независимо дали искаш или не. Сега…
Тъмните му очи потърсиха лицето й.
— Сега аз те моля да дойдеш с мен. Да бъдеш моя жена. Моя съпруга.
Сърцето на Клер сякаш литна с крила. Тя чувстваше усмивката върху лицето си глупава — и прекрасна.
— Сериозно ли говориш, Уолф?
— Аз никога не казвам това, което не мисля.
Тя се разсмя.
— Тогава, да. О, да!
Той я целуна силно веднъж с целувка, предназначена да запечата бъдещето им. Едно обещание завинаги, което никога не си бе представял, че ще направи.
От другата страна на стаята Анабет почувства, как сълзите парят в очите й, докато слушаше нежното признание в любов на Уолф. Острите болки в корема й не бяха престанали напълно, но се появяваха по- рядко и бяха по-слаби. Тя се отпусна обратно в ръцете на Джейк.
— Буут е отмъстен сега и Бандата Калуун не съществува повече.
— Кид Калуун е мъртъв и погребан — каза Джейк.
— Джейк? — прошепна Анабет.
— Да, Кид? — прошепна той дрезгаво.
— Ще се ожениш ли за мен?
— Какво?
Тя го блъсна по рамото.
— Ти ме чу.
— Това предложение ли е?
— Мъжът трябва да го направи — каза тя натъжена.
Джейк се ухили.
— Ще се омъжиш ли за мен, Кид?
— Защо трябва да го направя? — отвърна тя.
— Защото аз те обожавам. Защото искам да те обичам цял живот.
Анабет огледа лицето на Джейк и откри там истината в думите му.
— Много добре, Джейк. Аз ще се омъжа за теб.
Джейк преглътна буцата в гърлото си. Ръката му се повлече по пода, когато се опита да я вдигне до бузата на Анабет. Той погледна надолу и зяпна от това, което видя там.
— Кид?
— Какво?
— Не може ли това, което си чула Буут да казва, да е било „долна врата“, вместо „задна врата“?
Анабет се намръщи.
— Не знам. Защо питаш?
Пръстите на Джейк се придвижиха по дървения под, усещайки твърди ръбове. Там, където подът срещаше стената, той откри една малка метална халка. Джейк пъхна пръст в нея и дръпна. Една част от пода се повдигна и отвори.
Там лежеше коланът за пари на Сам, изцапан с кръвта му. Джейк внимателно го измъкна и го постави на пода до себе си. Той погледна към Клер.
— Ето го, Клер.
Уолф замръзна. Той знаеше като всеки от тях значението на златото. Погледна Клер, но тя вече клатеше глава.
— Задръж го ти, Джейк.
— Ако ти някога се нуждаеш от място, в което да отидеш, от едно убежище, — каза Джейк, включвайки и Уолф с погледа си. — Уиндоу Рок ще бъде това.
— Знам — каза Клер. — Може би… някой ден аз ще мога да се върна обратно тук. Но не сега. Аз…
Всички замръзнаха при звука от стъпки, които се чуха пред каменната къща.
— Вземи пистолета! — каза Анабет на Клер, която се намираше най-близо до него.
Паниката секна внезапно, когато те разбраха, че това беше само Пакостникът, който се появи на прага.
— Ако имам късмет, Сивият ще дойде с кошницата някоя нощ, за да те вземе — каза Уолф със строг глас.
— Трябваше да дойда — каза момчето. Очите му бяха широко разтворени и уплашени, но то държеше в едната си ръка нож. — Разтревожих се, когато ти не се върна. —
Клер разтвори ръце и момчето се сгуши в тях.
— Аз съм щастлив да те видя, майко.
— И аз съм щастлива да те видя — каза Клер, приглаждайки черната коса на индианчето настрани от лицето му.
— Къде е Белият Орел? — попита Уолф.
— Той чака отвън.
Уолф извика името на момчето и Джефри се появи на прага.
— Аз не исках да не ти се подчиня, — каза Белият Орел, — но Пакостникът щеше да дойде сам, ако не бях тръгнал с него.
— Той може да бъде много убедителен — съгласи се Уолф.
Кучето подаде носа си през вратата. То седна на пода и удари по него веднъж с опашка.
— Блеки — извика Анабет. Кучето отиде до нея и я близна по лицето. — Аз го изпратих, за да те намери — каза Анабет на Джейк.
— И той го направи — каза Джейк.
Джефри продължаваше да стои до вратата. Уолф му извика:
— Влез вътре и поздрави майка си, Бял Орел.
Очите на Клер се разшириха от факта, че Уолф я нарече негова майка. И омекнаха, когато Джефри пристъпи в стаята.
— Здравей, Бял Орел — каза тя.
— Щастлив съм, че ти си невредима — каза Белият Орел. — Той стоеше пред нея и пристъпваше от крак на крак. — Счупеният Крак каза, че трябва да дойда при теб.
Челото на Клер се набръчка.
— Кога? Защо?
— Белите войници го убиха заедно със Силния Плач. С последния си дъх Счупеният Крак каза, че аз ще трябва да живея със сина на леля ми.
— Твоят братовчед? — попита объркана Клер.
— Уолф.
— Уолф е твой братовчед? И сега твой баща?
Белият Орел кимна, но погледът му остана сведен.
— И аз ще бъда твоята майка? — Клер се опита да запази гласа си спокоен, но той трепереше от вълнение.
Белият Орел кимна отново.
— Аз съм поласкана — каза тя тихо. — И ще се опитам да бъда една добра индианска майка.
Зелените очи на Джефри проблеснаха към нея.
— И аз ще се опитам да бъда един добър син.
— Тогава ела и ме прегърни, както един син трябва да поздрави майка си — каза тя с треперещ глас.
Анабет почувства как очите й се напълват със сълзи, когато Джефри пресече стаята. Тя погледна нагоре към Джейк, за да сподели този момент с него. Сивите му очи бяха топли от обич и влажни от вълнение.
