Но преди всичко, тя остана с чувството, че някак си се е провалила като жена. Изкушаваше се да говори с Буут по проблема, но нямаше начин да го направи, без да спомене Уолф в разговора. Тя не можеше да издаде съществуването на индианеца, без да застраши живота му.
Анабет направи всичко възможно, за да игнорира случилото се, или по-скоро това, което не се случи между нея и Уолф. Може би тя не беше напълно жена. Но това не й пречеше да желае роклята от копринена тафта от витрината на магазина, въпреки че никога нямаше да я носи, докато оставаше Кид Калуун.
Анабет насочи крачката си по посока на хотела и продължи надолу по тротоара. Гледаше право напред, съзнаваща как и мъжете и жените я избягваха. Законът в Санта Фе държеше под око бандата на Буут, но никой от тях не бе арестуван някога. Досега, никоя жертва от обирите не беше идентифицирала със сигурност някой от Бандата Калуун.
Анабет възнамеряваше да поддържа положението такова. И това беше причината, поради която трябваше да убеди Буут да се откаже от обира, който той планираше за края на седмицата близо до „Изворите на стария кон“.
Тя почука, преди да влезе в хотелската стая на Буут. Научила бе от опит, че можеше да завари Буут в неудобно положение. Най-малкото неудобно за нея. Нито Буут, нито Сиера изглежда се притесняваха да бъдат видени заедно в леглото.
— Влез.
Тя влезе и не се изненада да открие Сиера Стар в хотелската стая с Буут.
— Аз точно си тръгвах — каза Сиера. — Тя навличаше чифт ръкавици от черна телешка кожа, довършващи тоалета й, който можеше да идва направо от Базара на Харпър. Сиера носеше едно поръбено с пера боне, което скриваше малко от великолепните й естествено червени къдрици.
Облечена в зелена копринена рокля със свежа бяла дантела около шията, Изцапаната Гълъбица от Градския салон имаше повече вид на дама, отколкото повечето дами, които Анабет беше виждала в Санта Фе. Анабет й завиждаше, защото тя също бе желана — и пожелавана — жена.
Даже Сиера не знаеше истината за това, че Кид е жена. Буут бе казал:
— По-добре, да не се доверяваме на никого. — И беше ясно от начина, по който Сиера дразнеше Анабет, че въпреки тяхната игра в леглото, Буут бе запазил тайната й от другата жена.
Сиера потри облечената си в ръкавица ръка по бебешки гладката буза на Анабет и каза:
— Аз имам едно прекрасно ново момиче, което може да те интересува, Кид. Защо не дойдеш в салона следващия път, когато си в града?
Анабет се изчерви силно.
Сиера се разсмя с един лек, приятелски смях, който бълбукаше от вътрешността й. Погледът на зелените й очи беше добър, макар и закачлив.
— Тя се казва Бони. Кажи й, че аз съм ти казала да я потърсиш.
Сиера се отвърна от смутената Анабет и прекоси стаята обратно до леглото с четири колони, където Буут се изтягаше напълно облечен върху покривалото с един скицник в ръка. Тя се наведе над него, за да види какво е нарисувал и се намери, ме изглежда точно толкова пленителна върху хартията, колкото и в реалния живот. Сиера обхвана с длани лицето на Буут и се наведе, за да го целуне нежно по устата.
— Грижи се за себе си и внимавай.
Буут се ухили.
— Аз мога да кажа същото.
— Довиждане, Буут — каза Сиера, сякаш никога нямаше да го види отново. И този шанс винаги съществуваше.
Анабет беше виждала толкова много пъти Сиера и Буут да си казват довиждане, но все още я трогваше това, колко много се обичаха. Но Буут никога не би се съгласил да живее от това, което Сиера припечелваше от нейната половина на Градския салон. И Сиера никога нямаше да се откаже от сигурността, за чието спечелване бе пожертвала толкова много, само за да стане жена на един бандит. Те често се срещаха и правеха любов, но очевидно не беше предопределено да прекарат живота си заедно.
Щом Сиера си отиде, Анабет прекоси стаята и си настани краката на леглото. Тя извади принадлежностите от джоба на ризата си и се съсредоточи в свиването на една цигара.
— Аз не мисля, че трябва да свършим тази работа — каза тя.
Защо не? — попита Буут.
— Просто имам такова чувство.
— Трябва да кажеш нещо по-определено, ако искаш да промениш решението ми.
Анабет забоде цигарата в ъгъла на устата си. Тя драсна една кибритена клечка по джинсите си и присви очи срещу дима, като дръпна първия път.
— В миналото ти винаги много внимателно разучаваше всеки човек, преди да му позволиш да се присъедини към бандата. Какво знаеш за този новия, Уат Ранкин?
Той дойде при мен с информация за един собственик на ранчо, който ще носи повече злато, отколкото всеки от нас някога е виждал наведнъж.
— Не ти ли звучи това поне малко подозрително? Защо Ранкин споделя информацията си с нас? Защо просто да не открадне сам златото?
Буут сви рамене.
— Предполагам, че търси сигурността на повечето хора.
Недоволна, Анабет издуха облак дим.
— Аз не харесвам Ранкин — каза тя твърдо. — И не му вярвам. Откъде да знаем, че неговата информация за този пътуващ Сам Чандлър, не е средство да ни предаде на закона?
— Аз проверих. Чандлър е собственик на ранчо около „Изворите на стария кон“, който неотдавна е откарал стадо добитък в Колорадо за продажба. Според Ранкин, Чандлър се връща по пътя и носи златото със себе си.
— Какво друго знаеш за Ранкин?
— Признавам, че нямам много информация за него. Той изглежда няма много приятели — съгласи се Буут.
— Това не доказва ли нещо?
— Повечето бандити нямат приятели — посочи разумно Буут.
Анабет хвърли цигарата си на пода и я смачка с тока на ботуша си.
— По дяволите, Буут! Аз се страхувам!
Буут се плъзна надолу по леглото и постави една ръка около раменете на Анабет.
— Всичко ще бъде добре, Дете. Аз съм планирал тази засада до последната подробност. Ако ти не се чувстваш сигурна, защо просто не пропуснеш този път?
— Аз ще се чувствам даже по-зле, ако не знам какво става — призна Анабет. — Моля те, Буут. Нека да не вършим тази работа.
Гласът на Буут стана по-твърд.
— Виж, Дете. Не съм само аз, който има нужда от парите. Има още шестима други мъже, за които трябва да се мисли.
— Те ще те послушат — отговори Анабет. — Ако ти им кажеш да не го правят, те няма да го направят.
Буут поклати глава.
— Не е толкова просто, Дете.
— Защо, по дяволите, да не е?
Буут гледаше надолу силните си ръце, които би трябвало да са загрубели от тежка работа — но не бяха.
— Ранкин е говорил с останалите от бандата. — Той се поколеба и после каза: — И те го слушат. Ти знаеш, колко малко заграбихме през тази година. Ранкин им казал, че аз съм бил твърде малодушен, за да осигуря наистина големи пари. Казал, че аз съм твърде страхлив, за да убия човек, ако е необходимо. Ранкин даже намекнал, че за бандата може да е по-добре, ако има някой до мен, който да решава. И аз не мога да предложа да не свършим тази работа.
— По дяволите, Буут, това е твоята банда! Отърви се от Ранкин. Не чакай. Направи го сега!
