внимателно и разбра, че сега тя не виждаше нищо. Анабет се удари с коляно в таблата на леглото, докато отиваше за подноса и промърмори нещо, което той не можа да чуе добре.
— Добре ли си? — попита той.
— Искам да спреш да питаш за това!
— Ти продължаваш да се блъскаш в нещата. Сигурна ли си, че тези очила са подходящи за теб — Той я наблюдаваше внимателно и бе награден от изчервяването по бузите й.
— Те са добри — каза тя. Обаче остави подноса в края на скута си, вместо по средата. Джейк се пресегна за него, но собствените му рефлекси не бяха в много добра форма. Той гледаше примирен как подносът се плъзна от леглото и се стовари на пода с трясък от счупените съдове.
— Кучи…
Този път Анабет се усети, но това беше достатъчно, за да затвърди нарастващите подозрения на Джейк. Той посегна и свали очилата й от лицето.
— Може би ще виждаш по-добре, ако се опиташ така за известно време.
Анабет премига, изумена колко ясно стана всичко изведнъж.
— Но аз имам нужда от очилата си, за да…
— Така ли? — попита Джейк.
— Аз…
Очите на Джейк се присвиха, докато разглеждаше чертите на Анабет, Това ли беше същата личност, която видя в пещерата? Той вече знаеше, че очите са същите. Височината й подхождаше, слабото тяло също. Анабет имаше същите изпити бузи, същото бебешко гладко лице и същият малък прав нос. Той намери една широка уста и не много тънки устни. И косата, доколкото можеше да я види, бе със същия гарвановочерен цвят. За Бога, това беше същата личност!
— Ти си Кид Калуун!
— Не!
— Да, ти си.
Анабет се хвърли към вратата, но Джейк някак си успя да хване полата й и да я задържи.
— Пусни ме — изсъска тя.
Той си свали крака от леглото и използва полата й, за да я придърпа към себе си. След това я сграбчи за кръста и отново я дръпна долу в скута си.
— Не преди да получа някои отговори, Кид.
Анабет извика, когато загуби равновесие и падна върху него. Те и двамата полежаха там леглото за момент изумени. Когато Анабет опита да се освободи, Джейк се претърколи върху нея и използва по- голямата си тежест, за да я задържи.
Анабет мислеше единствено за бягство. Джейк Кърни беше човек на закона. А тя бе един бандит. Той щеше да я предаде заради наградата. Щеше да се погрижи да я обесят. Тя искаше да изкрещи в яда си, че я хванаха. Но не го направи заради наемателите от околните стаи, както и заради фрау Шмид долу в кухнята. Остана отчаяна напълно мълчалива, докато удряше, хапеше и риташе Рейнджъра в опитите си да се освободи него.
Кърпата й падна от главата и двете дебели копринени плитки се освободиха. Джейк нави едната около дланта си, за да я накара да стои мирно.
— Успокой се! — изсъска той. Джейк се тревожеше не по-малко от Анабет да не влезе някой. Защото почувства, докато усещаше женското й тяло под себе си, че не искаше Анабет Смит да свърши на въжето. Което заслужаваше Кид Калуун.
Но Джейк беше научил много отдавна, че симпатията към един бандит е неподходящо отношение. Той си спомни за заплахите, които Кид Калуун отправи към бандита на име Грайър. Каквото и да мислеше за Анабет Смит, Кид Калуун бе държал смъртоносно оръжие срещу човек и заплаши да го простреля в коленете, като го осакати по този начин за цял живот.
Той трябваше да си спомни, че меката жена в ръцете му бе стояла там гледайки, докато Сам е бил убит.
— Махни се от мен! — заповяда Анабет през стиснатите си зъби.
— Това е единственият начин, по който мога да съм сигурен, че няма да избягаш — каза Джейк. — Няма да отидеш никъде, така че можеш да спреш да се бориш и да отговориш на въпросите ми.
Анабет изведнъж се отпусна под него. Той помисли, че я чу да промърморва „Кучи син“. Тя се задъхваше и очите й бяха широко отворени и тревожни, но повече не му се съпротивляваше.
— Така е по-добре. Сега аз искам да получа някои отговори. — Къде е откраднатото злато от Сам Чандлър?
— Не знам!
— И очакваш да повярвам на това? Опитай отново, Кид. Къде е златото?
— Не знам. Буут го скри, преди да умре. Предполагам, че е някъде в долината…
— Каква долина? — прекъсна я Джейк.
— Скъпоценната долина, където чичо ми и аз живеехме.
— Къде се намира тази долина?
— Не е твоя работа. — Долината беше нейното убежище. Щом веднъж кажеше на човек на закона къде се намира, след като местонахождението й престанеше да бъде тайна, то нямаше повече да бъде и убежище. — Съжалявам, че убиха приятеля ти.
Джейк възкликна:
— Малко късно е за съжаление. Ако ти наистина съжаляваш, ще ми кажеш къде да намеря златото на Сам.
Анабет преглътна трудно.
— Аз не знам къде се намира златото.
— Ти можеш да ме заведеш до тази твоя долина и да ми помогнеш да го търся.
— Не.
— Нямаш голям избор, Кид. Или ще ме заведеш там, или ще те предам на закона в Санта Фе. Ти можеш да изгниеш в затвора, докато аз сам го намеря.
— Затвор?
— Докато увиснеш за убийството на Сам Чандлър.
Анабет гледаше нагоре към Джейк. Погледът на сивите му очи беше безжалостен и решителен. Не виждаше друг избор, освен да отстъпи на искането му. Поне за момента.
Тя изпусна една въздишка на поражение.
— Много добре. Ще те заведа в долината.
— И ще ми помогнеш да търся златото.
— Вече ти казах, че ще го направя! Сега мога да стана?
— Не още. Има няколко други неща, които по-добре първо да разрешим.
— Като какво?
Когато Анабет погледна в очите на Джейк, осъзна, че те бяха потъмнели до едно опушено сиво. Ноздрите му се разширяваха и устата му бе напрегната. Тя разпозна признаците, защото ги виждала върху лицето на Уолф. Желание. Но реакцията на Джейк изобщо не приличаше на онази на Уолф, Погледът на Джейк караше цялото й тяло да се напряга. Имаше едно чувствено помръдване в корема й, някакво стягане, придружено от удоволствие.
— Трябва да ме пуснеш да се изправя — каза тя.
— Не още! — Ръката на Джейк стисна косата й. — Ти си много красива жена, Анабет. Или и това е едно фалшиво име?
— Така се казвам. — Анабет не можеше да си поеме дъх. Клепачите й се спуснаха, за да прикрият нейната несигурност.
— Аз те намирам много привлекателна, Анабет. — Твърдият мост в джинсите му го доказваше.
Анабет преглътна трудно.
— И това ли ще бъде част от наказанието ми за смъртта на приятеля ти?
— Какво?
— Това да ме изнасилиш.
