левантинските търговци стигали все по-далече, и често пробивали там, където други не успявали. Към момента почти няма отворен свят, с който те да не търгуват.
Левантинските търговци разчитат основно на две неща — ниска цена на стоките и малка търговска надценка. Често биват обвинявани, че продават ментета, и това не винаги е лъжа. (Всъщност, дори по- често, отколкото се предполага — просто по-качествените ментета не правят толкова лошо впечатление, и за тях не биват повдигани въпроси прекалено шумно.) Левантинецът се хваща да осъществи сделка и реализира стока срещу печалба, за която почти никой друг търговец не би си мръднал пръста, и се хващат и с начини, с които друг не би се занимавал. Най-обикновено нещо за левантинеца е да закупи стока от Космически свят и да я докара на Левант с космически кораб (светът разполага с орбитален портал за космически кораби, който може да бъде настроен да се свърже с кой да е друг орбитален портал във Възела — а, по слухове, и с някои портали в други Възли), оттам да я прекара с камионен керван през два- три други трансмитера на светове, за да я прехвърли накрая на камили и влачи така със седмици по Пътят на Аллаха, или пък Орда, до крайния получател. Резултатът е, че вероятно над 5% от междусветската търговия във Възел 611 минава през ръцете на левантинците. Те са „тревата“ на търговския свят — с нищо незабележителни, но жилави и вездесъщи. На по-периферни (в икономическо отношение) и с малък търговски оборот и ниска печалба светове левантинските търговци често са единствените.
За трансмитерния портал на Левант се шушука, че е един от малкото начини за пътуване между Възли. Твърди се, че кораби на левантинци достигат през него до светове, разположени в други Възли, и търгуват с тях. (По принцип Бетелесните ограничават преноса на хора, стоки и информация между Възли, така че пътуването между Възли е много по-трудно, отколкото вътре във Възел.) Твърди се, че кораби, които желаят да пътуват до други Възли, трябва да бъдат одобрени от Безтелесните, и че от тях се искало какво ли не; някои от приписваните неща не звучат много достоверно (малко вероятно е например Безтелесните да имат нужда от шпиониране за тях сред Стандартните). Мълви се дори, че срещу достатъчно пари някой капитан може да те закара нелегално до друг Възел — нещо, което иначе е доста трудно — и дори без да знаят Безтелесните (което е трудно за вярване, но кой знае?).
Вътрешната икономическа структура на Левант е доста стандартната за пост-Разделенски светове пазарна икономика, политическата — също доста стандартна парламентарна демокрация. Заселени са реално само около 2-3% от сушата (почти цялата суша е обитаема и плодородна, с изключение на най- северните райони — близостта до море навсякъде прави климата мек и поносим). Земеделската продукция е прилична като качество, промишлената — също, но ниската производителност на труда (Левант е сред последните 10% от пост-Разделенските светове по този признак; има пред-Разделенски светове, които го изпреварват) води дотам светът да внася и земеделски, и промишлени продукти. Напоследък сравнително добра производителност се постига в голямосерийното производство на „имитации“ (евфемизъм за ментета) със сравнително добри потребителски качества. Добрите търговски връзки на Левант осигуряват необходимия широк пазар.
Фраунхофер
Свят номер 143201–212578, възел 611, релейна група 6. Официално име: същото.
Светът официално е пост-Разделенски, макар че доста специалисти го считат за „киберпънков“. По собствените си документи, той се води „свят на свободата и прогреса“. Истината обаче е, че свободата по техните мерки има доста общо с правото на по-силния (в конкретния случай — по-богатия). Същото важи и за прогреса.
Светът е започнал съществуването си като проект на няколко пред-Разделенски високотехнологични корпорации за свят, където те да могат да развиват бизнеса си. Оста му е бил предварителен проект, изготвен от немския институт Фраунхофер-Гезелшафт; оттам получава името си проектът, а впоследствие и светът. (Всъщност, малко преди Разделението Фраунхофер-Гезелшафт са се оттеглили от проекта. Това обаче не е било огласено публично, и се знае почти само от историците. Причините никога не са били съобщени; повечето изследователи предполагат, че постигнатите договорености, главно балансът на властта, не са ги задоволявали.)
