приложната наука. (По-късно Белвю е успял да го изпревари в приложната наука, макар и с твърде малко.) Проблемът, който и до днес обаче не е решен там задоволително, е ефективността: инженерите са понастигнали донякъде теоретиците, но икономистите и организаторите все още са далеч назад.

Немалко други светове правят енергични опити да настигнат Томароа по развитие. На Белвю например се хвърлят колосални средства в наука, но не са могли да създадат традиция и научна общност като тези на Томароа. (А като се има предвид наблягането на приложните аспекти на науката и върховенството на мениджъри, а не на учени, нищо чудно и да не успеят скоро.) Резултатът е, че Томароа поддържа успешно първенството си, дори без да си го поставя за цел.

Основният износен продукт на Томароа е образованието. Университетите на света в областта на теоретичната наука далеч отстъпват като оборудваност и уреденост на тези на някои други светове, но познанията и духът, които биват получавани в тях, се смятат за най-добрите във Възела. Там е мястото, където можете да седите на банката и да слушате лекция на някой, на когото Аугментираните се кланят и Безтелесните свалят шапка — а след това да седнете на по бира с него и да си говорите като със съседа. И когато се върнете на своя свят, професорите-страшилища от местния университет само при вида ви да скачат и да застават мирно, и да си шушукат зад гърба ви: „Той е учил при самия Х.У! Твърди се дори, че го познава лично!“. По-долнокачествените университети там приемат студенти и без изпити за квалификация (срещу страховити такси — „учил на Томароа“ за повечето хора е нещо като „гений сред гениите“). Това реноме обаче се създава от иначе не твърде луксозните елитни университети, където никакви пари не могат да вкарат студент, който не е наистина светла глава — затова и централното правителство ги спонсорира доста щедро. Репутацията и името на света се създават от тях.

Близо 5% от населението на света са Аугментирани. (За разлика от много други светове във Възела, Томароа не ги кани и моли да идват — те се борят за това право. Точно същото важи и за Безтелесните. Томароа е единственият пост-Разделенски свят във Възел 611, който има условия за приемане на Аугментирани и Безтелесни, пък дори и само това да работят в областта на науката.) Освен това, поне десетина Безтелесни живеят (може би по-точната дума е „проявяват се“ официално там. Почти всички Аугментирани, и всички Безтелесни работят в областта на теоретичната физика и математика. По думите на един от Безтелесните, „тук е мястото, където пред очите ти обикновени Стандартни с кило и половина органичен мозък разкриват неща, които не би трябвало да са по силите даже на свръхинтелекти, консумиращи ресурсите на цяла звезда“. Реално обаче се смята, че приносът на Аугментираните и Безтелесните към науката на Томароа е значителен, и че геният на учените-Стандартни често не би бил достатъчен без подкрепата на обработващите ресурси на Аугментираните и Безтелесните. Има подозрения дали по този начин те не манипулират науката на Стандартните, но няма никакви доказателства.

Тъй като се смята за общоприето, че Безтелесни от по-високи класове биха могли безпроблемно да симулират ума на всеки възможен гений на човечеството, присъствието на Безтелесните там често бива смятано за вид забавление, или поддръжка поради съображения на Свръзката. Неофициално, същият Безтелесен е споделил: „Можем да симулираме всичко, което ни е ясно — но там е проблемът. 99% от гениите тук са ми ясни, мога да ги симулирам. От останалия 1%, 99% са ясни на върховите аналитици на Свръзката. От останалия от тях 1%, 99% са ясни на Предния фронт. Последният 1% обаче остава неясен за никой в човечеството.“ Не се знае дали това е истина, или завоалиран комплимент към Стандартните. Ако е вярно, би било предостатъчно обяснение за ползата на Безтелесните от съществуването на Резервата (макар и не единственото).

Нова Землемория

Свят номер 138123–567424, възел 611, релейна група 21. Официално име: същото.

Светът е подобен на Земята по размери и климат, но сушата е около 1%. Съсредоточена е в един огромен архипелаг, заемащ северната част на едното полукълбо.

Светът представлява грубо копие на Художествен свят от възел 295, наречен Землемория и базиран на тезауруса от цикъла „Землемория“ на Урсула ЛьоГуин. Оригиналният свят има строго ограничение на използваните технологии (придържа се строго към тезауруса от цикъла). Това не е харесвало на някои от заселниците му, а понякога и на родени там. С времето недоволна група успяла да си издейства разрешение за нов свят. Била им е дадена Нова Землемория.

