Световете (Версия 0.12)

стръмни склонове — също.

Светът е започнал като свят на Аугментирани със силен художествен уклон. Тезаурусът му е бил моделиран на базата на смес от готически произведения от различни епохи. Много хора отначало очаквали той да се превърне и в Развлекателен, но това не станало. Неизвестно по какви причини Готам се затварял в себе си все повече и повече, и контактувал с околните светове единствено за да купува храна (производство на храни на него на практика нямало). Желаещите да го посетят са били настоятелно предупреждавани да не го правят, защото не е безопасно за живота им. Никога не са давани точни обяснения какво му е опасното, но почти всички са се вслушвали и отказвали.

Тази политика породила любопитство към Готам; от орбита били съставени карти на света. На тях се виждало, че цялото население е съсредоточено в големи градове, с размери приблизително между десет и петдесет километра, пръснати на разстояния приблизително десет пъти колкото размера на по-големия от двата града. Тази мрежа от градове покрива повечето от най-големия континент; на другите континенти и по островите почти няма градове. Градовете имат по-готически вид, отколкото дори литературните образци. Нощем топографията им се променя, много често до пълна неузнаваемост — сгради, квартали и улици се разместват в напълно нови конфигурации. Между градовете цари непокътната природа, прорязвана само от шосета, свързващи градовете, и твърде оскъдно използвани.

Около 450 г. ОР голяма група ориентирани към земеделие и спокоен живот хора решила да напусне един от световете във Възела, и да поиска нов свят. От Свръзката се договорили с Готам, и го предложили на земеделците като една от възможностите, с уговорката — ако се договорят с Аугментираните там.

На преговорите Аугментираните се държали любезно, но хладно. Да, можете да дойдете, да се заселите между градовете и да се занимавате със земеделие. Да, охотно ще изкупуваме земеделската ви продукция, и ще ви продаваме каквото ви е нужно. Ще трябва обаче, за собствената ви безопасност, да спазвате някои правила.

Най-напред, земеделците не бивало да се заселват твърде близо до градовете, или да обработват земя или дори да идват твърде близо до тях. Било опасно да се живее по-близо от 30–40 км до градовете, и да се идва по-близо от 25–30 км. до тях. Изключение били пътищата: по тях може дори да се влезе в града денем, за да се търгува. Нощем обаче и те били опасни в близост до градовете, както всичко останало. Самите градове, подобно на пътищата, били безопасни денем, но опасни нощем. Смятало се, че дори отлично подготвен човек нямал повече от 1-2% шанс да преживее нощта в града — а и не е известно какво ще рече да си подготвен, и за какво. Изключение от правилото били градските хотели: в тях можело да се остане безопасно нощем, ако спазваш правилата им. Обикновено правилата са да не отваряш прозореца, дори да не дърпаш завесите, и да не излизаш от хотела (в по-долнопробните — дори от стаята си).

Земеделците приели условията (другата предложена им алтернатива нямала никакви удобства за търговия), и се заселили на Готам. Оттогава почти всички сведения какво става на този свят произхождат от тях. Естествено, далеч не винаги от описанията е ясно какво всъщност става и какво е това или онова. Някои от тях дори са работили и живели десетки години в градовете, най-често като хотелска прислуга, но от това не са разбрали много повече за тях. Едно е ясно — светът е наистина странен, и може да бъде наистина опасен за Стандартни. Хотелите изрично подчертават, че не гарантират живота и здравето на посетители, които не спазват условията — и много често неспазилите ги изчезват безследно, или губят разсъдъка си, или осакатяват физически или умствено, често ужасно. Същото важи и за хора, които замръкват твърде близо до град. Денем приближаването до град не е полезно за здравето, по често напълно непредположими начини. (Смята се, че този ефект би бил още по-силен вътре в градовете, ако Аугментираните не осигуряват някаква специална защита за Стандартните вътре в тях, заради договореността им. Няма официална информация дали това е истина.)

Като начало, почти всички нощи в градовете на Готам са особени. Почти половината са бурни, с ужасяващи мълнии, които се виждат чак от поселищата на земеделците. Други могат да са тихи, но почти всяка „те изправя на нокти отвътре“ по един или друг начин, дори без да можеш да разбереш с какво.

