абсолютно никакво зачитане на законите, и най-често чрез подставени действащи лица (въпреки че това отдавна не заблуждава никого). Принципът е „днес клуб на филателистите значи утре революционен комитет“. Резултатът е, че хората там са научени да се боят от това да протестират, да се борят и въобще да се организират за каквото и да било като от смъртта. (Всъщност, за тях това най-често носи смърт на практика.) Фраунхофер е свят на победилия краен индивидуализъм, свят, на който обществото като такова реално не съществува.
Въпреки това, на Фраунхофер е имало няколко „революционни“ пробива — но не сред бедните. През 62 г. ОР група изкуствени интелекти успяват да получат тайно достъп до големи информационни мощности, използват ги, за да установят ключов контрол върху сигурността на света, и принуждават ръководството му да им признае права на свободни единици. Преговорите са били официализирани като „съдебна молба“, за замазване очите на околните (не особено успешно). Подобни случаи е имало още четири пъти, всеки път при различни обстоятелства. Всеки век се случва по някой от ръководителите на света да напусне ръководството му, и да се присъедини към група Аугментирани, или към Безтелесните. (А почти всяка година по някой напуска това ръководство с краката напред; за много случаи терминът „с краката напред“ е приложим само преносно.) През 227 г. ОР трима от това ръководство са избягали на Белвю, пренасяйки със себе си няколко ключови технологии; от Белвю предвидливо са им наели веднага охрана от Бушидо, и дори това не е успяло да опази живота на единия от тях, а и на половината от охраната, при старателно организиран атентат. (След което върховното командване на Бушидо е провело едночасови преговори с ръководството на Фраунхофер, и те са се отказали от преследването на избягалите. Бушидо тогава още не са били на върха на мощта и славата си, но вече са били известни с качествата си.)
С времето Фраунхофер все повече се специализира в проекти и продукти, които не са особено приемливи на повечето други светове. Биват смятани (с пълно основание) за научни и технологични аморалисти. Твърди се, че неведнъж са имали проблеми с Безтелесните около фини нарушения на условията за забрана на смъртната присъда, и че на няколко пъти са се опитвали да откраднат от тях трансмитерната технология (това последното може и да е легенда). Изразът „бил е на Фраунхофер“ е пословичен за богати хора, сдобили се с особено неприятни за околните аугментации. Всъщност, вероятно над половината членове на богати ръководства на светове вероятно са клиенти на Фраунхофер.
Списъкът неща, които предлагат, е трудно да бъде изброен. Отделно от това, достатъчно богатите могат да си поръчат там каквито ум им побере специализирани измишльотини. Известно сред богаташките среди например е, че Фраунхофер поддържа няколко огромни виртуални симулакрума, в които платежоспособните могат да живеят виртуален живот, включително след физическата си смърт, или да реализират и най- откачените си желания. (Отделно от това, доста откачени желания там могат да бъдат реализирани съвсем реално.) В областта на биологията и псевдобиологията Фраунхофер има същия потенциал, както Икс в областта на роботиката — но е ориентиран не към масова продукция, а към специализирани поръчки, и затова не е толкова популярен.
През различни периоди немалко от технологиите на Фраунхофер са били приспособявани или направо създавани за военни цели. Светът обаче никога не е кандидатствал за Стражеви; целта е била по-скоро да има средства за заплаха и потайно изнудване на други светове. Дълго време това е привличало вниманието на Бушидо и Легиона, но без да доведе до открити действия; около 630 г., при задкулисен опит за шантаж на Азор, от Азор се обърнали към Легиона за помощ. На Легиона решили, че чашата е преляла, и извикали представители на Фраунхофер на преговори. Подробности за преговорите не са били оповестени никога, но оттогава Фраунхофер като цяло не са шантажирали други светове, и са дали доброволно на Легиона правото да инспектира търговията им с технологии с военно предназначение от името на Върховното командване. (Носят се слухове, че трийсетина години по-късно опит да бъдат скарани Легионът и Бушидо е бил проследен отново до Фраунхофер; не е известно дали това е имало последствия. Оттогава обаче Фраунхофер не е създавал никакви проблеми, които да са от компетентността на Стражевите светове.)
