си.
Славутич
Свят номер 720452–057453, възел 611, релейна група 44. Официално име: същото.
Племенен свят, базиран на тезаурус от славянските предания (и отчасти митология) — най-вече тези на чехи и словаци, в по-малка степен на поляци, западноукраинци, сърби и българи.
Официалният език е „славянски“, и представлява нещо средно между възстановка на праславянския език, комбинация между славянските езици от времето на Разделението, и синтетично създаден изкуствен език на славянска база. Повечето племена имат свои диалекти, но обикновено се разбират помежду си безпроблемно.
Площта на света е почти два пъти по-голяма от тази на Земята, но силата на тежестта превишава земната с по-малко от процент. Сушата е 52% от повърхността на света — ако не броим, че почти една трета от нея е блата, езера, заливни площи, реки, лонгози и други подобни. Климатът е подобен на земния, но с много по-малки температурни разлики — на екватора е типичен средиземноморски, на полюсите е като средноскандинавския. Планетата има три луни — едната от тях е съвсем малка и на голямо разстояние, така че само се забелязва като неголям диск. Другите са приблизително еднакви по диаметър, малко по-малки от земната луна. Едната се намира доста по-близо от нея, и видимо е по-голяма, но има много ниско албедо — хвърляната от нея светлина е горе-долу колкото от земната луна. Другата е малко по-далеч от земната луна, но е покрита със светъл прах, и въпреки че се вижда двойно по-малка, хвърля дори повече светлина от първата.
Земетресенията на Славутич са чести — почти във всяка точка на планетата се усещат трусове поне веднъж месечно. Те обаче на практика никога не достигат разрушителна сила; да се каже там за някоя колиба, че е паднала от земетресение, е саркастична подигравка. Изригванията на вулкани (където ги има) също не са много редки, но са някак кротички и предсказуеми — големи взривове и фойерверки са рядкост, обикновено вулканът просто прелива известно количество мързелива лава, и толкова. За тях се носи шегата, че на Славутич дори вулканите имат широка славянска душа, и заспиват на масата, докато си пият пиенето.
Не се знае кой е решил, че нормалното местообитаване на славяните ще да са били блатата, но определено е подбрал свят по свой вкус. Най-високата планина на света е към четири хиляди и петстотин метра; повечето са под две хиляди метра високи, и са доста загладени. Голямата част от сушата е прорязана от големи, мудни и пълноводни реки — най-дългата е почти 16 000 километра. Поне пет от реките имат средна ширина през последните си хиляда километра по над 30 километра. Поради равномерния климат на света (наклонът на оста на въртене на света е под 1%; разликата между температурата през зимата и лятото е 3–4 градуса, и е предизвикана от леко елиптичната орбита на планетата) липсват периоди на пълноводие — но и без тях на голямо разстояние около реките, често на стотици километри, се простират неизбродни блата, тресавища, лонгози… Пресушаването и отводняването на блата там е почти единственото хидромелиоративно умение, което реално се използва. Но пък се използва доста.
Светът е много беден на метали — планетата има съвсем малко желязно-никелово ядро, залежите на метали близо до повърхността са редки и оскъдни, и предимно от цветни метали — мед, калай, цинк. Желязо към 972 ОР е намерено само на две места по целия свят — и двете като малки запаси в дълбоки планински разломи. Това спомага допълнително за поддържането на света на границата на бронзовата ера.
Населението на света е почти 1 милиард, и продължава да расте с бързи темпове. Причината е много високата раждаемост (нещо не толкова рядко на племенните светове), и минималната детска смъртност (на света на практика липсват типичните за човечеството инфекциозни болести). Предполага се, че когато то достигне 4–5 милиарда, ще започне да се усеща недостиг на „пространство за бродене“, а при 10 милиарда — реален недостиг на обработваеми земи. Така че вероятно това ще послужи като стимул на вождовете из света да създадат общи органи и да разработят обща политика по въпросите на раждаемостта.
