на управление е империя, строят — официално феодален. Официална и задължителна религия е шинтоизмът. Съчетанието с пост-Разделенски технологии може да изглежда странно на незапознатите, но определено е успешно. В добавка, феодалите на Кодзияма рядко си позволяват своеволия и глупости към субектите си — техните сеньори желаят да са силни, а подобни своеволия отслабват феода. Иначе обаче светът е доста авторитарен, в много отношения дори тоталитарен — например контактите с чужденци са забранени на обикновеното население, и всякакви посолства и прочее се охраняват строго, с цел „опазване на Кодзияма“. Светът с огромно нежелание е преглътнал изискването на Безтелесните за липса на смъртно наказание, и от време на време се опитва да пробва докъде стига търпението им.
Кодзияма е откровено милитаристичен свят. Не е имало случай да упражнят силата си за агресия, но се смята, че той вероятно е първият по военна сила не-Стражев свят във Възела. Официалното обяснение за това е, че една империя никога не може да разчита на други да я пазят, и трябва да може да се справя и сама. Реално се смята, че светът чака по японски търпеливо системата на Стражевите светове да западне и загуби сила, за да се проявят.
На два пъти Кодзияма са подавали кандидатура за приемане като Стражев свят, но им е било отказвано. Официалният мотив е недостатъчна военна подготовка (и нежеланието им императорът да бъде подчинен на Върховното командване на Стражевите светове); реално се смята, че основната причина е ксенофобията им. От Кодзияма и двата пъти са протестирали енергично срещу отхвърлянето.
(Втория път от Върховното командване им предложили съвместни изпитателни военни маневри на космическите флоти с някой Стражеви свят. За уговорените маневри пристигнал от Стражеви светове само един кораб — тежък космически крайцер от Легиона. Двадесет и пет километрово чудовище, което превишавало няколко пъти като маса целия космически флот на Кодзияма. Командирът му с удоволствие приел ролята на „врага“, и предложил на флота от Кодзияма с цел по-добро обучение да стрелят по него с истински оръжия — нямало опасност да пробият защитата му. Оказало се вярно — атомните торпеда били успешно отклонявани, а по-леките оръжия не можели да направят нищо на бронята му. След това командирът направил пробна демонстрация на използване като оръжие на подръчни средства, и с едно включване на двигателите на крайцера на пълна мощност разтопил на дълбочина няколко километра едната страна на един по-голям астероид… От Кодзияма не са подавали повече молби за приемане за Стражев свят, и външното изражение на военната им сила станало доста по-прикрито.)
Отношенията на Кодзияма с околните светове също не са особено добри. На няколко пъти се е стигало до дипломатически скандали с Британия, Релейния им свят — също пост-Разделенски, но с викториански уклон: от Кодзияма претендирали, че император е по-висок сан от крал, и следователно кралят на Британия да признае върховенството на императора на Кодзияма. Естествено, от Британия не са се съгласили… Особено лоши са отношенията между Кодзияма и Бушидо: от Кодзияма смятат военните от Бушидо за предатели на японската идея и нация, докато на Бушидо смятат жителите на Кодзияма и всичко, свързано с тях, за отвратителна и позорна карикатура на себе си. (И не са далече от истината — има пословица, че като си делили японското наследство, самурайството се е паднало на Бушидо, а театралниченето — на Кодзияма.)
Стражевите светове (а и не само те) не гледат с добро око на Кодзияма. На практика цялото научно развитие на света е в, или се прилага най-напред във военната област. Както на всеки свят със сериозна наука, и там понякога се правят открития, които рискуват да засилят рязко военната мощ на света, и така да застрашат военната сила на Стражевите светове във Възела. Засега е нямало случай това да успее, но не се знае какво предстои. (Не че на Кодзияма някой сериозно би желал противопоставяне примерно срещу флота на Легиона, но все пак…)
Широко е известен случаят с Ишихаро Игасаки. През 896 г. той успява да се промъкне тайно в представителството на Легиона на Кодзияма, и поисква убежище там. Оказва се, че е работил като учен за армията на Кодзияма, и е участвал в разработване на технология, която може да измъкне на практика всички спомени на човек, дори мъртъв, дори по само част от мозъка му или от специален „трансмитерен образ“ на трупа. (Технологията се е базирала на един от страничните ефекти при работата на определен тип трансмитери.) Бил е осъден задочно на Кодзияма, на постоянно изгнание от света. (Искали да го осъдят на каторга, но Безтелесните дипломатично предупредили, че ако там вземе да му се случи нещо, Кодзияма ще загуби трансмитерната си връзка.) Комисията по престъпниците го разпределила на Академия. Екипът, в който той работел, успял в течение на тридесетгодишна работа да приспособи технологията за възстановяване на спомените на живи хора, изгубили ги при злополука.
(Нещата не свършват с това. Наскоро след заселването му на Академия имало опит той да бъде убит — по една случайност неуспешен. Убиецът бил проследен обратно до Кодзияма. Постреснатото ръководство на Академия решило да прибегне до сериозни мерки — наело тихомълком на Ишихаро охрана от Бушидо. След два месеца имало повторен опит, осуетен от охраната. Убиецът успял да се измъкне; охраната обаче повикала нова смяна от Бушидо, която да ги замени, след което заминала за Кодзияма. След един месец се върнали и известили Научния съвет, че животът на Ишихаро вече е извън опасност, и охраната може да се снеме. Повече покушения срещу него не е имало. Нито от Бушидо, нито от Кодзияма са разкрили каквито и да било подробности около случилото се там.)
Вишну
(кандидат-космически)
Тасман
(провалил се опит за пост-Разделенски)
Европа
(не особено успешен пре- и пост-Разделенски)
Британия
Свят номер 955175–451479, възел 611, релейна група 8 (Релеен). Официално име: същото.
Пост-Разделенски по развитие, този свят е заложил в основата си викторианството, и (до голяма степен заслужено) бива причисляван към Викторианските светове.
Физически светът е доста точно подобие на Земята; има една луна, която също е съвсем подобна на земната. Планетната система е почти същата, единствено Сатурн няма пръстени (планетите са наречени на имената на тези от Слънчевата система). Растителният и животински свят е също максимално точно подобие на този на Земята; само някои причинители на болести са спестени. Планетата освен основния си викториански тезаурус подслонява официално поне още един, а учените определят и още един, официално непризнат.
Официалният тезаурус на света е викторианският. Идеята е била да съчетаят съответната ценностна и възгледова система с пост-Разделенско ниво на развитие, и до голяма степен са успели. Икономиката е напълно сериозна, работи се не само приложна, но и фундаментална наука. Интересното е, че са успели много добре да съчетаят научното развитие, правено предимно от богати учени-безделници, с нуждите на промишлеността. (Носят се слухове, че често научният принос идва не толкова от лорд Еди-кой си, колкото от талантливия му лабораторен прислужник.)
Основната част от населението на викторианския тезаурус (около 40 милиона) живее на Британските острови; малка част населява близки части на Европа, или неголеми колонии тук-там из света. Столицата, естествено, се нарича Лондон, и е на съответното си място. Построена е така, че максимално да наподобява Лондон от края на 19 век (доколкото пост-Разделенското развитие го позволява). Трансмитерът се намира в едно от предградията й.
Управлението е монархия — не чак парламентарна, но не и съвсем абсолютна. Кралската фамилия на Британия официално има пряка генетична връзка с последните четири династии на Обединеното кралство отпреди Разделението. Връзката обаче е постигната чрез съвсем съвременни технологии — трансплантация
