
Населението на Орда не е известно като брой; предполага се, че е между 160 и 200 милиона. Произходът му е извънредно разнороден, смята се, че над половината идва от Средна Азия. Раждаемостта е поне 2 пъти над тази на Великорус, но заради неглижирането на грижата за слабите и болните, и съответно по-високата детска смъртност, населението не се увеличава по-бързо. Сред учени извън този свят има доста спекулации защо скоростта на увеличаване на населението на двата тезауруса е толкова подозрително близка; обсъждат се всякакви хипотези — от намеса на Безтелесните, та до „световен дух“ и т.н.
Неофициално се смята, че на света съществуват сравнително оформени още два тезауруса. Водят се обаче спорове доколко това са отделни тезауруси; Великорус и Орда, естествено, не признават отделността им.
Единият води началото си от около 420 г. от Разделението, когато разгромен претендент за престола на Великорус избягва с остатъците от войските си и симпатизиращо му население в Кавказ. Основаната там от него държава още отначало е напомняла на кавказките тезауруси от средата на второто хилядолетие, и приликата се е засилила с времето; строго християнска е, не признава славянските митологични елементи. На два пъти е била завладявана от Великорус за по десетина години и един път е била васална на Орда почти половин век, но през повечето време е самостоятелна. Опитва се да си извоюва гаранции от Безтелесните за екстериториалност, подобни на тези на Великорус и Орда, но засега без успех.
Другият тезаурус води произхода си от Орда. С времето хора от номадските племена, или дори цели племена са мигрирали на юг чак до джунглите, и са се заселвали там. Полученият тезаурус донякъде напомня Индия от края на първото хилядолетие от н.е., дори пантеистичната му религиозна база е отчасти сходна с индийската (съставена е предимно от отделни богове на Орда, като са им приписани различни функции). Официално няма кастова система (на някои места има нейни наченки), но на практика е изключително трудно да се преодолеят ограниченията, наложени от раждането. Постоянна централна власт няма, но джунглите гъмжат от най-различни владетели — от такива на племе от стотина души, до местни раджи и ханове с доста обширна власт. Ту един, ту друг взема надмощие. На няколко пъти са се обединявали и отблъсквали успешно набези на племена от Орда: всесилните в степите конници не се справят добре в джунглите.
Потокът на хора от и към този свят среща доста пречки (и затова не е и голям). Великорус смята опитите за емигриране от нея за държавна измяна, и ги наказва със затвор. Външни хора могат да бъдат приети за великоруси, ако положат клетва за вярност пред царя (за себе си и потомците си, во веки веков), а такива желаещи не се намират много.
Орда смята опиталите се да емигрират от нея за предатели; ако успеят да ги заловят преди преминаването на трансмитера, повечето племена ги продават в робство. (Около 40–420 г. ОР един от най- могъщите племенните вождове е въвел официално смъртно наказание за такива; Свръзката мигновено са блокирали транслатора на Орда за шест години, докато вождът не бил убит във война срещу Великорус, и наследникът му не отменил наказанието под натиск на други племена.) Външни хора могат да бъдат приети в племената на Орда; ритуалът обикновено включва приемане на духа и принципите на номадството, и влизане в племето, и кандидатите да го минат са твърде малко.
Външни за света лица могат да бъдат допуснати да живеят на него, ако са дипломатически или подобен персонал. Това „постоянно жителство“ не носи никакви привилегии; работата на дипломатите там не е лесна, и често е опасна (нито Великорус, нито Орда гарантират живота и здравето им срещу външни посегателства).
Великорус и Орда са във война през повече от половината време от осването на света насам. Отначало войните са започнали на тема първооснователството на света, преминали са към това кой заповядва и нарежда на него за неща, касаещи целия свят, и когато реката от кръв е станала достатъчно пълноводна, са продължили просто защото другите съществуват. (Често се спекулира, че те са продължение на традиционните руско-номадски войни от земното Средновековие, но това, естествено, няма много общо с истината.) Обикновено състоянието на война се изчерпва с гранични провокации; по два-три пъти на столетие обаче се разгръщат и едромащабни сражения, които могат драстично да изместят границите. След войните като правило се сключва поредното „вечно“ примирие, което, естествено, бива нарушавано в първия момент, когато едната страна реши, че другата е отслабила защитата си.
Споровете какво трябва да бъде официалното име на света са непрестанни и нажежени. И двата основни тезауруса не приемат определеното им от Свръзката име, и настояват името на света да бъде тяхното. И двата имат аргументи в своя полза: молбата от тезауруса на Орда за свой свят е постъпила по- рано, но от Великорус са извършили преселението си първи. Околните светове, включително Релейният им, си решават проблема просто: пред представители на съответния тезаурус наричат света им по съответния начин.
И двата тезауруса люто проклинат идеята на Свръзката да бъдат разположени на един общ свят, въпреки че първоначално са дали съгласието си (това е било условието изобщо да получат свой свят). И двата (а и доста външни хора) смятат, че целта на Свръзката е била да възпроизведе средновековните войни на Русия с номадските племена. Източници от Свръзката неофициално са казали, че това е била една от целите, но не единствената, нито най-важната. Какви са другите обаче никога не е било разкрито.
Икс
Свят номер 537124–278374, възел 611, релейна група 42 (Релеен). Официално име: същото.
Често се водят спорове дали Икс е вторият или третият по развитие свят на Стандартни във Възел 611. По повечето показатели е трети; има обаче някои, по които е втори. Във всички случаи, Икс е един от първите три свята, и определено обръща най-много внимание на по-изостанали светове от първите поне пет.
Планетата му е подобна на Земята като условия, но с по-малка сезонна разлика и по-загладен релеф. Има луна, която е няколко пъти по-малка от земната. По-голямата част от площта на света на практика не се използва; Свръзката са предупредили Икс, че може да предложат на друг тезаурус да се засели на техния свят (ако Икс даде съгласието си, разбира се). Засега обаче не се е намерил подходящ тезаурус (Свръзката не са обяснили какъв точно тезаурус е подходящ).
Официалният език на света е междусветският английски. Населението е 352 милиона; произходът му е предимно (но не само) от англоезичните страни. Емиграцията от него е на практика нулева; имиграцията е сравнително лесна за Аугментирани, но почти невъзможна за Стандартни.
Светът е пословичен за пренебрежително отношение към по-изостаналите светове; на практика то не е открито националистко (има и по-лоши, но неспечелили си такава слава светове), но е някак си покровителствено и изотгоре. А когато присъствуващите са само иксианци, може да бъде и презрително. Докъм 891–2 г. е било и по-лошо, но тогава из цялото човечество се разчуло за демонстрацията на медиумите от Морфей, и правителството на Икс тихомълком взело деликатни, но с дългосрочен ефект мерки нещата да не личат толкова. Въведена е била практика за всевъзможни помощи за по-изостанали светове — безплатна или на субсидирани цени техника, технологии, обучение, и т.н. Това сериозно е подобрило имиджа на Икс на другите светове. Вътресветската кампания за „коректност“ пък малко по малко подобрила отношението на иксианци към околните.
(Има и още една, строго неофициална версия за причината за тези мерки: твърди се, че от Свръзката са заявили на ръководството на Икс, че отношението им към околните светове не е добре съвместимо със задълженията като Релеен свят, и че ако то продължава, Икс може да бъде лишен от този статут. Предполага се, че предупреждението за възможно заселване на още един тезаурус на света им може пак да е със същата цел.)
