всяка от големите Гилдии и доста от по-малките биха могли да оцелеят и съвсем сами, но им е икономически по-изгодно да търгуват помежду си. Когато обаче се засягат много пряко твърде вътрешни за една Гилдия неща, Гилдиите предпочитат да се справят без външна помощ.
Повечето от Гилдиите са в състояние да произвеждат неща, които смайват дори най-високо Аугментираните — например Гилдията на Часовникарите от незапомнени времена успешно изработва сложни, изцяло механични машини, които по интелигиентност се доближават до хората, а ако са създадени със само едно, точно определено предназначение, могат и да превишават хората в него. Гилдията на Стъкларите прави (изцяло оптични) микроскопи, с които могат да се разглеждат елементарните частици, и телескопи, с които може да се видят неща на обратната страна на света. И т.н.
Технологичните тайни на всяка Гилдия са сърцевината й, и не биват издавани на външни хора (и на другите Гилдии) при никакви обстоятелства — въпреки че другите Гилдии не само надали биха могли да ги използват, ако са по-сложни, но дори да ги разберат заради непреводимите разлики в професионално ориентираните им езици. Въпреки това, шпионажът между Гилдиите е непрекъснат, и е първостепенна задача и дълг на всеки техен член. По-високият пост в йерархията на всяка Гилдия като правило се обвързва с повече познания и умения в технологиите й; по този начин структурата на всяка Гилдия реално отразява структурата на познанията и технологиите й. (Стремеж към познания и кариеризъм на Арената на Гилдиите е едно и също, и в езиците на почти всички Гилдии се обозначава с една и съща дума, и значението й е много позитивно.) Чрез използване на този принцип учените-Стандартни са си създали известна, най-обща представа за тезаурусите на повечето Гилдии. Не е ясно обаче доколко официално декларираните длъжности на членовете на Гилдиите са реалните; не е ясно и доколко преводите им на стандартни езици са коректни — професионално обвързаните езици на различните Гилдии са продукт на стотици хиляди години езикова еволюция, и не винаги са понятни за Стандартни, дори лингвисти.
Познанията и технологиите на Гилдиите се базират в известна степен на натрупването на познания, умения и съвършенство в течение на десетки хилядолетия, и в известна степен на откриването, доразвиването, а по възможност — дори създаването на гении, които да могат да правят големи „пробиви“ в неизвестното, и да могат на практика чудеса. Предполага се, че двете са свързани едно с друго, но точните подробности не са известни — тази област, естествено, не се дискутира от Гилдиите с външни хора. По косвени признаци се съди, че вероятно всички Гилдии използват тази комбинация от методи, или нейни близки варианти; съществуват спекулации, че тя предшества Гилдиите, и че именно тя ги е създала такива, каквито са към настоящия момент.
Непотвърден, но упорито носещ се слух е, че повечето Гилдии разполагат с по един (някои — с по повече; твърди се например, че Гилдията на Жътварите има цели три) тайнствен артефакт, който има огромна сила в условията на този свят, и който е пазен от съответната Гилдия като зеницата на окото; придобиването или загубата на такъв артефакт променя авторитета и значимостта на една Гилдия в огромна степен. Специалисти по анализ на информация и по руморология са стигнали до извода, че вероятно в слуха има някаква реална ос; не е известен обаче случай външен за Арената на Гилдиите човек да е успял да види такъв артефакт. Съгласно легендите, тези артефакти са били създавани през изминалите хилядолетия от случайни гении, и често са глътвали ресурсите на цяла Гилдия в течение на много години, за да бъдат създадени; могат да се използват само от изключително редки хора, или при изключително редки ситуации; всеки от тях има своя специфична, уникална мощ. Една от тези легенди е особено интересна: тя твърди, че първият такъв артефакт е бил така нареченото Наметало на Нощта, което може да „завие“ огромна площ, дори целия свят, и да го понесе през годините, по път и начин, които са му наредени. Твърди се, че създателят му го използвал пръв, никой не знае за какво; при тази употреба Наметалото било изгубено, но преди да умре, той предрекъл, че един ден отново ще бъде открито.
Гилдиите са различни като размер и влияние; тези разлики търпят промени с времето. Постигането на повече влияние е основна цел на всички интриги, съперничества и войни между Гилдиите. В интригантството този свят е преуспял още повече, отколкото в усъвършенстването на професиите — твърди се, че е имало случаи, когато лидери на Гилдии са успявали да използват Безтелесни от Свръзката като маши в интригите си; има доказани случаи, когато са успявали да го направят с високо Аугментирани с отлични умения в социалните модели и практическата психология.
