— И какво, ако го познавам?
— Аз преследвам Бандата Калуун. Надявах се, че може би ти ще можеш да ми кажеш, къде да започна да ги търся. — Той извади афиша от джоба си и го връчи на Сиера. — Виждала ли си този мъж?
Сиера беше шокирана колко точна бе рисунката на Кид, но запази чертите си спокойни. Тя познаваше всички членове на бандата. Освен Уат Ранкин. За момент си помисли да ги изброи на Рейнджъра. Така поне Анабет Калуун щеше да е в безопасност. Но животът й, изпълнен с трудни уроци, я накара да бъде предпазлива.
— Защо трябва да ти помагам?
— Защото тези мъже са убийци. Защото трябва да бъдат изправени пред съда.
Какво възмездие можеше да определи законът за смъртта на Буут? Сиера беше склонна мисли, че присъдата на Анабет Калуун щеше бъде по-бърза и сигурна. Но нямаше нищо против законът да преследва убийците на Буут.
— Аз мога да ти кажа къде те обикновено срещат, когато идват в Санта Фе — каза накрая Сиера.
Джейк последва указанията на Сиера до едно изолирано място на пет мили южно от Санта Фе. Огънят около извора в дъното на една камениста пътека бе сигурен знак за човешко присъствие. Обикновено Джейк можеше да очаква едно добро посрещане и предложението „Запали седни“.
Но около огъня нямаше никой. Лагерът изглеждаше напуснат. Джейк беше сигурен, че не е така.
Той подозираше, че някой или всички от Бандата Калуун бяха някъде наблизо. Те сигурно са се разпръснали, когато са го чули да идва.
Но опасността долу не бе единствената му грижа. Защото откакто излезе от Санта Фе, не можеше да се отърве от чувството, че някой го наблюдава — че някак си самият той беше преследван. Джейк потръпна и отдаде това чувство на студа. Той пришпори коня си с колене и заслиза по склона към огъня.
Единственият начин да прескочи трапа, бе да влезе в него.
Джейк почувства как косата му се изправя на врата само секунди, преди да чуе първия изстрел, Той се хвърли от седлото, но стрелящият трябва да се е прицелил ниско, защото куршумът все пак го улучи. Кракът на Джейк се сви под него, когато той се сля със земята. Втори изстрел направи дупка в ръкава му. Трети куршум изпрати в лицето му отхвръкнали парчета скала, но дотогава той успя да се скрие в една плитка долчинка, обрасла с гъсти храсти.
Той остана абсолютно неподвижен, знаейки, че всяко движение щеше да го издаде. Джейк дочу шепнещи гласове и разбра, че скритите в храстите бандити решаваха как и кога да тръгнат напред. Той имаше достатъчно муниции в патрондаша си. Тревожеше го повече раната му. Крачолът на панталоните му се пропи с кръв.
Джейк свали банданата си и я завърза здраво около крака си. Тя намали кръвотечението, но не го спря. Не беше необходимо бандитите да го убиват. Достатъчно бе да го държат така на земята и той евентуално щеше да кърви до смърт.
Космите по врата на Джейк щръкнаха отново, момент, преди да почувства една ръка на рамото си. Джейк насочи пистолета си, докато се преобръщаше. Той никога не разбра какво му попречи да стреля, но след секунда бе щастлив, че не успя го направи.
Стройният мъж, клекнал на земята до Джейк със засенчена от шапката горна половина на лицето, постави пръста си на устните му, показвайки по този начин нуждата от мълчание. Той покани с жест Джейк да го последва и после започна да пълзи из дерето в посока, противоположна на огъня.
Джейк не знаеше какво да мисли. Непознатият можеше лесно да го убие. Очевидно мъж не принадлежеше към Бандата Калуун. Но тогава кой беше той и какво правеше тук? По дяволите, помисли Джейк, щеше да има достатъчно време, за да разбере това, щом веднъж се измъкнеше тук — ако се измъкнеше.
Джейк хвърли един поглед назад към огъня направи избора си. Той се претърколи на корем и запълзя надолу по дерето след непознатия.
