Светът е свръхурбанизиран, свръхтехнизиран и роботизиран. Близо 2% от населението са Аугментирани. Гордостта на света — човекоподобните роботи — са поне 2 пъти повече от гражданите. Съществуват всевъзможни модификации: от класически „тенекиен човек“, до творения, които биха могли да минат за истински човек дори пред лекарска комисия. Още няколко свята във Възел 611 произвеждат човекоподобни роботи, но продуктите им са направо сурогати в сравнение с роботите на Икс. Недостатъкът на отличното качество на Икс е солената цена. Където не се продават на спонсорирани цени, продуктите на Икс биват закупувани само от много богати светове или собственици. Например традиционният им клиент за роботи, въпреки че това не се афишира особено, са луксозните публични домове.)
Интелектът на роботите е старателно проектиран: превишават по интелигиентност средния жител на Резервата, но в същото време нямат собствена личност, и не се самоосъзнават като индивидуалности. (По този начин Икс си е спестил огромен куп юридически проблеми, казуси и неясноти.) Производството на роботи с личност е строго забранено (твърди се, че нелегално или за специални цели се произвеждат отделни бройки или малки серии, но официално се отрича). Понякога собственик се опитва да придаде индивидуалност на свой робот, или да го научи на личност: роботът старателно спазва указанията и имитира създаване на личност до най-малки подробности, тъй като това е желание на собственика, но реално симулира — интелектът им е предвиден да не може да изработи своя личност при никакви обстоятелства.
Един любопитен момент е, че дори най-добрите учени на Икс не са могли да формулират по-прости и функционални основни закони на роботския интелект от Азимовите, и използват тях в буквалния им вид. Причината е проста: роботът на Икс е инструмент, а това са перфектните изисквания за инструмент — да не вреди на човечеството, да не вреди на собственика си, да изпълнява желанията му и да се грижи за себе си.
Населени места под 100 000 души на практика няма; повечето са около или над милион. Всички изглеждат като мечтата на урбанист-футурист. При получаване на каквато и да било по-модерна и добра (дори с малко) технология, тя се внедрява навсякъде, често на висока цена — иксианците смятат, че непрекъснатото поддържане на върхово технологично ниво има възпитателен ефект върху света им, и го е направило това, което той е.
Селско стопанство в традиционния му вид не съществува на Икс. Светът се самоизхранва, но почти всичката храна се получава от автоматизирани оранжерии, биотехнологични заводи и т.н. При цялото техническо развитие на света е смайващо, че повечето от храната „имат вкус на пластмаса“, по мнението на външни хора. По-сериозните казват, че Икс може да направи какъвто вкус пожелае, но дизайнерите на храни там просто нямат този усет за вкус на храната, който има човек, израсъл с естествени храни.
Промишлеността на Икс е специализирана в свръхвисокотехнологични продукти. Правителството на света е установило режим, който стимулира непрекъснатото изхвърляне от производство на най- нискотехнологичните неща, произвеждани там. Продукцията на Икс е смятана из целия Възел за връх на високотехнологичността (а и на цените). Иксианци са донякъде шовинисти в промишлено отношение: много е трудно да бъде накаран жител на Икс да използва нещо, което не е произведено там — смятат го по дефиниция, за нискотехнологичен боклук, урон на авторитета на ползващия го, често без значение на реалните факти.
Основната част на населението обаче е заета не в промишлеността, а в науката. Работи се предимно приложна наука, но значителен дял има и фундаменталната. За разлика примерно от Академия, в науката на Икс няма нищо пародийно и комично. Смята се, че в областта на фундаменталната наука светът отстъпва във Възела единствено на Томароа и Белвю, а в приложната — само на Белвю. Иксианци се шегуват, че светът им има най-високата плътност във Възела на шпиони от Стражеви светове на квадратен метър. (Не е вярно — на Белвю е още по-висока, а и на Томароа не е много по-ниска, въпреки че шпионите там най- често не могат изобщо да разберат за какво става дума.)
Томароа
Свят номер 517752–754949, възел 611, релейна група 18. Официално име: същото.