Отношението към външни за света хора зависи най-вече от влиянието на Гилдията и поста на външния. По-влиятелните Гилдии вирят нос повече и смятат външните хора за по-низши; посланикът на Акура (Релейният свят на Арената на Гилдиите) и Възловите отговорници обаче биват приемани и от най-големите Гилдии за не по-малко важни и влиятелни от посланиците и на най-важните им съюзници или съперници сред Гилдиите. В няй-малките и стъпкани Гилдии дори обикновените хора от извън Арената на Гилдиите биват приемани на практика като равни, с изключение на професионалните въпроси. Често, особено в по- големи Гилдии, се среща мнението, че всички светове в Резервата са нещо като жива праистория пред Арената на Гилдиите, и с достатъчно време всички, или поне най-добрите, ще станат като нея.
Към Безтелесните почти всички Гилдии изпитват нещо средно между коленопреклонно уважение и панически страх; Безтелесни от Свръзката са споделяли неофициално, че понякога се е налагало да „наливат уважение“ в ръководители на Гилдии по доста брутален начин. (Какво означава „доста брутален начин“ по мерките на един Безтелесен никога не е било обяснено; не е ясно и дали някога е бил проявен интерес, поне официално.) Аугментираните обикновено биват посрещани или помпозно и тържествено (ако заемат важни постове в Свръзката), или хладно и отблъскващо. И в двата случая се вземат мерки информацията, която те получават за света, да бъде сведена до абсолютния възможен минимум.
Наскоро след отварянето на Арената на Гилдиите отново към Резервата между посетителите й е имало и няколко елфи. Само след няколко дни те са били изгонени, и ръководствата на Гилдиите са поискали с пълно единодушие (нещо изключително рядко) от Безтелесните светът да бъде забранен за посещения от елфи. Безтелесните са отказали на настроят трансмитера им така, че да не пропуска елфи; майстори от Арената на Гилдиите са се опитвали на няколко пъти, без успех. В крайна сметка е било обявено, че на елфи се забранява под страх от смъртно наказание да стъпват на Арената на Гилдиите. Безтелесните са поели ангажимент всеки елф, който поиска да стъпи там, да бъде предупреждаван какво го чака. Тъй като това смъртно наказание е предобявено и предотвратимо по избор, е било направено изключение от правилото „има смъртно наказание — няма връзка“. Причините за това решение на Гилдиите официално не са известни. Понякога елфи се промъкват тайно там, най-вече от любопитство какво може да е скрито от тях. Имало е случаи да ги хващат; понякога са успявали да ги екзекутират, понякога елфите са успявали да избягат, въпреки охраната, неотстъпваща на такава от Стражев свят.
Арената на Гилдиите е своеобразен хит в сферата на изкуството: твърде много популярни произведения се развиват като сюжет там. (Често описваната в тях действителност няма много общо с реалната Арена на Гилдиите.) От това се е възползвала Гилдията на Вестоносците, по начало доста незначителна, която е обявила, че приема членове дори ако не са от този свят — нещо, което е на практика табу сред другите Гилдии. След полагане на изпит, който е доста объркан и обикновено различен за всеки човек, на желаещия отвън се определя степен. На практика всички желаещи тръгват като чираци, много рядко калфи, още по- рядко обикновени майстори; почти не е известен случай, когато външен човек е започнал с по-висок чин. (За родените в Гилдиите като правило с получаване на степента майстор се обявява пълнолетие, и обучението им е насочено към това да я достигнат около съответната възраст.) Почти няма случай човек, роден извън Арената на Гилдиите, да е достигнал до поне малко значим сан в тази Гилдия… Резултатът е, че почти две трети от произведенията за този свят засягат в голяма степен Гилдията на Вестоносците; това я е направило изключително известна извън Арената на Гилдиите, и може би дори с мъничко по-висок авторитет на самия й свят.
Готам
Свят номер 040304–530341, възел 611, релейна група 2. Официално име: същото.
Официално се води свят на Аугментирани, но на него живее и значителен като брой хора тезаурус Стандартни, ориентирани към земеделието и спокойния живот.
Физически светът е подобен на Земята, със същите физически параметри, и с твърде подобна луна. Сушата е 39% от повърхността, три огромни континента и известен брой големи острови (малки острови на практика на този свят няма). Релефът е почти само равнинен и леко хълмист, високи планини почти няма,