Двата свята не обръщат особено внимание един на друг, но поддържат обмен на хора, които биха били по-съвместими с другия свят. На Землемория много хора и изобщо не знаят за Нова Землемория; съществуването й е информация, разпространяваща се предимно между недоволните от ограниченията на тезауруса там. На Нова Землемория повечето хора знаят за оригиналната Землемория (тя всъщност не е единственият свят, базиран на този тезаурус), и някои от тези, които предпочитат нейния тезаурус, получават разрешение да се прехвърлят на нея. (Това е един от малкото официално разрешени прехвърляния на по-сериозни групи хора между Възел 611 и други; Свръзката взимат мерки с него да не се злоупотребява, но както и за всеки друг такъв, се носят слухове, че тези мерки са били заобикаляни.

Централните острови на света са сравнително „цивилизовани“, в смисъл че поддържат широки връзки със системата светове. На централния и най-голям, Хавнър, се намира трансмитерът. В тези области се използват сравнително съвременни технологии — най-вече електричество (главно от вятърни и слънчеви електроцентрали, по-рядко от водни, приливни или вълнови), съвременни корабчета, и т.н. На места тезарурусът на оригиналната Землемория е съзнателно имитиран (и съчетан в същото време с повече или по-малко съвременни удобства). Тези места печелят прилично от туристи (оригиналната Землемория не е достъпна за туристи).

В по-периферните райони изостаналостта е по-голяма. Те и приличат на оригиналната Землемория повече. Обстановката там е на практика средновековна; срещат се понякога съвременни джаджи, но като цяло хората там предпочитат да разчитат на различните заклинатели и магьосници.

Магията е интересен момент на Нова Землемория. Има я, макар да не е изобилна. Не е известно как точно е реализирана. От Свръзката веднъж са казали, че е на същата база, както на оригиналната Землемория — но как е реализирана там не е било съобщавано никога.

Разпространено е мнението, че тя е приоритет на по-изостаналите („по-истински“) места, че на тях е по-силна, че там по-често се раждат хора с Дарбата (както наричат владеенето на магически способности там), и т.н. Истината по-скоро е, че на цивилизованите места по-рядко им обръщат внимание, и затова те по-лесно намират препитание и уважение в по-изостаналите. Също така, там са местата, където е по- вероятно Дарбата да бъде забелязана, и детето да получи каквото и да било обучение да я използва.

В по-изостаналите краища почти всяко селище си има като минимум заклинател, или поне вещица. Не винаги магическите им способности са кой знае какви — има и такива, които се оправят изцяло с мошеничество, хитрост или пък добри, често интуитивни познания в естествените науки. Повечето обаче са способни да правят заклинания в една или друга област. Някои умеят да вършат доста сериозни заклинания, и имат значителни познания в областта на теоретичната магия. Официално централно училище за магове няма; вместо това има неизвестен брой различни школи, най-често различно добри в едни или други аспекти. „Преподавателският състав“ на школите рядко е от повече от трима-четирима души.

Ако някой от маговете напусне Нова Землемория, изгубва силата си в значителна степен. Ако е по-силен обаче, може да запази част от нея, където и да се намира. При връщане обратно силата му се връща.

Една нерешена и досега легенда на Нова Землемория са драконите. Повечето магове упорито твърдят, че ги има. Някои казват, че са ги виждали, било насън или по магически път, било наяве. Други — че не са, но са също точно толкова убедени, че те съществуват. Външни изследователи са се опитвали да дадат еднозначен отговор на въпроса; няма случай някой да е видял лично дракон, но въпреки това някои смятат, че ги има.

Веднъж представител на ръководството на Свръзката е бил попитан за това. Неговият отговор бил: „Откровен отговор ли искате?“. След потвърждението той отвърнал: „Не знам!“. Тълкуванията на този отговор са неизброимо количество.

Една смела хипотеза твърди, че всъщност драконите на този свят са Безтелесните, тъй като те били избрали вместо притежанието и имането — творенето и бъденето. Съгласно нея, Безтелесният е нещо като дракон — няма нищо свое, но може да сътвори всичко просто със „слово“, в смисъл, информация. И че тази

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×