Съществуват хиляди спекулации какво всъщност е опасното за Стандартни в и около градовете на Готам. Описанията на случили се опасности са абсолютно всевъзможни. Фермер, преспал за пръв (и последен) път в готамски хотел, твърди, че просто повдигнал ъгълчето на завесата на прозореца и погледнал с едно око. Отвън между сградите се реели някакви шлейфове от светлина — и един внезапно се устремил право към него, и сред шлейфа се очертали две ужасяващи очи. Фермерът мигновено пуснал пердето и се скрил под леглото — и до сутринта непрекъснато усещал как нещото отвън го дебне да погледне пак… Друг нахално пренебрегнал условието да не напуска стаята си нощем — и в момента, в който излязъл, коридорът около него се превърнал в огромен лабиринт от тръби, и той целия остатък от нощта бягал из тях и се крил от неща, които чувал, но не можал да види — за щастие. Трети се разхождал във фоайето на хотела през нощта, и преди рецепционистът да успее да му попречи, погледнал през ключалката на входната врата — и изгубил разсъдъка си завинаги. Четвърти заради облог се опитал да пренощува в града извън хотел — останал жив, и дори с ума си на теми различни от града. Разказът му за случилото се напомня обаче на най-зловещите описания на ритуали на Лъвкрафт (той твърди, че само някакъв дребен технически проблем попречил ритуалите да успеят, и той да загине — или дори нещо по- лошо). Пети често се приближавал твърде много до града, макар и само денем — и кожата му почнала да става на люспи…

В някои градове понякога могат да бъдат срещнати т.нар. клошари — хора, които живеят в градовете, извън хотелите. Живеят като правило поединично, и обикновено не контактуват твърде охотно с непознати (има обаче и изключения). Твърдят, че далеч не всеки може да стане клошар — трябвало „да си късметлия“, или „да не си им вкусен“, или „да те няма където си“ (?!), и въпреки това, всяка грешка там обикновено била последна. Някои от тях прекарват нощите си в хотелите (под стълбища, из мазета и други приятни места). Други нощуват из града, като си намират там убежища, които са безопасни нощем, или поне в определени нощи. (Безопасни за клошар обаче ни най-малко не означава безопасни за друг човек.) От тях са и почти единствените разкази как реално изглежда градът нощем.

Според тези разкази, градът нощем е буквално жив. Мълниите в буря искрят и удрят сгради и съоръжения; сгради внезапно тръгват да се местят нанякъде, или да танцуват странни танци, да потъват в земята или от нея да се издигат нови, да се сливат или разделят като амеби, да се променят най-невероятно като външност, съоръжения да се променят до неузнаваемост, и т.н. Между сградите профучават странни машини — нещо като автомобили, или нещо като хеликоптери, трудно е да се каже. От време на време могат да бъдат видени Аугментирани, които крачат нанякъде като призраци сред ужаса. Около сградите бродят, пълзят или летят неща — неизвестно какви, често твърде различни като вид. Твърди се, че някои от тях, поне в определени моменти, са сравнително безопасни, но е трудно да се каже кои и кога. Клошарите са единодушни, че дори това просто да се гледа градът нощем вече е опасно — може би дори повече от това да си там без достатъчно добро укритие нощем.

Дори денем градът е доста странен. Аугментираните могат да бъдат срещнати много рядко, и обикновено не обръщат никакво внимание на посетителите, дори ако те се опитат да ги заговорят (изключение са магазините и тържищата, където земеделците продават храните си и купуват каквото им е нужно, най-често техника). В много сгради може да се влезе, но е почти невъзможно да се отгатне предназначението им; някои приличат много повече на машини, отколкото на постройки — местещи се стълбища, движещи се етажи, работещи огромни механизми… Знае се, че под градовете се простират огромни мрежи от тунели и катакомби; сведенията за тях обаче са крайно противоречиви във всяко отношение, и определено оскъдни.

Твърди се че понякога, макар и много рядко, в градовете могат да бъдат срещнати Аугментирани, които са дружелюбни към Стандартните (или поне не им желаят злото, и при нужда дават полезни съвети или дори помагат с по нещо). Всъщност, смята се, че Аугментираните от Готам по начало са абсолютно честни към Стандартните — няма запомнен случай Аугментиран да е излъгал Стандартен за каквото и да било. (Носят се слухове обаче, че помежду им това не е така). Твърди се, че при тях могат да се видят неща, които ум не побира във всяко едно отношение. Учените-Стандартни смятат, че с помощта им е възможно да се разбере какво всъщност представлява Готам и накъде, как и защо се развива. Получените засега сведения обаче са прекалено оскъдни, за да могат да се свържат в обща картина.

С какво всъщност се занимават Аугментираните на Готам официално не е ясно — те са не точно потайни, но твърде затворени. Неофициално Аугментирани от персонала на Възловия свят са съобщили, че