Сигурно в това имаше частица истина. Лошо, че оскърбих Боб. Нищо, ще му мине. Той е толкова доволен, че са му дали за математическите му изчисления портативна електронна машинка „Феано“! На мен също ми дадоха едно-друго — четири парчета жица, две червени и две сини, които трябваше да съединя с импулсните броячи „Ракета“ и „Пакет“. Когато взривят водородната бомба под скалата, аз ще седя в стаята си и ще наблюдавам броячите. Необходимо е да се знае каква ще бъде степента на радиоактивността на повърхността на земята след взривяването на бомбата под скалата.
III
Джордж Крам завеждаше лабораторията по фотоелектроника. Това са фотоелементи, термистори, сцинтилатори и прочее. Измерването интензивността на избухването, на спектралното излъчване, на интензивността на потока от радиоактивни частици — всичко това е по неговата специалност. Той си вършеше работата мълчаливо и не се хвалеше. А всички ние се хвалехме. Всички с изключение на Боб.
Веднъж срещнах в коридора Крам.
— Скоро край на скалата.
— Жалко — отвърна Крам.
— Жалко е, когато убиват човек. А тук става дума за скала — голяма работа!
— Това е единствената скала на сто мили наоколо.
— В света скали колкото щеш.
— Въпреки това. Нашата скала придава на околността неповторимост.
Какво му става, да не е мръднал? Преди изпитанието на бомбата изведнъж му дожаля за скалата!
Излязох от жилищната сграда и тръгнах към часовоя при оградата от бодлива тел. Той гледаше в небето и без да ме погледне, каза:
— Току-що прелетя самолет. След него остана димна следа. И ето че изчезна. Чудно, нали?
Аз не видях нищо в синьото небе и се загледах в оранжевата скала.
— Казват, че в понеделник тя също ще изчезне — каза часовоят и кимна към скалата.
— И какво от това?
— Всички ние сме истински мръсници. Разваляме природата.
Това беше обикновено момче с карабина в ръце. Беше пъхнал пилотката си под широкия колан на панталона си. Под гъстите му черни коси по лицето се стичаха капчици пот.
Тръгнах към портата.
— Стой! — извика часовоят. — Не може!
— Че защо?
— От днес е забранено да се излиза извън оградата.
— Защо?
— Тя вече е там.
— Коя?
— Ейч-бомбата.
По бетонираната пътечка направо от скалата към нас се носеше черна точка.
Колкото повече се приближаваше тя, толкова по-ясни ставаха очертанията й. Това беше автоматична количка, управлявана по радиото. С помощта на нейните технически ръце нашите военни инженери вършеха под скалата онова, което не бяха успели да завършат лично.
Количката се приближи до оградата, натоварена с нещо, покрито с брезент.
— Какво кара? — запитах аз.
— Това не е наша работа. Кара си, и толкоз.
Количката профуча покрай нас и като направи по бетонираната пътечка рязък завой, потегли към брезентената шатра.
— Лоша работа — каза Крам, приближавайки към мен.
— Защо да е лоша? — запитах аз.
— Пришпорват натам и насам автоматичната количка. Не успяха да свършат всичко. А правителството бърза с изпитанията.
Количката отново се приближи с леко бръмчене до портата и като забави само за миг скоростта си, внезапно изрева и се понесе обратно към скалата.
— Бързо препуска — подхвърлих.
— Странен човек е този Боб — каза Крам.
Погледнах го изненадано и неразбиращо.
— Оказва се, че никога не е виждал термистори. Дойде при мен и взе един. Казва, че искал да се запознае отблизо с него. Как мислиш, за какво ли му е?
Вдигнах рамене. Когато изгубих от погледа си количката, предложих:
— Да вървим в бара.
В бара заварихме Маргарет, полковник Джейкс и Фин.
— Здравейте момчета — каза Самуел. — Защо имате такъв умърлушен вид?
— Горещо е — отвърна Крам.
— Страхувахме се, че изпитанията няма да се състоят — каза Фин. — Много взеха да пишат във вестниците за контрол.
Джейкс направи гримаса и махна с ръка:
— Глупости. Никой не ще приеме такова нещо.
— Но ако народът настоява да се прекрати всичко това? — запита Маргарет.
— А какво е това народ?
— Ами, да предположим, всички хора…
Полковникът изхъмка.
— Хората сме ние. Учените казват, че подземният взрив можел да мине за земетресение.
— А колко ще ни плащат на нас през времето, докато проучваме горещата зона? — запита Фин.
Крам се намръщи.
— Слушай, Самуел, ако трябваше да ти плащат за убиване на новородени, пак ли щеше да се интересуваш от цената? — запитах аз.
— Напрегната ли е работата, напрегната е. Какво общо имат тук новородените?
Сипах си уиски в чашата и го разредих наполовина. Този Фин ми действуваше на нервите. Отпих и казах на полковника:
— За такива сериозни работи не бива да се вземат подлеци.
— Вече съм чувал това от вас. А кого имате предвид сега?
— Този търгаш — и кимнах към Самуел Фин.
Той скочи от стола с изкривено от гняв и побледняло лице.
— Алчен е за пари. На такъв плати му хиляда долара и му дай да натисне копчето — и цялото земно кълбо ще се пръсне на парчета. И къде им е умът на ония там, в отдела за подбор на специални кадри?
Фин отскочи две крачки назад, засили се и ме удари с юмрук в слабините. Скочих от високия стол и като извих дясната му ръка зад гърба, четири пъти го ударих в лицето. Той беше доста пиян и след ударите ми не можеше да се държи на краката си.
— Свършихте си работата, а сега го замъкнете в стаята му. Мис Маргарет, утре той трябва да бъде като кукуряк — нареди Джейкс.
Вкарах Фин в стаята му и го хвърлих на дивана. От носа му течеше кръв. Скоро дойде Маргарет с куфарчето си. Извади памук и амоняк. Седях и наблюдавах с подигравка как умелите й ръце придаваха на противната, гладко избръсната физиономия на Фин приличен вид.
— Не ви ли е противно да се занимавате с такива като него? — запитах аз Чикони.
— Не бях виждала досега такъв кретен като вас — отвърна тя, като избърсваше носа на Самуел с влажен памучен тампон.
— Откровено ще ви кажа, струва ми се, че човек, който печели от тайни атомни взривове, е голям мръсник.
— Ами вие? Нали и вие сте тук, за да печелите пари като него? Той е глупав и не го крие. А вие се
