— Хвърли го — каза Ранкин.
Джейк изпусна револвера си.
— Ритни го насам — заповяда Ранкин.
Джейк направи както му казаха. Ранкин пристъпи няколко крачки с Анабет, за да изрита револвера в съседната стая.
— Къде е Клер?
Ранкин посочи с брадичка към ъгъла.
Челюстта на Джейк се стегна, когато видя лежащата там свита маса. Кръв се стичаше надолу по лицето на Клер.
— Мъртва ли е?
— Не. Просто я ударих с дръжката на пистолета. Ще я боли малко главата, но ще се оправи. Ти, от друга страна, няма да изкараш дълго на този свят. Освен ако не започнеш да говориш — бързо.
— Златото не е в долината — каза Джейк.
— Какви боклуци се опитваш да ми пробутваш? — сопна се Ранкин. — Това е идеалното проклето място за скривалище. Златото е тук. Мога да го почувствам в зъбите си.
— То не е тук — повтори Джейк.
— Къде е тогава?
— Буут е оставил ключ за местоположението на златото, преди да умре — каза Джейк.
— Какъв е той?
— Задна врата.
— Това ли е? Какво означава?
— Ти можеш сам да се опиташ да го разбереш. Или можеш да пуснеш жените и аз ще ти кажа.
Уат повтори на себе си думите няколко пъти, мръщейки се през цялото време. Двете думи нямаха смисъл. Освен ако имаха нещо общо със скривалището. Може би Буут е оставил златото до задната врата на бараката, преди да се появи с коня си отпред. Това трябва да е!
Освен ако
— Аз не ти вярвам.
— Той казва истината — каза Анабет. — Кълна се в това!
Очите на Ранкин се местеха от Джейк върху Кид и обратно.
— Ако тя знае къде е златото, няма причина да те оставя жив, нали, Рейнджър?
Само за секунда Уат обърна пистолета си от Анабет към Джейк. Анабет видя всичко сякаш забавено, докато се хвърли с цялата си тежест върху бандита. Тя усети как пада и пистолетът изгърмя.
Нещата отново се ускориха, когато Джейк се втурна през стаята. Двамата мъже се затъркаляха върху дървения под, като отначало единият, а после другият бе отгоре, извивайки се, ритайки, удряйки, така че беше трудно да се види кой печелеше битката.
Анабет лежеше там, където падна, със свити в коленете крака, за да предпази издутия си корем от раздиращата я като нож болка. Тя издаде един скимтящ звук, уплашена какво може да означава болката в корема й.
— Клер! — прошепна тя. — Клер!
Клепачите на Клер се повдигнаха. Тя вдигна ръка към окървавената си глава и внимателно докосна там отеклата плът.
— Можеш ли да се движиш? — прошепна Анабет. — Можеш ли да стигнеш до пистолета на Уат?
Анабет посочи с брадичка към пистолета, излетял от ръката на Ранкин, когато той падна на пода. Оръжието се намираше по средата на стаята.
— Мога да се опитам — каза Клер. — Тя се отблъсна с колене и лакти от пода, не изпускайки от поглед продължаващата битка между двамата мъже.
Точно когато тя стигна пистолета, Ранкин го ритна с ботуша си.
— Махни се от това, кучко.
Клер срещна ужасения поглед на Анабет и отново запълзя към пистолета на бандита.
Джейк накрая сграбчи както искаше врата на Ранкин.
— Ако имаш да казваш нещо на Създателя ги казвай го сега, копеле.
— Дяволски искам да бях взел златото, когато застрелях кучия син, който го носеше — каза Ранкин.
Джейк замръзна.
Клер гледаше с омраза жълтокосия бандит, който бе убил Сам.
— Ти си едно животно — каза тя с тих глас. — Заслужаваш да умреш заради убийството на Сам.
— И за убийството на Буут — прошепна Анабет.
Джейк прекъсна въздуха на Ранкин и двете жени гледаха с безмилостни очи как бандитът се блъскаше в хватката на Рейнджъра.
Ножът се появи, толкова внезапно и беше използван така ефективно, че Анабет и Клер не разбраха веднага какво се случи.
Щом острието се заби в предмишницата на Джейк, той пусна бандита. Зави от болка, когато Ранкин завъртя ножа и го заби отново.
Ранкин скочи на крака и от ножа в ръката му все още капеше кръвта на Джейк. Триумфиращият му поглед прескочи от студените сиви очи на Джейк към тъмносините на Анабет и оттам към златистите топазени очи на Клер.
— Ще ти прережа гърлото, Кърни. Но не преди да изнасиля твоята жена. И сестра ти. Аз ще…
Ранкин погледна изненадан гърдите си. Там, подавайки се до четвъртото ребро, стърчеше една стрела с пера. Той отново погледна нагоре и очите му се разшириха, когато видя индианеца апах да стои на прага.
— Проклет да съм. Да ме убие един индианец. — Той се разсмя, но звукът заседна в гърлото му. Кръв потече през пръстите му там, където стискаше раната си.
— Ще ми липсват тези двете жени…
Ранкин никога не можа да завърши гнусната си тирада, защото преди това Джейк му изви врата.
Внезапно и четиримата заговориха, като всеки в стаята се уверяваше, че любимите му хора са добре.
Анабет взе банданата на Джейк и я стегна няколко пъти върху раната на предмишницата му.
— Тя вероятно ще трябва да се зашие — каза тя.
— По-късно — каза Джейк. — За всички бандити ли се погрижихме?
— Този, който се опита да напусне долината, Мексиканецът, той няма да те тревожи повече — каза Уолф.
— Солано — прошепна на себе си Анабет. Всички, които взеха участие в убийството на Буут, платиха с живота за предателството си. Сега накрая, Кид Калуун можеше да си отдъхне спокойно. И една млада жена на име Анабет беше свободна да мисли за бъдещето.
Уолф коленичи до Клер и докосна с един нежен пръст охлузването по лицето й.
— Аз бих искал той да е жив, за да мога да го убия отново — каза той диво.
— Уолф! О, Боже мой, Уолф! — каза Клер с глас, изпълнен с учудване и радост. Тя прегърна Уолф здраво, когато той седна долу и я взе в ръцете си.
— Малката?
— Аз помислих, че войниците са те убили! Когато Белият Орел каза, че ще ме отведе у дома, нямах причина, за да остана.
Той пипаше златната й коса, отрязана до раменете.
— Ти си ме оплаквала според обичая на апахите?
— Мъжът, който спечели сърцето ми, беше апах — отговори тя.
— Тогава ти не искаш да ме напуснеш?
— О, не! Аз… Аз те обичам, Уолф. Мислех, че никога няма да имам шанса да ти го кажа. Сега искам да го знаеш за всеки случай… просто искам да го знаеш.
Уолф взе една от дланите й в своите, разтривайки кокалчетата с палеца си.
— Когато мислех, че ти искаш да ме напуснеш, се ядосвах. Последвах те с намерението да те върна,