Някъде около самото Разделение, може би малко след него, корпорациите-организатори са обявили споразумение за общо ръководство и политика на света в областта на бизнеса и технологиите. Била е открито заявена целта Фраунхофер да стане водещият свят на възел 611 в областта на приложната и фундаменталната наука, и в производството и износа на особено високотехнологични продукти. (По това време това е била целта на между една трета и половината светове от Възела.)
Първите обявени продукти на света са били решения в областта на изкуствения интелект, генетичните технологии и пр., и очевидно са представлявали или са били базирани на секретни разработки на корпорациите-организатори още отпреди Разделението. Повече от петдесет години Фраунхофер е бил почти единственият свят на Стандартни във Възела, който е предлагал мощни изкуствени интелекти, свръхвисоки генетични технологии, технологии за масово манипулиране и управление, и т.н.
Технологиите на Фраунхофер като цяло са били насочени към нуждите на големите корпорации (и то не най-обществено приемливите им нужди), и на свръхбогатите хора (пак не най-обществено приемливите). Смята се, че не един свръхбогаташ от о време е станал Аугментиран или Безтелесен чрез тези технологии. В същото време, това създало на света твърде специфичен имидж: бил е характеризиран като „лабораторията на Франкенщайн“, „островът на доктор Моро“, и с други подобни ласкави имена. Отначало светът реално е бил водещ във Възела в технологично отношение, но насочеността му към не-масови технологии и продукти довела до това, че други светове го надминали. В момента е трудно да се прецени къде точно се класира по технологично развитие, особено като се има предвид, че почти всичките му постижения са „търговска тайна“ като същност, и това затруднява оценяването. Предполага се, че е някъде между 10 и 15 място, без обаче никой да смее да гарантира точност на преценката.
Официално светът има около 25 милиона население. Икономиката му се базира предимно на износ на корпоративните продукти. Повечето стоки, които потребява, се произвеждат и на него, но обикновено или качеството им куца, или цената (въпреки мизерния жизнен стандарт на повечето от населението) е по- висока от тази на някои внесени аналози. Освен това, печалбата от корпоративен износ попада в ръцете на корпоративните ръководства, а те често я харчат извън света, за не-масови стоки. Като цяло икономическият му баланс е леко положителен, но не твърде съществено.
Жизненият стандарт там е като изваден от някой киберпънков роман. Най-невероятни технологии се срещат на всяка крачка, но в същото време най-често са съчетани с мизерия. Там например ще видите някой самозван хирург да прави операции със супер-нанотехнологична техника, но в помещение, в което на повечето пост-Разделенски светове не биха държали и добитък. Често се спекулира, че по този начин корпорациите използват света си като безплатна лаборатория за експерименталните си измишльотини. Има доста данни, че това е близо до истината, ако не и самата истина.
Социално светът е преминал през най-различни системи. Започнал е като управляван от Съвет на Корпорациите. С времето постепенно се е превърнал в (де юре) парламентарна демокрация; властта на практика обаче продължава да бъде държана от затворена олигархия, съставена от ръководствата на корпорациите и на практика недостъпна за обикновените хора. Формално всички на света са равни като граждани; на практика това няма нищо общо с истината. Олигархията реално е обособена каста, отделена напълно от „простолюдието“; връзката помежду им е твърде тънка, и се състои главно от най- безскрупулните кариеристи от простолюдието. Изследователите обаче казват, че не всеки век се случва някой дори от тези хора да бъде приет в олигархията…
Олигарсите живеят сред разкош, какъвто могат да си позволят във възела само ръководствата на още двайсетина-трийсет планети. Простолюдието формално са свободни граждани, но всъщност нямат никакви права; правосъдната система и органите на реда реално са слуги на по-богатия. Ако никой не се интересува от теб — живееш щастливо и необезпокоявано (макар и в мизерия). Ако обаче някой по-богат се заинтересува, изчезваш безследно, и никой от околните не смее да твърди, че изобщо си съществувал — иначе ще те последва. Социолозите често дават Фраунхофер като пример за това, че демокрация и свобода са две абсолютно различни неща.
Всякакви прояви на организираност на простолюдието на Фраунхофер действат на олигархията като червено на бик, и биват мигновено смазвани най-демонстративно, без значение колко безобидни са, без
