Усмивката му обещаваше целия рай на земята. Никога не бе обичал да спори с жени, а най-малко му се искаше да го прави сега, когато бе свободен, когато живееше втори живот и когато бъдещето бе пред него. Не и след всички ужаси и страдания, които бе преживял.
— А сега ми кажи, че ме обичаш — промърмори той — и след като поговоря с капитана, ще… — Синджън дяволито се усмихна. — Нуждая се от почивка… — Огледа се и добави: — Струва ми се, че ни остават поне двадесет часа път до Неапол. Имаме достатъчно време.
— За да спим ли? — игриво попита Челси.
— Не съвсем… — Черните мигли прикриха игривите искрици в очите му.
Синджън се бе върнал…
Притисна се до силното му тяло, усети как топлината му я обгръща отвсякъде. Всемогъщите сили бяха чули молбите й и навярно трябваше да изпълни обещанията си. Ала щеше да мисли утре за това. А сега…
— Трябва да кажа нещо на Кресида… — промърмори тя.
— Не се безпокой за нея, Сенека ще я забавлява. — Погледна над главата на Челси към приятеля си и гъркинята, увлечени в разговор. — Всъщност вече е започнал.
— Ти наистина трябва да си починеш, скъпи — загрижено рече Челси и погледна към раната му. Рамото му бе зачервено и подуто, може би трябваше да се почисти и да се превърже отново. Превръзките бяха напоени с кръв и явно го болеше, въпреки че той се стараеше да не показва с нищо болката.
— Мислех, че никога повече няма да те видя — тихо изрече той. И двамата бяха на косъм от смъртта. — Затова не искам да спя. Искам да ми разкажеш за всичко, което си преживяла без мен.
Искаше да почувства, че е жив, да забрави зловещата сянка на смъртта, искаше отново да я държи в обятията си. Херцогът и херцогинята не излязоха от каютата, преди очертанията на Неапол да се покажат на хоризонта.
Няколко дни по-късно Синджън и Челси стояха изправени до оградата на пасището във вилата в Соренто и гледаха новите арабски коне, които херцогът бе купил в Габе. Тя бе свела глава на рамото му, а ръката му обгръщаше кръста й. Светът бе окъпан от слънчевата светлина и те обсъждаха най-подходящия маршрут за изпращането на конете в Англия. Отначало решиха да пътуват от Неапол до Генуа с кораб, а след това да продължат по суша на север до Париж. Не искаха да рискуват да се срешат с корсарите и затова най-разумно бе конете да пътуват до Англия по суша.
— Защо да не тръгнем, да кажем, след две седмици? — попита Синджън. — Когато пристигнем у дома, времето още ще бъде хубаво, дори да се забавим по пътя.
— Трябва да остана тук още малко — тихо отвърна Челси. — Имаш ли нещо против?
Той я погледна изненадано и се намръщи.
— Да, имам нещо против. Трябва да отведем конете в Англия, преди началото на есента. — Не искаше отново да се разделя с нея.
— Има един проблем… — През изминалата седмица подозренията й се бяха потвърдили.
— Какъв проблем? — Отдръпна ръка от кръста й, завъртя я към себе си и я погледна в очите. Когато заговори гласът му звучеше твърдо и решително. — Ако се касае до твоето семейство…
— Не… баща ми и братята ми са в безопасност в Шотландия… поне се надявам, въпреки че Нейл мечтае да живее в Англия.
— Може би един ден ще се ожени за някоя англичанка — подхвърли Синджън.
— Папа едва ли ще му разреши — усмихна се Челси и добави: — Но аз бих искала да остана през зимата в Неапол.
— През зимата! Боже господи… та дотогава има толкова много месеци. Не, това е прекалено дълго — възрази Синджън.
— Трябва да остана.
— Разбира се, че не трябва. Ти си моя съпруга. И за нищо не бива да се тревожиш.
