официално прекласифицирани като Космически свят. Прогнозите са, че до не повече от 150 години те вероятно ще изпълнят условието. Ентусиазмът им им е спечелил доста дарения във вид на технологии от други Космически светове, особено след официалното им прекласифициране.
Светът е около два пъти по-малък от Земята като площ; силата на тежестта също е с десетина процента по-малка. Има две луни, и двете мъничко по-малки от земната, едната на орбита като тази на земната луна, другата на по-далечна (обикаля около света за период от 94 дни). Слънцето им е гореща звезда от клас F5; системата му съдържа 18 големи планети. На около 500 астрономически единици обикаля втори компонент на системата — червено джудже, с още повече планети. Почти всички от планетите имат по няколко спътника; спътници имат дори някои от спътниците. Байконурци шеговито казват, че в тяхната система се лети ниско наведен, за да не те удари някой спътник по главата.
Населението е около 15 милиона, и произходът му е най-разнороден. Смята се, че най-голямата група като произход са руснаци; официалният език също е руски, макар че на практика всички владеят и междусветски английски. Немалко светове са учудени как свят с население под 100 милиона успява да развива толкова интензивна космическа програма; байконурци се гордеят с това. Всъщност, не е особено чудно — стандартът на живот на света е доста мизерен, всички ресурси отиват за Космоса. Хората обаче са приели това за нормално; емиграцията от Байконур, въпреки че е свободна, клони към нулата. Имиграцията е по-висока, въпреки плашещия имидж на нисък жизнен стандарт — повечето светове смятат стандарта на Байконур за нещо като този на Съветския съюз от 20 век, и не са далече от истината. Байконурци обаче харесват положението си, поне повечето от тях. Околните светове — къде охотно, къде не — ги признават за „хора на идеята“, и това положение се поддържа от свободния имиграционен режим: на които не харесва си отиват, а отдругаде идват които го харесват.
Около планетата се върти огромна орбитална станция с постоянно население почти пет хиляди души; тя е и основният диспечерски пункт на космотрафика на света. По-малки, с население от по няколкостотин души, обитаеми бази има на двете луни на планетата, на най-голямата луна на петата планета и на най- близката до слънцето планета. Постоянни пунктове с население по десетина-двадесет души има на поне още десет места из системата. Животът в тези бази е по-скоро борба за оцеляване (дори отлично оборудваната главна орбитална станция страда от чести технически дефекти — всичко по нея е правено с излишък от ентусиазъм), но твърде малко от жителите на Байконур биха се отказали от възможността да бъдат там. (А доста приличен процент успяват да посетят поне централната орбитална станция по един или друг повод, и този процент непрекъснато расте.)
В ход е активна програма за голямо разширяване на базата на спътника около петата планета (газов гигант, 1,2 пъти по-голям от Юпитер) — предвижда се тя да достигне петдесет хиляди души население. В началото си е изграждането на втора голяма станция на орбита около Байконур; планира се експедиция до втория компонент на системата. Както и всички други космически проекти на Байконур, и тези са учудваща смес от технически талант и изобретателност, и ентусиазъм до степен на неглижиране на реалностите.
Столицата на света се нарича по същия начин. На централния й площад (близо един километър широк) има точно копие на стартовата площадка на „Восток-1“, заедно с кораба; в името на символа той се поддържа постоянно готов за изстрелване, а веднъж дори е бил изстрелян за подсигуряване на спасителна мисия. На около триста километра на юг от нея е най-големият и най-стар стартов комплекс на света; там има стартови площадки за всякаква космическа техника — като се почне от площадка за „Союз“-и и се свърши с писти за последно поколение ракетоплани. Светът разполага с още три стартови комплекса; обменът му с орбита надхвърля десет хиляди тона полезен товар дневно. Интензивният космически трафик е на път да започне да замърсява атмосферата; мисли се енергично как това да се предотврати, или поне намали до поносими граници. Байконурци периодично молят Свръзката за портални трансмитери; Свръзката им отказват (обещали са трансмитер за между двата компонента на звездната система, но без да дадат определен срок, и доставянето му все се отлага — сигурно за когато експедицията дотам стане готова).
