Джейк закри очи от слънцето и погледна надолу към долината. Той можеше да се закълне, че видя едно черно куче да се движи там долу. Кучето? Защо Кучето се връщаше само? Къде беше жената, която то обикновено следваше? Къде беше Анабет?
— Аз дойдох за моята жена. Ти ще ми кажеш къде да я намеря сега!
Джейк беше толкова съсредоточен върху движението в долината, че индианецът го изненада напълно. Джейк невярващ зяпаше боядисания воин на кон, който се появи пред него и му препречи пътя.
— Уолф! Ние мислехме, че си мъртъв! — Джейк видя едва заздравялата рана върху слепоочието на индианеца, където куршум беше прорязал скалпа му.
Ноздрите на Уолф се издуха и устните му изтъняха.
— Аз търсих моята жена в къщата на белия човек. Не я намерих там. Какво си направил с нея?
Джейк почувства как косата на тила му се изправя от заповедническия тон на индианеца. Той си напомни, че Клер обичаше този мъж. Помисли колко щастлива щеше да бъде тя да види Уолф жив и се опита да не обръща внимание на борбеният инстинкт, който се надигна в него, когато срещна грубия поглед на индианеца.
— Клер и Анабет правят пикник под онова голямо тополово дърво долу до реката — каза Джейк. — Аз ще дойда с теб и ние ще ги намерим заедно.
Уолф не остана да чака Джейк. Той пришпори понито си в галоп и се насочи към потока, който течеше в дъното на долината.
— Ад и дявол! — Джейк пришпори жребеца си — в бърз галоп и скоро настигна индианеца. Колкото повече се приближаваха, толкова по-сигурен ставаше Джейк, че движението, което видя, бе на Кучето. Той се застави да остане спокоен. Вероятно имаше някое просто обяснение защо Кучето не беше с Анабет. Нямаше да се паникьосва за нищо.
Освен това, бе изпратил един човек да пази двете жени. Той със сигурност щеше да даде сигнал, ако някой се появеше в земята на Уиндоу Рок.
Джейк погледна към индианеца и разбра, че не би искал да е мъжът, който щеше да докосне Клер против волята му. Страшно беше да се гледа в тъмните му очи. Пусти. Безмилостни. Джейк бе щастлив, че не му е враг.
Уолф не можеше да обясни на белия мъж празнотата, която почувства в себе си, когато се събуди два дни след битката с белите войници и откри, че Малката си е отишла. Когато се изправи пред Белия Орел, момчето не трепна пред неговата ярост. Белият Орел можа да каже само, че жената на Уолф поискала да си отиде вкъщи и затова той я отвел там.
Уолф се почувства опустошен, когато помисли, че Малката можеше да го напусне. Отне му още един ден размишление, за да осъзнае, че не искаше да живее живота си без нея. Той трябваше да я последва и нямаше да се върне в селото си сам.
Когато Уолф напускаше селото, Пакостникът се затича насреща му. Малкото дете задърпа гамашите на Уолф, за да привлече вниманието му и каза:
— Вземи ме с теб! Аз искам да помогна, за да намерим майка ми.
Уолф не отричаше правото на Пакостника да нарича бялата жена майка. Но момчето беше твърде малко, за да дойде на такова пътуване.
— Ти чакай тук и аз ще я доведа обратно при теб.
— Щом така казваш, татко — отговори тържествено Пакостникът.
Уолф отвори уста, за да отрече роднинството, но не каза нищо. Пакостникът щеше да бъде добър син — щом го отучеха малко от непослушанието му.
— Чакай тук — каза Уолф. — И не помисляй да тръгнеш след мен — извика той през рамо. На Пакостника не беше достатъчно да се каже нещо по един път.
Сега моментът на истината наближаваше. Щеше ли Уолф да накара Малката да се върне с него против желанието й? Щеше ли да бъде това необходимо? Джейк каза, че са го помислили за мъртъв. Затова ли Малката е избягала от селото? Затова ли не се беше скрила сред хълмовете както другите жени бяха направили?