Стройният мъж се движеше като индианец — бързо и гъвкаво. Джейк можеше да го следва по-добре, ако не бе ранения му крак. Той не искаше да се подчинява. Разстоянието между тях става по-голямо, докато накрая Джейк не можеше вижда мъжът, който дойде, за да го спаси.
Джейк спря за момент, останал без дъх усилието и замаян от загубата на кръв. Той обърна, за да погледне над рамото си, колко беше отдалечил от огъня и разбра, че той повече не се виждаше на хоризонта. Джейк подпря чело на ръката си. Ако почакаше за момент, за да си поеме дъх, щеше да се оправи. Затворените му очи се движеха.
— Добре сега, я да видим какво имаме тук? Не мърдай и инч, или ще ти пръсна черепа.
Джейк на драго сърце се правеше на умрял, но умът му трескаво работеше, търсейки начин да избегне катастрофата.
— Хей! Аз открих Кид! Той е тук!
— Ти ли си, Грайър? — извика един от бандитите.
— Да — отговори Грайър.
— Сигурен ли си, че е той? — извика някой отново.
Грайър обърна Джейк с ботуша си, за да може да погледне лицето му на лунната светлина.
— Хей! Това не е той. Това е някой друг.
— Убий го и да се махаме оттук.
Джейк потръпна от хладнокръвната заповед. Той знаеше, че ако щеше да направи нещо, трябва да го направи скоро. Револверът беше в ръката му. Проблемът се състоеше в това, как да стреля, преди първи да го застрелят. Това, от което се нуждаеше, бе някакво отвличащо вниманието събитие.
И той го получи, когато непознатият, който му помогна, внезапно се изправи пред мъжът, прицелил се в Джейк. Непознатият също държеше пистолет в ръката си, насочен към Грайър.
Грайър изглеждаше вкопан в земята, изумен от видението, изпречило се отпреде му.
— Това е Кид! Някой да направи нещо! — изкрещя Грайър.
— Аз помислих, че ти каза, че не е той! — извика един глас в отговор.
— Ти трябва да платиш за това, което извърши — каза непознатият на Грайър. — Искам да помислиш за куршума, който ще те убие. Първо ще избия с един куршум пистолета от ръката ти. След това ще пусна по един куршум в коленете ти, точно както ти направи с Буут. Но аз няма да те убия. Ще те оставя да живееш осакатен.
— Лайно. Лайно — измърмори Грайър.
— Ако това е Детето, не го убивай! — извика кой. — Детето е единствената следа, която има за онова злато! Той трябва да знае къде го е закопал чичо му!
Джейк чу тропота на стъпки, докато членовете на бандата се приближаваха към тях. Той не разбираше, защо Бандата Калуун искаше да убие Кид. Но едно нещо беше сигурно. Бандата мислеше, че Кид знае къде можеше да се намери златото на Сам. Което означаваше, че Джейк също искаше Кид жив.
Той можа да види как големият мъж се колебае дали да насочи оръжието си към своя пленник на земята, или към Кид. Сякаш знаеше, че в момента, в който помръднеше, Кид ще стреля.
Очите на Грайър бяха върху Кид, но револверът му сочеше към Джейк. Джейк прецени, имаше равен шанс да улучи Грайър, преди той да може да се прицели и да стреля в него. Трябваше да направи нещо, за да се освободи, преди останалите от бандата да пристигнат на мястото.
— Грайър! — извика Джейк.
Номерът на Джейк мина. Грайър направи грешката да обърне главата си назад, преди да дръпне спусъка. Времето, което му отне да намери целта си, се оказа достатъчно за Джейк, за да се прицели в големия мъж.
Куршумът на Джейк удари Грайър право в гърдите. Бандитът обърна глава и погледна отново към Кид.
— Стана по-добре така, Кид — каза той.
Джейк чу Кид да казва: „Кучи син“. Но когато се повдигна на лакти, не можа да види нищо в тъмнината. Къде беше отишъл Кид?
Въпреки виковете на един мъж, увещаващ другите членове на бандата да довършат Джейк, бандитите яхнаха конете си и избягаха. Джейк ги гледаше как препускат, сякаш адските орди ги преследваха. Той се обърна, за да потърси мъжът, който спаси живота му.