Байконурци държат да са хора със самочувствие. Неведнъж за спасяване на безнадеждно закъсали из системата изследователи са били организирани безумни експедиции, триумф както на безразсъдството, така и на изобретателността — и доста често са успявали. Външни наблюдатели неведнъж са отбелязвали, че тези хора май се вълнуват от романтиката повече, отколкото от ефективността — но всички признават, че в този дух има нещо завладяващо. На съветите „с по-малко безразсъдство щяхте да постигнете повече“ байконурци отговарят „с по-малко безразсъдство сега щяхме да сме изостанал земеделски свят“. Което обикновено запушва съветващите усти.
Принципът „Един за всички, всички за един“ е първо правило на света. Нерядко мениджъри на космически мисии от други светове лъжат персонала си, че ще назначат ръководител на мисията от Байконур, с цел повдигане на духа. Естествено, това никога не е било спазено — никой мениджър не би рискувал ентусиазиран безразсъдник да хвърли всичките ресурси за спасителна мисия при първия проблем. Къде по-лесно е да оставиш някакъв там персонал да поизмре, и да се оправдаеш с невъзможност за спасяване.
Байконур често е обвиняван неофициално, че неглижира задълженията си на Релеен свят заради космическата си програма. Истината е, че тези задължения се спазват в рамките на приемливото за Релеен свят. Понякога може да има проблеми с трансмитерите, но кой ли Релеен свят ги няма?
Левант
Свят номер 191883–210980, възел 611, релейна група 14. Официално име: МС12.
Пост-Разделенски свят, издържащ се основно от търговия, и в по-малка степен от производство.
Светът е приблизително с размерите на Земята. Има луна, подобна на земната, но по-далече от планетата. (Албедото й обаче е по-високо от това на земната луна, така че даваното количество светлина е на практика същото.) Сушата е около 20% от повърхността на планетата. Очертанията й са изключително нарязани; светът има десетина континента и голям брой острови, но твърде малко места в него са на повече от триста километра от море в някоя посока. Няма също и твърде широки морета; местата, където на повече от хиляда километра наоколо няма суша, са също малко. Високи планини почти няма, твърде дълбоки океани — също: средната височина на сушата е около двеста метра, средната дълбочина на океана — към четиристотин метра (почти една трета от него е шелфова зона, с по-малко от двеста метра дълбочина).
Населението е около 90 милиона. Прирастът му е сравнително висок за пост-Разделенски свят (през първите около шестотин години след Разделението е бил още по-висок). Произходът му е предимно от народите на Западното Средиземноморие — испанци, французи, италианци, араби, а също португалци и гърци, по-малко от други народности. Официалният език е междусветският английски, по-големите народности обаче често използват за вътрешна употреба своите езици.
Точният произход на проекта за Левант не е напълно ясен. Официалната версия (поддържана от Безтелесните) е, че са обединили няколко проекта от различни средиземноморски народи в един. Всяка от народностите обаче претендира тихичко, че именно нейният проект е бил първи и основен. (Това не е единствената тема, на която народностите на Левант се дърлят помежду си. До буйни спорове обаче почти не се е стигало; освен това, при външни отношения разликите мигновено се забравят.)
Първоначалното име на света — МС12 — е предложено от Безтелесните. С времето обаче живеещите заедно народи създали обща култура и народопсихология, базирани върху общото за Западното Средиземноморие. Оттам и им лепнали прякора „левантинци“, а на света почнали да викат Левант. Жителите му нямали нищо против, а търговците между тях бързо установили, че двете различни имена често са от полза при дребни далавери или бизнес-номера. Вече повече от сто години единственото място, където официалното име на света се използва, са официалните документи; въпрос на време е левантинците най-сетне да се наканят и да го сменят и официално.
Първоначално светът е бил замислен като стандартен пост-Разделенски, базиран основно на промишленост и селско стопанство. И двете не са били пълен провал, но не са били и кой знае колко успешни; производителността и стандартът на живот са били по-ниски дори от тези на някои пред- Разделенски светове. Около сто и петдесет години след Разделението нещата са били тръгнали съвсем на зле, и доста левантинци се били хванали да припечелват от търговия — първо на собствения им свят, а след това и на околни светове. Оказало се, че това носи някакви, макар и не блестящи доходи. Правителството на света забелязало това, и създало система за поощряване на търговията навън. Малко по малко
