им способност маговете, които всъщност са способните да се свързват с Безтелесните пряко с мисълта и „духа“ си, осъзнават като характеристика и същност на дракона. Че тази способност на маговете е сродството им с Безтелесните, и тя им дава „магически“ сили, които те осъзнават така. Авторите на хипотезата предполагат, че Свръзката се опитват да развият там тезаурус по алтернативно схващане на нещата.
Белвю
Свят номер 957679–755588, релейна група 34. Официално име: същото.
Както повечето пост-Разделенски светове, е подобен на Земята като условия, но с посмекчени климатични разлики, както сезонни, така и географски. Като размер е малко по-голям от Земята, но силата на тежестта е същата. Сушата е 25% от повърхността на света, седем континента и множество острови. Има луна, малко по-малка от земната.
В много отношения Белвю е свят номер едно във Възел 611. Най-силната икономика във Възела, най- голям брутен обществен продукт, най-голям износ, най-голямо население за пост-Разделенски свят, и какво ли не още. Като брутен приход във Възела го превишава единствено Арената; като лични доходи или брутен обществен продукт на глава от населението — само още два-три свята. Като процент от населението на Аугментирани и Безтелесни отстъпва сред световете на Стандартни във Възела единствено на Томароа, като научно развитие — също. Сред първите пет свята е по грамотност (на практика 100%), а също и по стандарт на живота. Списъкът може да бъде продължен още много.
Населението на света е около 520 милиона. Произхожда основно от Западна Европа, в по-малка степен от Средна и Източна Европа и САЩ, и по мъничко отвсякъде другаде. Отначало дори са искали да кръстят света си Европа, но името вече са си оспорвали люто два други свята. (Единият от тях по-късно става Арената на Гилдиите, така че името в крайна сметка остава само за един свят.) Затова Белвю е бил наречен по името на населеното място, където официално е бил изготвен проектът.
Светът е тръгнал като амбициозен опит да се изгради либертарно общество, което да осигурява още по-голяма свобода от най-добрите налични тогава образци (злите езици твърдят, че конкретната цел е била да се формулират принципи, по-свободни и универсални от тези на САЩ от края на 20-ти век, като израз на европейския комплекс пред САЩ), като в същото време предлага разумен минимум социална осигуреност. Проектът е бил започнат още веднага след като Безтелесните са съобщили решението си за изселване на човечеството от Земята, и е бил обявен за открит за участие и подобряване от всекиго. В течение на пет години е дискутиран, доработван и преправян с бесни темпове; на места работни варианти принципите на обществото му са били симулирани подробно, както чрез компютри, така и на живо — отначало само виртуално, а през последните две години и в няколко реални населени места, успели да си издействат подходящ статут. Подаден е за одобрение от Безтелесните буквално в последния момент.
Готовият проект е звучал наистина привлекателно — пълен контрол върху всички държавни органи от страна на всеки гражданин, пълна прозрачност за всичките им действия, задължение за стопроцентова отчетност до най-дребната подробност на всеки държавен служител или институция по всяко време пред всеки, който се поинтересува, на практика анулирани понятия за държавна или учрежденска тайна, свеждане до нула правомощията на правителството да се разпорежда с каквито и да били фондове, които има как да не се управляват от него, и т.н. Всяко решение, което засяга над един определен процент от жителите, се взема чрез референдум; всяко решение на властта, срещу което се обявят над определен процент от засяганите от него, също отива на референдум, и ако съответната власт загуби референдума, пада от власт. Съдебен състав, взел погрешно решение, компенсира последствията за лична сметка. Данъците се събират и разпределят от данъчна служба при стопроцентова прозрачност. И в добавка на всичко това — няколко независими, издържани от данъците организации за контрол върху правителството, които да поддържат стопроцентовата прозрачност. Било е преценено, че децентрализираност и контрол върху властта над една критична степен реално ще я пазят от злоупотреби, и са били взети мерки нещата да са далеч над тази критична степен, и да се самоподдържат далеч над нея.
