Тя обърна лицето си към него и каза:
— Кажи ми, че ме обичаш, Джейк. Искам да го чувам отново и отново. И аз ще ти казвам тези думи толкова често, колкото искаш, за да знаеш, че наистина ги мисля, че никога няма да спра да го мисля. Аз те обичам, Джейк.
Той я целуна с цялата нежност, която чувстваше.
— Аз те обичам, Кид.
— Законът все още ме търси, ти знаеш.
— Не съм забравил. — Но Джейк беше мисли през цялата зима над този проблем. И той намери, в сърцето и в ума си това, което мислеше, че е разрешението на проблема.
— Фактически Кид Калуун е този, когото законът търси — каза той. — Единствената личност, която аз виждам в тази стая е една прекрасна жена на име Анабет.
— Уат Ранкин знае, че Анабет и Кид са едно също лице, а и Солано е там някъде навън.
— Аз ще се справя с Уат Ранкин и Солано, ако се наложи. Има ли други проблеми, от които се страхуваш, Кид?
— Само един. Имам една болка. Точно тук. — Ръката на Анабет се плъзна от гърдите към издутия й корем и оттам към мястото между бедрата й, така че стана съвсем ясно къде можеше да бъде тази болка.
Джейк беше щастлив да я облекчи, независимо къде се намираше тя.
Той започна, като махна един кичур коса от челото на Анабет. Отнасяше се с нея, сякаш тя бе достатъчно чуплива, за да се счупи, като сваляше дрехите й една по една, увеличавайки напрежението между тях, докато откри вече нестройното й тяло.
— Ти си толкова красива — прошепна Джейк, докато галеше закръгления й корем.
— Ти ме караш да се чувствам красива, Джейк, Той я засмука, както тяхното дете щеше да суче и Анабет почувства как тялото й се свива от удоволствие. Той я целуваше надолу по корема до гнездото от косми отдолу. Когато я целуна там, Анабет почти изскочи от леглото.
— Джейк! Какво правиш?
— Обичам те. Целувам те.
Устните и езикът му я докосваха така интимно, че огнени езици от удоволствие преминаваха през нея. Един нисък стон излезе от гърлото й. Той я вдигна до устата си и я любеше, докато тя не затрепери от страст и тялото й не се изпъна като тетива на лък и после избухна в серия от разтърсващи освобождения.
— Джейк! — извика тя. — Джейк, аз искам…
— Какво искаш, Кид? — прошепна той.
— Искам теб.
Той целуна тялото й нагоре. Когато накрая стигна устата й, тя можа да усети вкуса си върху устните му.
— Аз те обичам, Джейк.
На Джейк му харесваше да чува тези думи. Той беше бавен и нежен, когато съблече Анабет, но бързаше много, когато фактически разкъса своите. Щом се съблече, той притисна тялото си до Анабет и прехвърли единия от краката й над своя крак. После повдигна корема й с две ръце, докато навлизаше в нея отзад.
Анабет се облегна назад върху тялото на Джейк разтревожена, защото единствената негова част, която можеше да докосне, бяха бедрата му. Тя докосна извивката на вътрешното му бедро и със задоволство чу възклицанието на Джейк.
Ръцете на Джейк се разхождаха по тялото й, галейки гърдите, корема й и накрая малката пъпка, скрита сред пружиниращите косми между бедрата й.
Анабет почувства как напрежението се покачва, докато Джейк бавно и нежно се тласкаше вътре нея. Дъхът й спря в гърлото, когато тя се опита да му каже колко много й харесваше това, което той правеше.
Устата му намери тила й и я захапа, после успокои мястото с устни и език. Нейните уши също получиха своята порция внимание, докато той дразнеше висулките им със зъбите си. Влажния му дъх в ухото й изпрати тръпки надолу по гръбнака.
Потръпващото й освобождаване я изненада. Цялото й тяло се напрегна и тя чу вика на Джейк, докато той свършваше заедно с нея.
Джейк остана в нея. Анабет се отпусна до не го, чувствайки силата на изпотеното му тяло, сигурна от знанието, че тя го обичаше, както и той я обичаше и че сега те щяха да могат да живеят щастливо по- нататък.
Само че нещата стават обикновено различно от начина, по който ги планират хората. Както научи Клер. Както Джейк и Анабет щяха съвсем скоро да научат.
23
— Клер и аз отиваме на пикник — обяви Анабет една сутрин, няколко дни по-късно.
— Хубаво. Направете го на предната веранда — каза Джейк.
— Мислех, че ще можем да отидем долу до тополата при потока.
— Там не е безопасно.
— Защо не дойдеш и ти, за да ни наглеждаш? — попита Анабет. Тя му хвърли един кокетен поглед изпод дългите си ресници.
— Имам твърде много работа да върша.
— Тогава изпрати някой да ни наблюдава — настояваше Анабет.
— Моля те, Джейк — каза Клер.
Джейк погледна от Анабет към Клер и обратно.
— Много добре. Не мога да се справя и с двете.
— Благодаря, Джейк! — Анабет бързо го прегърна. — Блеки ще дойде с нас, за да ни предупреди, ако Ранкин се появи наоколо.
Когато Анабет щеше да го пусне, Джейк я задържа и я прегърна на свой ред.
— Внимавай — прошепна той в ухото й. — Гледай за Ранкин.
Анабет и Клер тръгнаха, носейки кошницата между тях. Кучето подтичваше до Анабет.
— Не мога да повярвам в промяната у това черно куче от първия път, когато го видях — каза Клер. — Или промяната в Джейк — добави тя.
— Не знам какво искаш да кажеш.
— Те бяха и двамата… самотни. А сега не са.
— Така бях и аз — каза Анабет с тих глас. — А сега не съм.
Листата на тополата вече се разлистваха и щом двете се настаниха под беседката от клони, те бяха фактически невидими за външния свят.
— Бях забравила колко чудесно е това! — каза Клер.
Анабет се настани на земята и Кучето бързо си намери едно удобно място и се сви до нея.
— Това е моето любимо място в Уиндоу Рок — каза тя.
— Джеф обичаше да идва тук — каза Клер. — След като апахите го взеха, аз не съм идвала насам.
— Как е Джеф, наистина?
— Той всъщност е добре. Аз просто искам…
Кучето се изправи и погледна отвъд беседката от листа. Космите на врата му настръхнаха. Едно ниско ръмжене започна в гърлото му.
Анабет и Клер размениха погледи. Имаше някой навън.
— Това е Ранкин — прошепна Анабет. — Басирам се за това.
— Какво ще правим? — прошепна Клер.
Анабет сложи ръка на шията на Кучето. Тя знаеше, че то ще нападне, ако не го задържи. И този път Ранкин щеше да го убие.
Анабет се наведе, за да прошепне на ухото на Клер.
— Ето какво ще направим…