Към момента населението живее на племена, пръснати из целия свят. Някои от тях не отстъпват на древните египтяни в каменоделството и строителството, като все пак обаче строят малко по-функционални и полезни сгради. Повечето обаче живеят живот, напълно типичен за славяните от Централна Европа от първите няколко столетия след Христа. Земеделие, лов, риболов. На практика пълната липса на инфекциозни болести способства за запазване на високия прираст, но иначе примитивността на живота съсипва здравето — както и на много други Племенни светове, средната продължителност на живота там е между 50 и 60 години.
Славутич има известен фентъзи елемент, но доста ограничен. Изявява се главно в два типа: общи богове, на които се молят на практика всички племена (и които са взети от славянския пантеон), и местни светилища — особено стари дървета, или странни скали, камъни, места, които имат свръхестествена сила в някои отношения (като правило — дребни). По строго неофициални данни на Свръзката, фентъзи елементът се реализира от изкуствен разум, специализиран за тази цел, и създаден от Безтелесните.
Великорус / Орда
Свят номер 021021–235123, възел 611, релейна група 1. Официално име: Морф-2 (на практика не се използва).
Свят, който подслонява два различни тезауруса. Единият, Великорус, е средновековен, базиран на руската история (и отчасти митология) от 1000–1500 г. от н.е. Другият, Орда, е племенен, базиран на номадските обичаи от Централна Азия — най-вече тези на монголи, татари и сродни племена — от периода около 1000 г. от н.е.
Географията на света наподобява грубо земната. Европа е малко по-голяма, отколкото на Земята (Балтийско и част от Северно море са суша; Британските острови са широко свързани с континента и помежду си; Африка е малко по-малка; Тибетският масив и Хималаите в Азия са заменени от продължение на централноазиатските степи и пустини, което преминава на юг постепенно в джунгли). Климатът е подобен на земния; има луна, на практика идентична на земната.
Великорус е разположена в областта, която отговаря на Източна Европа. Орда е разположена в областта, която отговаря на Централна и Източна Азия. Тези две области са запазени като гарантирани за съответния тезаурус; представители на другия тезаурус имат право да идват в тях единствено с мирни цели. Гаранцията е поета от Безтелесните, и те следят за спазването й строго (шпионажът например бива третиран от тях като мирна цел, но не и саботажите). Между областите има ивица „ничия земя“, широка от едната област до другата между две и четири хиляди километра, и дълга около шест хиляди. Тази ивица е обект на непрестанни дипломатически и военни спорове и сблъсъци; голямата част от ресурсите на двата тезауруса отива реално за водене на войни в нея и за нея.
Светът разполага с два трансмитера, като и двата водят до един и същи Релеен свят. Единият е разположен в Петроград — столицата на Великорус, и е под контрола на специална служба, подчинена на царя. Другият се намира приблизително в центъра на земите на Орда, и е под контрола на комитет, излъчван от десетината най-могъщи племенни съюзи на Орда.
Великорус е класическо царство. Дели се на кнюжества, те — на графства. Официаленият език е създаден на базата на руския от 15 в. от н.е., но е и обогатен с широк набор съвременни понятия. Въпреки че ползването на „анахронизми“ (неща, твърде съвременни за този тезаурус) официално е забранено и се преследва строго, се носят упорити слухове, че царят и князете тайно се радват на благините им. В същото време, тези от благата на цивилизацията, които могат да се получат по сравнително примитивен път (антибиотици, консервирани храни и пр.) се използват широко. Религията официално е християнска, но реално е смесица от християнство и славянска митология.
Населението на Великорус е около 120 милиона; произходът му е почти изцяло от руснаци, въпреки че официално се твърди, че има генетичен принос от почти всички по-големи народности. Раждаемостта е учудващо ниска за Средновековен свят, около 2,7 на сто. Това е и причината Великорус да не е завладяла още земи (реално над 3/4 от площта на света е ненаселена). Абсолютната власт на царя се спазва до степен царете й често да се изкушават да вършат неща наистина в стил „руския цар“.
