правите на пацифист и спокойно си получавате заплатата.
— Да, но… — Неочаквано се замислих над онова, което каза Маргарет.
Фин отвори очи и като ме видя, извърна лицето си към облегалката на дивана. Чикони поля от шишенце на слепоочията му някаква течност и той сам я разтри с ръка.
Седях и не знаех къде да се дяна. След онова, което ми бе казала Чикони, изведнъж се почувствувах мръсник. Наистина за какво пребих Фин? С какво съм по-добър от него?
Излязох от стаята и се запътих към Боб.
— Сърдиш ли ми се? — запитах аз влязъл, без да почукам.
Той седеше наведен над някакви книжа. От време на време натискаше на изчислителната си машинка копчето и тя съскаше като спусъка на фотоапарат. В средата на миниатюрното куфарче светваше зелена лампичка. Боб гледаше циферблата и записваше от него някакви цифри.
— Сърдиш ли ми се? — повторно го запитах и сложих ръка на рамото му.
— Не — отвърна той и ме погледна с умните си очи.
— Какво изчисляваш?
— Така, просто нещо. Един алгоритъм. Нали утре са изпитанията.
— Знам. Някак си ми е противно…
Боб се усмихна.
— Ние тук сме като шайка разбойници. Отцепници от целия свят. Подземния взрив ще представим като земетресение.
— Знам — каза Боб.
— Отвратително, нали?
— Много. Знаеш ли, имам много работа. Може и да не успея да я свърша до утре.
— Искаш да си ида ли?
— Откровено казано, да. Утре след десет — заповядай.
Десет сутринта е моментът на взривяването. Значи и Боб полага големи усилия, за да се подготви за изпитанията. И въпреки това аз не го бия, а Фин пребих.
На работната му маса забелязах пластмаса с два проводника.
— Какво е това? — попитах безразлично.
— Термистор. Много чувствителен уред към промените на температурата. Усеща топлината на човешкото тяло от голямо разстояние.
Излязох си. Ах, колко противно ми беше в навечерието на изпробването на водородната бомба!
Допивах петата чаша уиски, когато в бара дойде Маргарет.
— Защо не се приберете да си легнете? Утре е тежък ден.
Погледнах я с омраза.
— Слушайте, вие! На вас харесва ли ви скалата в западната част?
Тя съвсем сериозно кимна с глава.
— И на мен също. Но утре тя ще изчезне. Разбирате ли? Утре ние ще я премахнем от лицето на земята. Това е държавна скала, тя принадлежи на нашето правителство… И то реши да я унищожи… Ясно ли е?…
— Всичко ми е ясно. Само че е време да си лягате — каза Маргарет и седна до мен.
— Мразя ви. Нека да пием двамата за упокой на скалата…
— Добре… Но ще ми обещаете ли, че веднага ще се приберете да си легнете?
Чашата й ми се стори увиснала във въздуха и аз дълго се мъчих да улуча да се чукна с нея.
— А сега глътнете ей това. — Маргарет ми подаде две таблетки.
— Вие сте жена. Не ви ли е страшно, че утре земята, която ви е родила, ще потрепери като смъртно ранен звяр? Не чувствувате ли отвращение да получавате пари за тази мръсотия? От какво печелим пари ние? От това, че натъпкваме утробата на нашата майка с чудовищен взрив и разкъсваме на части тялото, което е родило всички ни… А вие спокойно ми говорите, че трябва да бъда трезвен… Не искам да съм трезвен, разбирате ли?…
— Разбирам. Глътнете таблетките.
— По дяволите! По дяволите вашите таблетки!
Вдясно от мен неочаквано се появи неясна фигура. Потърках очи и се сетих, че това е Самуел Фин. Той си наля двойна порция уиски.
— А-а-а, дойде… — процедих аз през зъби.
— Дойдох — потвърди спокойно той.
Носът му беше доста подпухнал. Жадно притисна устни до чашата и изпи всичко наведнъж.
— Самуел, вземете и вие. — Маргарет подаде и на него таблетки.
Кой знае защо, си спомних писмото на майка ми и казах:
— Хайде да се сприятелим, момчета. Та нали освен нас няма никой на света…
Фин ме погледна презрително.
— Виж го ти каква величина! Освен него нямало никой на света! А двата милиарда и половина хора? Ако всеки жител на земното кълбо те пернеше с пръст по носа, нищо нямаше да остане от теб. Не се перчи с юмруците си. Те са нула пред водородната бомба и нула на десета степен пред цялото човечество.
— И въпреки това трябва да бъдем приятели… — неясно смутолевих аз.
— Ще ви изпратя — каза Маргарет.
Спрях се на входа и погледнах към коридора. В дъното стоеше Боб и пушеше.
— Нима той пуши? — учудих се аз.
— Вигнер, как са работите? — запита Маргарет.
— Всичко е наред.
— Наистина ли? — възкликна тя.
— Да. Успях да свърша навреме.
— Аз ще изпратя Уилям, почакайте ме.
Краката не ме слушаха. Чикони едва ме домъкна до стаята ми, търкулна ме на дивана и загаси лампата. Таблетките й са някакво приспивателно. Заспивайки, аз виждах как оранжевата скала бавно се издига в небесните висини, подпирана отдолу от гъсти кълбета виолетов дим.
IV
Събудих се с натежала глава и погледнах електрическия часовник над вратата. Беше шест сутринта. Значи след четири часа всичко ще започне, по-точно, всичко ще бъде свършено.
Предутринната мъгла навън ставаше все по-рядка. В стаята беше задушно и аз отидох до прозореца да подишам чист въздух.
Часовоят стоеше вече не до оградата, а по-близо до зданието. Върху фона на тъмновиолетовия хоризонт скалата изглеждаше черна.
Гледах разсейващия се сумрак и си мислех за това, което щеше да стане тук след четири часа и какво ще бъде след взрива. Сеизмичните станции във всички страни ще регистрират земетресение. С помощта на своите уреди сеизмолозите лесно ще определят мястото на взрива и ще го отбележат на картата. После ще сравнят характера на сеизмичната вълна с всичко онова, което им е известно за земетресенията, и без всякакви усилия ще установят, че това не е било земетресение. Вестниците ще пошумят, радиото ще поговори и всичко ще утихне. И ние известно време ще обработваме резултатите от наблюденията над подземния взрив на водородна бомба от нов тип. И тъй ще продължи, докато не намерят и не изкопаят още една пещера под някоя скала. И всичко ще започне отначало…
Видях, че полковник Джейкс отиде при часовоя и заговориха. Часовоят се обръщаше няколко пъти към скалата и махаше с ръка натам. Облякох се и слязох при тях.
— Безсъние ли ви мъчи? — запитах Джейкс, като си палех цигара.
— Дявол да го вземе! Току-що ми позвъниха и ми казаха, че автоматичната количка не се е върнала…
— Как така не се е върнала?
— Много просто. Изпратили я в пещерата да постави още един дозиметър. А тя, проклетницата, не се
