идваше.
Мускулите по врата на Джейк се превърнаха във въжета и ръцете му се свиха в юмруци, кога Кид започна да човърка с ножа си. Той дяволски надяваше, че Кид знае какво прави — че не разрязваше някое сухожилие, от което Джейк щеше има нужда, за да върви.
— Свърших — каза Кид накрая. Джейк погледна в тъмносините очи на бандита и видя, че самият той бе преживял сам изпитанието на гордост и упоритост.
— Благодаря — измърмори Джейк.
Кид се порови в торбите до седлото на Джейк за нещо, което можеше да послужи като бандаж. Той уви раната с една от ризите на Джейк, която накъса на ивици за целта. После се изправи и започна да оседлава коня си.
— Къде мислиш, че отиваш? — попита Джейк.
— Да глътна малко въздух.
Джейк извади колта си, който бе станал твърде тежък за държане и го насочи към Кид.
— Стой там — заповяда той. — Няма да ходиш никъде.
Кид се обърна и го изгледа спокойно. Ръката му трептеше над собствения му колт.
— Не мисля, че ще ме застреляш. Аз ти спасих живота.
Очите на Джейк се присвиха и един мускул подскочи върху челюстта му.
— Независимо от това, ще го направя.
Очите на Кид изглеждаха разтревожени и той прехапа долната си устна, което го правеше да прилича още повече на дете, каквото си беше.
— Аз не съм този, който… — Той изглежда промени намерението си да каже това, което започна да казва. Вдигна брадичката си и каза: — Давам ти думата си, че ще се върна.
Джейк се усмихна.
— Думата на един бандит?
— Даже един бандит може да притежава чест.
— Не и в моя опит — каза Джейк прямо.
— Ти ще трябва да ме застреляш, за да ме задържиш тук — каза Кид.
— Не мисли, че няма да го направя — предупреди го Джейк.
Кид очевидно му повярва, защото се облегна на стената на пещерата и скръсти войнствено ръце.
Отвъд огъня, на входа на пещерата се появи внезапно Кучето. То изскимтя веднъж, но не влезе вътре. Джейк фокусира вниманието си върху животното, за да се опита да стои буден. Той го извика да влезе вътре при топлината на огъня. Но Кучето остана, където си беше.
На Джейк му стана студено и се чудеше дали наистина е студено в пещерата или това чувство му идваше отвътре. Той усещаше гърлото си пресъхнало и кракът го болеше. Очите му бяха вече почти затворени, когато разбра, че е почти заспал. Стисна по-здраво колта в ръката си и загледа бандита в другия край на пещерата.
В следващия момент Джейк разбра, че Кид издърпал револвера от ръката му, оставяйки го без оръжие. Той сега бе безпомощен. Оставен на милостта на врага си. Нежни пръсти провериха пулса на гърлото му. Една стройна сила повдигна главата му, за да може да пие.
Джейк се опита да остане в съзнание. Самия му живот можеше да зависи от това. Но тъмнината се плъзна над него и го покри.
Анабет остави очите си да се разхождат върху бледия, трескав мъж. Чувствата й към него я объркваха и дразнеха. Тя прекъсна пътя на отмъщението си, за да му помогне. Но изобщо не можеше да разбере защо го направи.
Отначало проследи Джейк, защото той следваше Уат Ранкин. Тя видя капана и не искаше да го убият. Решението й да му помогне бе импулсивно. И виж какво се случи. Сега тя или трябваше да остане тук с Джейк, докато той се поправи достатъчно, за да пътува, или трябваше да намери начин да го отведе обратно в Санта Фе.
Накрая избра последното разрешение, докато чакаше Джейк да загуби съзнание. Щеше да остави Джейк Кърни върху задната стълба на пансиона на Юлали Шмид, където Анабет Смит щеше да го открие, когато излезеше да донесе подпалки за сутрешния огън в кухнята.
Анабет си призна с неудоволствие, че не искаше да изпуска Джейк Кърни от поглед, докато не се увери, че той е добре. Тя добре съзнаваше, че прави грешка, като се свързва с Рейнджъра, но мъжът я привличаше. Колкото и страховит да беше видът му — с тези стоманени сиви очи и белегът, изкривил надолу устата му — тя се чувстваше привлечена и принудена да узнае повече неща за него.
Беше си направо глупаво да се разкрива пред един тексаски Рейнджър като Кид Калуун. Той я смяташе за крадец и убиец. Той мислеше, че тя е мъж.
Анабет нямаше намерение да поправя грешката му. Особено след като Кид Калуун щеше да изчезне отново. Нито пък щеше да позволи на необяснимите си чувства към Джейк Кърни да я отвлекат от отмъщението й за смъртта на чичо си.
Тя премисли още веднъж събитията от последната вечер. Искаше да накара Грайър да страда по същия начин, по който се бе мъчил Буут. Бандитът я измами, като избра смъртта вместо живота на инвалид. Обаче смъртта на Грайър беше само началото. Нейното отмъщение нямаше да приключи, докато всички членове на Бандата на Буут — особено Уат Ранкин — не платят за предателството си.
Точно преди изгрев-слънце тя щеше да отведе Джейк Кърни в Санта Фе. После Кид Калуун щеше да изчезне отново, докато сладката и покорна Анабет Смит продължи да планира гибелта Бандата Калуун.
7
Анабет дремеше, когато чу един камък да се преобръща във входа на пещерата. За секунда тя се събуди напълно и държеше пистолета си в ръка. Това, което видя в светлината на огъня, я накара да се усмихне от облекчение.
— Уолф! Какво правиш тук? Как ме намери?
— Кой може да не забележи светлината от огъня ти, Преследван Елен?
Ужилена от забележката на Уолф, Анабет спря да върви към индианеца.
— Имах нужда от светлината, за да…
— Защо си тук? Аз не очаквах да те видя отново?
Анабет усети копнежа в гласа на Уолф. И гнева му. Тяхното сбогуване не беше лесно. Уолф още не бе забравил или простил нейните думи. Той имаше право да пита защо тя не е заминала за Колорадо, както му каза, че ще направи.
Обяснението й бе не по-малко болезнено.
— Буут е мъртъв. Той беше убит от собствената си банда! Аз не можах да замина за Колорадо.
Уолф замръзна, когато изведнъж забеляза фигурата, лежаща в сянката.
— Кой е там?
Анабет постави дланта си върху ръката на Уолф. Тя бе напрегната като тетива на лък.
— Името му е Джейк Кърни. Аз се опитвах да ти кажа — имах нужда от светлината, за да го наблюдавам. Той попадна в засада и бе ранен от Бандата на Буут. Аз извадих един куршум от крака му, но той е загубил много кръв.
Анабет остави Уолф да коленичи до Джейк. Тя постави ръка на гърлото му, търсейки пулса. Той едва се долавяше.
Уолф изпитателно погледна скъпото за него лице, изненадан от грижата за непознатия, изписана върху него. Едно остро, неприятно чувство се надигна в гърдите му.
Ревност.
Той си каза, че чувствата му нямаха основание. Независимо от това, в него се надигна нуждата да убие белия човек. Уолф не я потисна, но и не я послуша. Смъртта на чичото на Преследван Елен променяше всичко. Сега тя нямаше защо да заминава. Сега тя можеше да остане с него.
Тогава и там той се закле пред себе си, че ще има Преследвания Елен за своя жена. Тя щеше се научи да го обича. Той беше сигурен в това. Колкото до белия човек, той можеше да бъде убит, ако станеше