Светът е подобен на Земята, дори повече от повечето земеподобни светове. Географията му е различна (въпреки че континентите също са шест, и разпределението суша/вода и континенти/острови е на практика като на Земята), но климатичните особености са на практика същите (включително неприятните). Има луна, идентична на земната.
В областта на теоретичната наука Томароа се смята за най-развитият свят във Възел 611. Икономиката му обаче е по-скоро скромна. Проблемът е главно в размера на населението — около 22 милиона; промишлеността е изключително високотехнологична, но толкова малко хора трудно създават силна икономика, особено когато голям процент от тях работят в и около университетите и научните центрове, и не участват в производството. Също така, промишлеността не е само наука, но и икономика — а там на Томароа са добри, но не са водещото острие на Възела.
Светът е започнал като обикновен и непретенциозен проект за пост-Разделението. Проектът е създаден в Нова Зеландия, и е бил известен предимно в Океания; почти цялото население е по произход оттам. Повечето реално са били потомци на европейци, но е било решено да се отдаде уважение на културата на мястото. За официален генезис на групата и нейно културно наследство се смятат най-вече тези на Океания; светът е кръстен на някакъв племенен бог оттам. Официалният език, както на много пост-Разделенски светове, е междусветският английски.
Отначало светът доста пъти е бил бъркан с Племенен (дори е бил воден в справочниците по погрешка сред Племенните светове близо двайсет години). Жителите му трябвало да положат доста усилия, за да поправят тази грешка (и произтичащите от нея следствия, най-вече в търговията и общуването с околните светове). Част от тези усилия е било сериозното развитие на образованието (по начало и без това добро), особено в областта на фундаменталната наука. Стигнало се дотам над 80% от населението на света да има поне едно висше образование (не винаги на супер ниво, но все пак…). Това пък довело до леко иронично отношение на околните светове към образованието на Томароа, дори след като грешката с типа на света била коригирана. (Съответно на Томароа позатегнали критериите, доколкото могли.)
Нещата се въртели в тази орбита, докато около 80 г. след разделението внезапно Аугментирани и Безтелесни не започнали да проявяват интерес към една от школите по теоретична физика и математика. Повечето учени дори на Томароа отначало не приели това на сериозно — школата не криела, че разчита на интуицията и конфесионалните възгледи не по-малко, отколкото на изчисленията, и била смятана за твърде мистична, за да е сериозна. С времето обаче този интерес започнал да прави впечатление. А когато Безтелесните разкрили, че някои от теоретичните разработки на тази школа са върховите достижения на Стандартни във Възел 611 в областта на физиката и математиката, авторитетът на школата рязко подскочил. Този на Томароа като цяло — също.
Оттам нататък нещата се разраснали като търкулена снежна топка. Томароа бързо се превърнал в център номер едно на теоретичната физика и математика във Възела. Много от най-добрите учени във Възела отиват там, за да учат и работят; създаденото научно общество вероятно превъзхожда останалите научни ресурси (поне на Стандартни) на целия Възел в тази област. Смята се, че най-силната му привлекателност е дори не толкова върховата наука, колкото огромната (за размерите на света) научна общност — там истинските учени намират обширна среда от сродни души, с голямо влияние и тежест в обществото. Нещо като раят за учения.
Твърде бързо учените на Томароа в другите естествени науки решили да си вземат поука и пример. (И учени от други светове също, но на Томароа имали примера постоянно пред очите си.) Били създадени купища школи във всяка естествена наука, които се мъчели да имитират постигнатата във физико- математиката сплав от логическа фриволност, опиране на лични убеждения и точна теория. Огромният брой школи не постигнали нищо; ту една, ту друга обаче започнали да отбелязват успехи. И така в повече от половината естествени науки пътят бил криво-ляво налучкан.
Близо триста години, до към 450 г. ОР, опитите да свържат така получените теоретични постижения с практиката били неуспешни — теорията била твърде напред. Амбицираните представители на инженерните науки обаче не се предавали; поколения посрещавали живота си на запълването на дупката, и малко по малко го постигнали. Томароа заел водещо място по развитие във Възела не само в теоретичната, но и в