Джейк видя разтревожения поглед върху острите черти на индианеца и се почуди какво Клер е намерила в мълчаливия човек. Но нямаше много време да размишлява над това, защото; внезапно почувства, че нещо не е наред. Те се намираха на не повече от половината път от мястото на пикника, когато Джейк разбра какво го разтревожи толкова.
— Пазачът!
— Къде? — попита Уолф. — Аз не виждам никой.
— Точно това е — каза Джейк със стоманен глас. — Аз изпратих един каубой с пушка да пази жените; и да се погрижи нещо да не им се случи. Няма го там, където трябва да бъде.
Джейк направи малка обиколка, за да провери мъжа, когото бе изпратил да наглежда Анабет и Клер. Най-лошите му страхове се потвърдиха, когато спря коня си до бора, където мъжът трябваше да бъде.
— Той е мъртъв — каза Уолф, след като погледна окървавеното тяло, проснато на земята.
Джейк се плъзна от коня си, за да види как е бил убит каубоят.
— Намушкан с нож. — Той яхна отново животното и го пришпори към тополата.
— Аз никога не трябваше да я изпускам от поглед — измърмори Джейк.
На половината път до тополата, те срещнаха Кучето. То лаеше яростно и се затича обратно към тополата и после отново към Джейк.
— Ад и дявол! — Джейк внезапно осъзна, че Анабет е изпратила нарочно кучето обратно. Тя беше спасила проклетото куче, вместо да го остави да я защитава!
Двамата мъже изминаха в галоп остатъка от пътя до тополата. Те прочетоха историята, оставена на мястото, където са били жените, сякаш бе изписана в книга.
— Четирима, може би петима бели мъже са били тук — каза Уолф. — Този, който е убил твоя пазач, се е присъединил към другите, когато те са напуснали това място.
— Те са довели един кон в повече, така че това е било планирано предварително — добави Джейк. Но Ранкин не би очаквал да намери Клер тук, защото Джейк каза, че тя е при приятели в Тексас. Значи един от конете е имал двама ездачи.
Джейк си спомни, че Ранкин-Риърдън искаше да се ожени за Клер. Затова ли Ранкин беше убил Сам при засадата? За да може Клер да стане вдовица?
Джейк почувства как стомахът му се свива. Студените му сиви очи срещнаха погледа на Уолф.
— Те ще убият жените, когато не им трябват вече.
— Защо са ги отвлекли? Имаш ли ти враг сред белите?
— Уат Ранкин — каза просто Джейк — Той търси откраднатото злато и смята, че Анабет знае къде е то. И аз мисля, че той отдавна планира да направи Клер своя жена.
— Ще отидат ли те в града на белия човек?
— Не. Те ще отидат в долината.
— Защо?
— Защото се предполага, че златото е скрито там.
— Хайде да тръгваме — каза Уолф. — Изпитвам нужда да пролея кръвта на врага си този ден.
Двамата мъже яздеха един до друг към долината. Кучето ги следваше, но отстрани, на известно разстояние от тях.
Но Уат Ранкин беше предвидил преследване. Джейк и Уолф все още се намираха на известно разстояние от долината, когато попаднаха на засада и бяха принудени да залегнат от един-единствен стрелец, който пазеше единствения вход в долината.
Джейк извади пушката си от калъфа на седлото и отвърна на огъня на бандита.
— Аз ще го държа зает, ако ти искаш да му направиш посещение — каза той на Уолф.
Очите на индианеца се стесниха.
— Ще бъде както ти казваш. — Уолф беше прекарал целия си живот, движейки се безшумно по скалистия терен, без да оставя даже наведено стръкче трева, показващо преминаването му. За него бе детска игра да се промъкне горе до белия мъж, лежащ с насочена пушка към каньона, водещ към долината.
