милиард и половина души да живеят с жизнения стандарт на Белвю, а той е по-висок от стандарта на най- богатите държави на Земята отпреди Разделението.) Въпреки огромното потребление на света, над две трети от произведеното отива за износ, гарантиран или не — там процентът печалба се контролира по- трудно заради по-малката прозрачност. Ако финансовите опции на правителството му не бяха ограничени, светът вероятно щеше да е пръв и по помощи за изостаналите светове; дори и така, той отстъпва само на три-четири свята във Възела. Разнообразието на продукцията не отстъпва на количеството й; смята се, че ако Белвю прекъсне напълно вноса от външни светове, не само ще издържи, но дори жизненият стандарт няма да спадне кой знае колко.
Продукцията на Белвю определено е на отлично ниво, но е далеч по-малко рекламирана от тази на някои други светове. Причината е, че солените разходи за реклама често биват смятани за неприемливи в условията на пълна откритост, а рушветите за сделки са на практика невъзможни. Резултатът е, че тя се потребява някак без това да носи слава на света; например дори на самия Белвю значителен процент от населението смята стоките от Акура за една класа по-добри, а те са с на практика същото качество. Същото важи за технологичността и върховостта на стоките от Икс.
Много хора смятат, че Белвю е рай — работиш доста по-малко, отколкото примерно на Акура, а живееш много по-добре. Реално обаче разликата нито в жизнения стандарт, нито в количеството работа е кой знае каква. И на Белвю се работи здраво; по 40 часа седмично там работят само мързеливците. Просто заради пълната откритост там фирмите не са успели да наложат и направят част от обществените ценности изцеждането с работа докрай. По-високата производителност на труда е резултат главно от научно- техническото превъзходство, и донякъде на по-голямата по размер икономика.
Образованието и науката на Белвю, подобно на всички други централни блага, се издържа от фиксиран процент от събираните данъци. С разгръщането на икономиката това е довело до наливане в наука (а оттам — и в развитие) на колосални средства. Правителството също пренасочва натам всичко, което може; целта е да бъде настигнат и надминат като развитие и научни достижения Томароа, и Белвю да излезе на първо място във Възела и в това отношение. Засега обаче не се наблюдава съществено настигане; социални аналитици от Белвю коментират тъжно, че техният модел е добър за икономика и какво ли още не, но социалният модел на Томароа е реално ориентиран точно към фундаментална и донякъде приложна наука, и няма как да не е по-добър в това отношение.
Здравеопазването на Белвю осигурява най-високата средна продължителност на живота на Стандартни във Възела — около 115 години. Доходът на пенсионер там е най-често над добра заплата на повечето средно развити пост-Разделенски светове във Възела. Изобщо, почти всичко, свързано с икономиката и зависимо от нея е на първо или близо до първото място.
На фона на всичко това Белвю е изправен пред сериозен проблем: какво да прави с парите си. Търговският му баланс с другите светове е с огромен плюс; разликата между разходи и приходи за само година би могла да купи някой от по-изостаналите светове целия, дори по доста високи цени. Стигне ли се обаче до подобно нещо, населението на Белвю масово заявява: „За какво ни е изтрябвал някакъв келяв свят не знам си къде? Нашият собствен още не е усвоен и оправен докрай.“. Отделно от това, почти никой свят във Възела няма да посмее да продаде и малка част от себе си на Белвю: отвори ли дори малко кранчето, в следващия момент от него ще се излее потоп. Вече повече от двеста години Белвю или отлага вземанията си за „по-нататък“, или закупува символични или безсмислени неща от околните светове, или им опрощава непредставими суми, просто за да не спъва инерцията на икономиката си. И въпреки това има да прибира умонепобираеми количества пари.
Понякога закупеното си струва парите. Поредната столица на Белвю (светът на всеки към двеста години е принуден да мести столицата си — настоящата се превръща в претрупан и претъпкан мегаполис) е била проектирана, дизайнирана и оформена от елфи от Средната земя. Елфите твърдят, че са се опитали да отразят максимално добре духа на Белвю, и никой не може да го отрече. В същото време обаче градът не отстъпва по нечовешка, типично елфическа красота на обиталищата на елфите; смята се, че единственият по-красив град във Възела е столицата на елфите на Средната земя. (Дори да не е абсолютно вярно, с гаранция във Възела няма по-красив град на Стандартни.) Резултатът е, че не само никой на Белвю не се е усъмнил, че към сто и петдесет години търговски задължения са заплатени напълно достойно, но и Средната земя някакси все се оказва сред основните получатели на хуманитарна помощ в стоки от Белвю — до степен на практика да няма нужда да ги купува. А много от жителите на столицата на Белвю с удоволствие хвърлят част от оскъдното си свободно време, за да поддържат доброволно и безплатно красотите на града.
Около 950 г. правителството на Белвю е предложило неофициално на Свръзката срещу тайните на трансмитерната технология всичките си взимания от други светове към момента и за сто години напред. Сумата е превишавала брутния доход на Арената за десет години, или на целия Възел за една година, и не е изключено да е най-голямата сума на сделка, предлагана някога в човечеството. Свръзката са отказали с мотива, че парите нямат стойност за тях. Било е сметнато, че ако сумата бъде отпечатана в банкноти, от пачките ще може да се построи милионен град. Наскоро след това предложение двама от ръководителите на Арената са полудели, а един се е самоубил; на ухо се твърди, че тези случаи имат някаква връзка с предложението, но не се знае каква точно. (Злите езици разказват, че онези са приели нещата като демонстрация на финансово превъзходство от страна на Белвю, и не могли да го преживеят.)
Жителите на Белвю често биват смятани от другите светове за егоисти. Официалната причина е, че по-слабо развити от Белвю светове го превишават като икономическа помощ за по-бедните светове. (Имало е предложение процент от данъците официално да започне да се отделя за помощи за изостанали светове, но не е било прието, поне засега.) Реално това мнение не е 100% вярно, но не е и 100% грешно. Въпреки направо приказните свободи на Белвю, там май са позабравили поговорката за сития и гладния, и често смятат жителите на по-слаборазвитите светове за мързеливци и некадърници. (Пословична за такова отношение е Академия, въпреки че от Белвю са закупили разработената на Академия технология за възстановяване на паметта срещу колосална сума в стоки — задълженията на Академия към Белвю за над сто години търговия.) Емиграцията на Белвю, отначало много лесна, е ставала все по-трудна; от около сто години на него Стандартни могат да имигрират само ако имат „изключителни достижения“. Хубавото е, че финансовите достижения не се броят за изключителни, тъй като Белвю така или иначе не знае какво да прави с парите си.
