Анабет пое още веднъж дълбоко въздух и отново го изпусна. Това, което правеше, не беше игра. Мъжете, които бе решила да убие, бяха убийци. Ако я хванеха, нямаше да има милост. Ако искаш да оцелее, тя трябваше да внимава.
Анабет изправи глава над раменете си. Щеш да направи това, което трябваше да се направи. Следващият път щеше да стреля смъртоносно.
Тя влезе през задната врата на Градския салон, но остана в сянката отвъд обсега на мигащия фенер. Вътре бе шумно и запушено и тя не направи нищо, с което да привлече вниманието към себе си. Беше така тиха, така незабележима, както всеки апах в пустошта. Само очите й се движеха, докато оглеждаше присъстващите в Салона.
Единствената личност на бара, която тя позна бе Джейк Кърни. Без очилата сега, тя можа да го разгледа ясно за пръв път. При вида му дъхът секна.
Чертите му бяха грубо изрязани с една силна челюст, остър нос, прави скули и широко поставени очи с гъсти ресници, оградени от тъмни вежди. Един малък белег преминаваше през устата му, навеждайки я надолу от едната страна. Тя почувства един познат трепет и осъзна, че тялото й реагираше просто на вида му.
Анабет изпусна една лека въздишка. Значи това представляваше желанието. Тя не очакваше той да бъде толкова силен. Или толкова непридирчив. Не харесваше особено Джейк Кърни. Защо тогава той я привличаше физически? Анабет се почувства объркана и малко развълнувана. Тя съзнаваше странното раздвижване в тялото си. Бавно и незабележимо постави длан върху корема си, но това изглежда не помогна.
Устните на Анабет се изкривиха при мисълта за иронията в ситуацията. Тя най-после намери мъж, към когото изпитваше първи наченки на желание. Само че тя представляваше един бандит, а Джейк Кърни беше тексаски Рейнджър. И още по-лошо, той я познаваше като спъващата се, блъскаща се в нещата Анабет Смит. И нямаше търпение да се махне по-бързо от нея. Те не бяха двойка, чисто бъдеще е предопределено в небесата.
Анабет се обръщаше към изхода, когато Джейк я забеляза. Тя замръзна на място за момент. За щастие вниманието му се отвлече, когато Сиера седна срещу него. Анабет видя как Джейк се усмихна на другата жена. Наблюдаваше го как се смее и усмихва на нещо, което Сиера каза. След това тя видя как Сиера стана от масата и тръгна нагоре по стълбите и Джейк я последва.
Отначало, Анабет беше благодарна на Сиера за това, че отвлече вниманието на Джейк от нея. После осъзна, че е твърде късно да я предупреди за идването на Джейк Кърни в Санта Фе. Освен, ако не искаше да избяга, Анабет нямаше друг избор, освен да вярва, че Сиера нямаше да я издаде.
И Анабет нямаше намерение да бяга.
Тя си тръгваше, когато видя Грайър да влиза в бара. Ръката му беше в шина и една кървава превръзка покриваше китката му. Той изглеждаше развълнуван, когато прекоси бара до една маса в ъгъла и заговори с един мъж, обърнат с гръб към нея.
Анабет позна мъжа, когато той се обърна. Това беше Уат Ранкин. Тя направи една крачка напред, за да се изправи пред него и осъзна, че не можеше да направи това с Джейк Кърни на втори етаж. Всякаква стрелба и Рейнджърът щеше да дотича. След като си обуеше панталоните, помисли Анабет с цинична усмивка.
За в бъдеще тя щеше внимателно да избира времето и мястото за всяко стълкновение. Анабет гледаше, как Уат Ранкин и Отис Грайър се насочват към летящите врати на салона. Тя се измъкна от задния вход и се забърза по алеята след тях.
От сега нататък тя ще бъде ловецът, а те — преследваните.
6
Уат бутна летящата врата и последва Отис Грайър в нощта.
— Аз ти казвам, че мъжът, който е стрелял в теб, не може да бъде Буут Калуун. Буут е мъртъв!
— Гласът беше на Буут. И ти знаеш, че Буут го нямаше, когато се върнахме при бараката да търсим отново златото. Казвам ти, че беше той.
— А аз казвам, че ти си луд — каза Уат на големия мъж, докато се качваше на седлото. — Даже ако приемем, че е оцелял след седемте куршума, Буут не би могъл още да се изправи на крака. Забрави ли, че и двете му колена са простреляни?
— Ами онези Колтове със седефени видях в алеята? Как ще обясниш това? — попита Грайър, докато качи тежкото си тяло върху коня с учудваща лекота.
Уат мълча през времето, което измина, докато стигнаха последните светлини на Санта Фе.
— Аз мисля, че Кид се е върнал и е намерил Буут. Той е взел тялото и пистолетите. Мъжът, който си срещнал в онази тъмна алея е бил Кид, което означава, че той се намира някъде в Сан Фе.
Грайър изръмжа и почеса брадата си.
— Предполагам, че трябва да е бил Кид. Аз не го разгледах добре в тъмното.
— Ти къде остави останалите от бандата?
— Лагерът се намира на няколко мили южно от града. Ние трябва да ги предупредим за Кид — каза Грайър.
— Да, ще трябва да се погрижим за Кид. — Тази последна криза накара Уат да се чуди дали не беше сгрешил, манипулирайки Бандата Калуун, вместо просто да наеме някой за убийството Сам Чандлър.
После той помисли за погледа в очите на Сам, когато той разпозна Уил Риърдън зад бандитска маска и изражението на лицето му, когато бе осъзнал, че вече е мъртъв човек. Не, струваше си риска да го извърши лично.
Той беше нагласил всичко толкова точно, че когато станеше собственик на Уиндоу Рок, щеше да получи и Клер Чандлър. Имаше само няколко малки препятствия по пътя си. Буут Калуун бе едното.
Буут Калуун не искаше да има убити по време на обирите, така че на Уат не му оставаше нищо друго, освен да се отърве от него. Детето представляваше съвсем различен проблем. Детето трябваше да умре, разбира се. Но не докато не им кажеше къде е скрито златото на Сам Чандлър.
Уат нямаше нищо против убийствата. Той притежаваше от малък опит в тази работа. Беше застрелял пияния си баща, когато бе едва осемгодишен. Десетгодишен, наръга с нож сводника на майка си. Рано разбра, че ако иска нещо, трябва сам да си го вземе. И откри, че най-лесният начин да преодолее някакво препятствие, бе да го премахне.
Уат никога не се отклоняваше от мръсната работа, която трябваше да се свърши. Той даже не мигна, когато застреля Буут в гърба. В края на краищата, не съществуваше чест сред крадците. Но беше направил сериозна грешка в сметките си, като не провери предварително дали Буут носеше всичкото злато със себе си, преди да го нападнат.
И трябваше да се увери, че мошеникът наистина бе мъртъв. Сега бе почти сигурен, че призрачната фигура, която е видял Отис Грайър, е бил Кид. Тъй като и без това търсеше Кид, той планираше да остане достатъчно дълго около Санта Фе, за да разбере по един, или друг начин, кой е бил това.
Уат щеше да подготви подходящо посрещане за този, който се появеше до лагерния огън на бандитите.
Джейк се качи на втория етаж със Сиера в стаята й, защото тя каза, че това е единственото място, където могат да говорят необезпокоявани. Сиера седеше във фотьойла до прозореца. Джейк стоеше до вратата.
— Много добре, Рейнджър. Говори.
— Казаха ми, че познаваш Буут Калуун — каза Джейк.
