Когато Клер получи обратно в ръцете си своя син за пръв път от близо четири години, тя погледна нагоре към Уолф. И той можа да види в погледа й всичко, което тя чувстваше.
Индианецът притисна здраво Пакостника до себе си. Той не се отвърна от Клер, когато една сълза се изплъзна от окото му. Не искаше да крие радостта си.
Анабет изпищя, когато нещо лигаво падна върху ръката й.
Джейк и Уолф моментално се огледаха.
— Какво става? Какво не е наред?
— Това е… това е… — Анабет погледна надолу и се разсмя.
— Какво? — попита Джейк, ядосан, че не разбира шегата — особено след като сърцето му все още се намираше в гърлото.
— Това е моята жаба — намеси се Пакостникът. — Аз се чудех къде ли е отишла. Държах я в ръка, докато чаках отвън, но тя избяга. — Той се приближи и си взе жабата, като я вдигна, за да я видят всички. — Виждате ли?
Една усмивка се появи върху устните на Клер. Джейк поклати глава и се засмя. Уолф се опита да не се смее, но не можа да се въздържи.
Четиримата възрастни се спогледаха. Те не бяха повече четирима души, изправени всеки поотделно срещу света. Те сега представляваха едно семейство, свързани с връзки, които щяха да траят цял живот.
Уолф хвана Клер за ръка.
— Хайде да си вървим у дома — каза той. Джейк коленичи до Анабет.
— Ти какво ще кажеш, Кид?
Анабет погледна в топлите сиви очи на Джейк и се усмихна.
— О, да, Джейк. Нека си вървим вкъщи.
Информация за текста
© 1993 Джоан Джонсън
Joan Johnston
Kid Calhoun, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джоан Джонсън. Кид
ИК „Арекс“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16954]
Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00
