Очите на Уат се присвиха. Мексиканецът беше прав. Ако онзи Рейнджър се намираше в долината през по-голямата част от следобеда, вероятността Прицъл също да е мъртъв беше голяма. Нямаше смисъл да изпраща Солано в същия капан, за да го убият.
— Ти ще останеш тук с мен — каза Уат. — Той огледа каменната къща, която помисли за истинска крепост, когато я видя за пръв път. Но от това, което знаеше за Рейнджъра, сега започваше да мисли, че къщата можеше да се превърне в смъртоносен капан.
Само че той имаше своите заложници. Двете вързани отвън жени бяха неговият билет за свободата, ако нещо не вървеше според плана му. Той възнамеряваше да ги използва, за да разбере къде е скрито златото. Вече бе преобърнал къщата да го търси, а също и пещерата зад нея. Но не намери нищо.
Настъпваше нощта. В тъмното Рейнджърът със сигурност щеше да се опита да се промъкне отгоре му. И щеше да успее, освен ако не намереше начин да освети мястото пред къщата.
Уат се обърна към Солано и каза:
— Искам да събереш колкото се може повече дърва за огън. Искам да запаля толкова голяма клада, че да освети целия отсамен край на долината.
— Си, сеньор.
Уат Ранкин беше вършил нещата по лесния начин през целия си живот. Струваше му се по-лесно да открие откраднатото вече злато, отколкото да напада друг дилижанс. Изглеждаше му по-лесно да убие Сам Чандлър и да вземе жена му, вместо сам да си намери жена. Сега разбираше, че ставките са били много по-високи, отколкото предполагаше. Съществуваше шанс — макар и малък — да не може да се измъкне жив от тази долина.
Може би трябваше да си остане един „честен собственик на ранчо“. На времето, собственият план изглеждаше толкова прост и сигурен за осъществяване. Сега му се струваше, че е загубил не само златото, но също и шанса си да има Клер Уиндоу Рок.
Той погледна към двете завързани жени пред къщата. Можеше да им се наслади, докато имаш тази възможност. Извади един нож от колана си се запъти навън, за да ги развърже.
Солано отиде да събира дърва и да запали огъня, точно както му казаха. Когато кладата ярко се разгоря, той се измъкна. Този Ранкин, той беше луд. Смъртта на бандитите, присъединили се към тях, гнетеше силно Мексиканеца. Той не харесваше малкия си шанс да се измъкне жив от долината.
Солано реши да увеличи този шанс, като избяга сега. Щеше да чака отвън, който и да излезеше от долината. И да се възползва от златото, ако те го намереха. Той щеше да оцелее там, където другите загинаха. Мексиканецът не се тревожеше от предателството си към Уат Ранкин. Един бандит се научаваше да мисли за себе си първо, последно и винаги.
Солано мълчаливо започна бягството си. Тъй както се бе научил да бъде през годините като преследван човек. Тих като изгрева.
Но имаше още един, даже по-тих, който го следваше.
24
Брадичката на Анабет се отпусна върху гърдите й. Тя чувстваше езика си сух и надебелял. Отчаяно страдаше от жажда.
— Защо Джейк не идва да ни спаси?
Клер нямаше слюнка, за да преглътне.
— Той вероятно чака да се стъмни.
— Вече е тъмно.
— Не съвсем. Все още се вижда малко розово горе на ръба на скалите.
Огън лумна пред каменната къща.
— И сега какво? — попита Анабет.
— Страхувам се, че ще разберем много скоро.
Уат извади пистолета си от кобура, когато дойде да развърже жените.
— Не правете внезапни движения. Движете се бавно и спокойно и няма да стрелям.
Уат не разчиташе много, че липсата на вода или връзването щеше да повлияе на двете жени. Когато развърза въжетата, Анабет се свлече на земята. Клер коленичи до нея.
— Ставайте! — заповяда Уат. — И двете!
Клер му отвърна:
— Тя не може да се изправи, глупако! Не виждаш ли, че е изтощена? Има нужда от вода.
— Вътре в къщата има вода — каза Ранкин. — Или ще я изправиш на крака, или аз ще я влача за косата. Избирай.
Клер видя, че той говори сериозно. Тя прехвърли през рамо ръката на Анабет и я изправи на крака. Почти занесе по-младата жена в къщата и постави на един стол до кухненската маса.
— Къде е водата? — попита Клер.
Ранкин посочи с дулото на пистолета си към една бъчва с вода до вратата.
— Можеш да й сипеш оттам.
Анабет изпи жадно водата и се почувства по-силна, когато тялото й попи живителната влага.
— Какво ще правиш с нас сега? — попита Анабет.
Ранкин погледна към издутия й корем и се почуди какво ли щеше да бъде да го направи с една жена, която носеше дете в кошницата. Щеше ли да почувства детето, докато тласкаше нея?
Той посочи с пистолета към спалнята и после към Анабет.
— Ти отиди там и ме чакай.
— Не.
Ранкин толкова бързо сграбчи косата й, че тя нямаше време да се отдръпне. Той й изви главата назад и опря дулото в гърлото й.
— Когато казвам да тръгваш, ще тръгнеш!
Клер скочи на крака.
— Остави я на мира!
— Само още една крачка и ще я застрелям — каза той на Клер.
— Ранкин! Аз знам, че си там! Тук е Джейк Кърни. Искам да поговорим.
Уат блъсна Анабет и тя полетя към Клер. Когато се сблъскаха и двете загубиха равновесие и паднаха в плетеница от крака и ръце.
— Не мърдайте! — заповяда Уат. — Той отиде до прозореца и огледа периферията на осветеното пространство, опитвайки се да открие Кърни.
— Покажи се, Кърни.
— Аз не съм толкова глупав, Ранкин.
— Къде е златото, Кърни?
— Пусни жените и аз ще те заведа при него.
— Аз не съм толкова глупав, Кърни — каза Уат с дрезгав смях. — Ти по-добре започни да говориш или аз просто…
Почакай! Какво ще кажеш, аз да се сменя с жените? Как ти се струва това, Ранкин?
— Излез на светло с вдигнати ръце, където мога да те виждам и може би тогава ще говорим.
— Не прави това, Джейк! — извика Анабет.
— Млъкни! — Ранкин я зашлеви с опакото на ръката си, но Анабет продължи да плюе и да се бори. Клер се присъедини към нея. Една от тях хвана Уат за косата и дръпна силно, а другата заби нокти в ръката му с пистолета. За момент изглеждаше, че ще го надвият. После пистолетът изгърмя.
Сърцето на Джейк спря, когато чу изстрела в къщата.
— Кид! Клер!
После той чу как една жена изпищя.
Джейк не помисли за собствената си безопасност, когато се втурна стремглаво към каменната къща. Ритна вратата и я отвори с насочен револвер.
Джейк замръзна на мястото си. Уат Ранкин стискаше с ръка гърлото на Анабет и държеше пистолета си опрян до главата й.