Към момента на Разделението проектът вече е бил много известен, и на Белвю са отишли над шест милиона души — най-голямата пост-Разделенска група във Възела, и една от най-големите тридесет пост- Разделенски въобще. Отначало обществото преживяло няколко бурни поколения — хората просто не били свикнали на до такава степен свобода, и често правели глупости. Създадената система обаче успяла да издържи всички напъни свободите и контролът върху властта да бъдат орязани, и малко по малко нещата влезли в русло.
Имало и други проблеми. В течение на почти тридесет години бил създаван, по познатия вече начин, модел за социална структура, който да блокира плутокрацията. Тази задача се оказала доста трудна — въпреки огромните усилия, не успявали да постигнат перфектен модел. Накрая въвели също изискването за стопроцентова прозрачност, заедно със строги правила. Всички, които се занимавали с бизнес, изпищели ужасно. На два пъти били правени опити да бъде отхвърлено това изискване, но и двата пъти се стигнало до референдум, който бизнесът губел. Накрая се наложило да се примирят.
За да се избегне скриването на бизнеса под маската „лични разходи“, е бил приет закон покупките на имущество над определена (твърде висока) стойност да влизат в „зоната на прозрачността“. Бил е въведен и лимит за това колко „непрозрачни“ разходи може да има човек годишно. Отначало този лимит също е бил много висок, и е засягал реално единствено най-богатите хора на света. С времето обаче границите на стойност на имуществото и на непрозрачните разходи са били сваляни няколко пъти. В момента покупката на лека кола или хубаво обзавеждане вече изискват публичност, както и общи разходи над тези за сравнително скромен живот. Нищо чудно прозрачността да бъде разширена още повече за в бъдеще. (Правозащитници понякога говорят за „Големия Брат“, но малко хора ги слушат. С методите на Големия Брат може да се контролира и последният купен бонбон; въпросът е кому е нужно това. А в общество на прозрачността за всеки Големият Брат не вирее.)
Моделът включва ограничаването на корпоративните печалби, и строги правила в кооперирането на бизнеса. (Много други светове във Възел 611 са въвели подобни правила; повечето претендират, че са си ги измислили сами, но истината е, че почти навсякъде са прекопирани от Белвю, на базата на техния успешен опит.) Антимонополните закони са изключително сурови: монополистът няма право да работи с печалба над половината от средната за света, и подлежи на регулация от още повече и по-сурови правила. Също така, предприятия там биват обявявани за картел и при най-дребен повод (понякога дори при очевидни случайности). Моделът включва още много други елементи.
Резултатът от това е бил, че икономиката на Белвю доста време е кретала едва-едва. След като обаче бизнесът свикнал с тези правила и се примирил, поела бавно, но неотклонно нагоре. Причината за това е както реалната голяма свобода и на практика нулевата корупция, така и добрата балансираност на производство и потребление, осигурявана непряко от нея. Неведнъж преживявала сътресения, икономиката на света успешно е надминавала един след друг съперниците си, за да излезе през 927 г. ОР на първо място във Възела, пред Икс. Имало е опити светове (включително от други Възли) да се опитват да имитират икономически Белвю, но се е оказало безрезултатно — спецификата на икономиката му изисква неговите социални условия, а никой от имитаторите не е искал да ги приеме. Властта трудно сама се отказва от казана с меда.
Един елемент, за който на Белвю се заделят все повече пари, е гаранирането на плащанията към Белвю при търговия с други светове. Около 450 г. ОР е било прекарано решението при търговия с други светове, която съответствува на определени условия, плащанията към фирми на Белвю да се гаранират от правителството на Белвю, в рамките на определен бюджет. Бюджетът е бил определен като процент от брутните събрани данъци, изцяло извън контрола на правителството е, и гарантира за всяка година плащанията за първите еди-колко си реално изнесени стоки. С нарастването на икономиката заделяните всяка година в него суми са растяли… Условията, за да се гарантират плащания към фирмата ти, са изключително сурови, но все пак позволяват да се печели по мъничко — а на бизнеса не му трябва друго.
Към 972 ОР точната дума за икономиката на Белвю е могъща. Светът се доближава по брутен обществен продукт до цялата Земя отпреди Разделението, и не е чудно до още около стотина години да я надмине. (Не е ясно доколко цените са съпоставими, но продукцията му е колосална: би позволила на