В миналато Фраунхофер неведнъж е бил подозиран във военни намерения. Официално светът има само малка армия за представителни цели, и полицията му е по-скоро пародия на орган, който да охранява реда. Службите му за сигурност обаче са отлично развити и оборудвани (всъщност, светът сам по себе си почти няма служби за сигурност, но тези на различните корпорации при заповед от шефовете им се координират помежду си чудесно. Като се знае склонността на Фраунхофер да разработва шантави и неприятни технологии, всеки би очаквал от тях да създадат такива технологии за военни цели. Знае се, че в миналото това се е случвало неведнъж; имало е опити други светове да бъдат шантажирани с тях, понякога успешни. Откакто обаче и Легионът, и Бушидо са вдигнали мерника на Фраунхофер, няма признаци такива технологии да са били разработвани, и определено не са били използвани.
Тахити
Свят номер 978369–139662, възел 611, релейна група 58. Официално име: същото.
Светът е на практика идентичен със Земята като размери и сила на тежестта, има луна, съвсем подобна на земната. Небето му е малко по-богато на звезди.
Сушата е около 1%, и почти цялата е коралови атоли, рядко вулканични острови. (В това отношение светът е „близнак“ на Океания. Отначало дори е носел същото име, но около 320 г. след Разделението е бил прекръстен след референдум. Климатът варира от класически екваториален до субтропичен (към полюсите).
Растителният и животинският свят са прекопирани от типичното за Полинезия преди идването на европейците (както доста често става, с „дребни“ разлики — опасни видове и причинители на болести няма, но пък могат да се срещнат растения и видове, които тогава не са били известни в Полинезия). Много от видовете със стопанско значение, дори ако първоначално произхождат от Полинезия, всъщност са далеч по-късно селекционирани разновидности — като правило с далеч по-добри стопански качества, и изискващи по-малко грижи.
Трансмитерът се намира на един по-голям остров от вулканичен произход, и е под контрола на комитет, излъчен от всички племена, които са пожелали да участват в този контрол. Уговорката за комитета е, че племе, изпратило свой човек в него, е длъжно да издържа този човек във всяко отношение — и това доста е ограничило броя на желаещите племена. Също така, комитетът е пословичен с безгрижието и безхаберността си — на практика 100% от контрола върху трансмитера се осъществява реално от релейния свят на Тахити. Цяло чудо е как този комитет изобщо придвижва дори само процедурите по емиграция и имиграция, макар и да са максимално опростени.
Проектът за Тахити в самото си начало е бил общ с този на Океания. Скоро след създаването на проекта обаче в поддръжниците му започнали да се разграничават все по-ясно две отделни линии на мислене. Едната настоявала за свят с тези географски особености, но иначе съвременен, технологичен и туристически. Другата — за свят от типа на Полинезия преди идването на европейците, с фиксиран към това време тезаурус. Известно време са били полагани усилия проектът да се запази като цяло, но мнението, че това няма да е възможно, надделяло — и той бил разделен на два проекта. Двата проекта запазили известно сътрудничесто и обмяна на идеи почти до подаването си; през първите около триста години след Разделението между двата свята е имало широк обмен на хора, решили, че другият свят им приляга повече. Този обмен е намалявал с времето, за да достигне около 800 г. след Разделението до средния между светове по принцип.
По начало настроенията на Тахити са били определено антицивилизационни. Идеята на света за нормален живот е била, и продължава да бъде, безгрижен живот — риболов, банани, полинезийски танци и какво ли не. Имигрирането на света им е разрешено, и се съпровожда с пищни церемонии — новоимигрантите получават полинезийски имена, приемат ги в семейства, племена и прочее, и т.н. Емигрирането от него — също. Нормалните пътувания извън света (за тахитианци) и на него (за външни лица) обаче са разрешени само „по работа“, и силно се обезкуражават. Към емигрирали и имигрирали това е още по-строго. Ако имигрант напусне света за постоянно, губи доживотно правото да се върне отново на него. Уважителните причини да го напусне само временно се броят на пръстите на едната ръка… Ако емигрант пожелае да се върне, бива третиран като имигрант.
Извън това, Тахити почти няма изисквания към хората, които желаят да имигрират на него. Формално, ако кандидат-имигрантът е издирван от други светове заради престълления, може да му бъде отказано — но