— Ако знаеш за какво се отнася, ще се съгласиш с мен — загадъчно отвърна Челси.
— За какво, по дяволите, говорим? — Той се наведе към нея и отново се втренчи в очите й. — Говори по-ясно. Няма да ти се разсърдя, за каквото и да се отнася.
— Ще се разсърдиш — едва чуто прошепна младата жена.
— Кълна се в Бога, няма да ти се разсърдя — заяви Синджън, учуден от държанието й. Неговата съпруга не беше от плахите и колебливи жени. — А сега кажи ми за какво е този загадъчен разговор.
— В харема нямахме гръцки презервативи. — Нямаше смелост направо да му признае, че е бременна. През последните няколко дни отново бе започнала да се страхува, че ще го изгуби.
— И?
— И… ами… не съм използвала нищо за предпазване…
Най-после разбра.
— Сигурна ли си, че е от мен? — Не биваше да бъде толкова егоистичен, припомняйки си всички страдания, които и двамата бяха преживели. За миг се запита дали би могъл да се примири с мисълта, че следващия херцог Сет ще бъде дете на султана на Тунис.
— Имаш право да се съмняваш — сериозно отвърна тя. — Не искам отново да преживея същите ужаси. Затова предпочитам да остана сама тук, в Неапол. — Султанът никога не я бе докосвал, но тя също имаше своите демони. След огромните страдания при последната и бременност, тя се бе заклела никога повече да не допуска да бъде унижавана, от който и да е мъж. В Неапол вероятно не би имала проблеми с бременността си, но в Англия всичко бе много по-различно. Във висшето общество щяха да се разнесат злобни клюки и подмятания, ако Синджън дори и за миг покажеше, че се съмнява в бащинството си. А може би щяха да клюкарстват и без съмненията на херцог Сет, когато всички узнаят, че е била пленница в харема на султан Хамуд. Нямаше начин да не узнаят това, щом го знаеше и британският консул.
— Ако ти кажа, че това няма значение за мен, ще се върнеш ли с мен в Англия?
— Ако се върна с теб и ако това дете е момче, то ще бъде следващият херцог Сет. — Искаше да го предизвика, за да разбере при какви условия би се съгласила да се върне с него в родината. Завръщането в Англия щеше отново да ги изправи пред старите проблеми — нейното семейство, неговото семейство, неговите приятели, различията в разбиранията им за живота, нежеланието на Синджън да има още деца. Челси можеше да остане завинаги в Неапол. Много английски имигранти живееха щастливо далеч от родината.
— Може и да пометнеш.
Както винаги се опитваше да избегне прекия отговор.
— Този път нямам намерение да препускам в галоп из цялата страна — твърдо заяви Челси. — Ти трябва да решиш. — Обичаше го с цялото си сърце, но държеше на достойнството си. Мисълта да се върне към стария си начин на живот, я изпълваше с лошо предчувствие. Настъпи неловка пауза. Младата жена мислено се помоли на Бога да й даде невъзможното — дете и любовта на съпруга й, който досега не знаеше какво означава любов.
Синджън наруши мълчанието.
— Искам да се върнеш с мен — тихо рече той. Това не беше отговорът, който искаше да чуе.
— Не каза нищо за детето.
— Детето е мое — просто изрече херцогът.
— Сигурен ли си?
— Готов съм да приема дори и дете от Чингиз хан, ако ти си до мен — усмихна се Синджън.
— Султанът никога не ме е докосвал.
Веждите му се повдигнаха въпросително.
— Значи си искала да ме изпиташ.
— Този път исках да съм сигурна.
— Миналият път единствено сигурна бе раната от мускета на баща ти.
Думите му не бяха укор, бяха просто констатация.
— Нещо подобно — внимателно отвърна Челси. Не бе сигурна, че всичко между тях е изгладено.
— Сега пък аз ще те изпитам — усмихна й се с познатата предизвикателна усмивка, а очите му светнаха дяволито.
