Едва бе отворил вратата на каретата, когато забеляза в дъното й някаква фигура.
— Всички говорят, че… не подбирате жените в леглото си — се чу женски глас от вътрешността.
Заинтригуван, той леко се усмихна и влезе в луксозната, лакирана в черно карета. Затвори вратата след себе си и се отпусна върху меките възглавници на мястото срещу нея. Кочияшът веднага подкара конете.
Той винаги се беше гордял с изискания си вкус и разбира се, не лягаше с всяка жена. Същевременно не можеше да пренебрегне факта, че в Лондон отдавна се носеше сливата му на страстен любител на чувствените забавления. Очите му постепенно привикнаха с полумрака в каретата и едва тогава забеляза, че жената на отсрещната седалка е много млада и изумително красива.
— Е, и? — тихо попита младият херцог в отговор на неочакваните, дори провокиращи го думи на непознатата.
— Искам да ме обладаете!
Сигурно така трябва да се разговаря с херцог Сет, за когото мълвата твърди, че е склонен да развратничи със случайно срещнати жени, при това едва ли не всяка нощ.
Каретата премина покрай една от уличните лампи и мънистените нанизи по жакета му просветнаха от отразената светлина.
Досега той не помнеше да е получавал толкова неприкрита покана. Дамите, които ухажваше, обикновено бяха доста изтънчени. Или може би само по-добре възпитани, помисли си херцога, като си припомни не малкия брой свои любовници, които далеч не принадлежаха на аристократичните кръгове.
— Несъмнено вашата покана ме ласкае — развеселено отвърна Синджън. — Но вече закъснявам за приема в дома ми по случай победата на моите коне в днешните конни надбягвания. — Отново на лицето му се появи неотразимата усмивка, с която се опитваше да смекчи огорчението на прекалено агресивната си събеседничка.
— Няма да ви отнеме много време.
Лазурносините му очи се присвиха и в тях проблесна искрица на любопитство. Огледа я отгоре до долу. Явно непознатата беше нащрек, макар че ръцете й лежаха отпуснати в скута. Нямаше вид на жена, която отчаяно се нуждае от него, въпреки това тя се опитваше добре да изиграе ролята на умела съблазнителка. Погледът му се плъзна по чудесно оформените й гърди. Ако не закъсняваше за приема и ако домът му вече не бе изпълнен с момичета, готови да забавляват него и гостите му, може би щеше да се замисли върху това смело предложение.
Независимо от факта, че в този момент скованата й поза не предразполагаше към флирт, по някакъв свой, оригинален, дори забавен начин, тя бе доста съблазнителна. Очевидно репутацията му на сладострастен поклонник на нежния пол отново му бе изиграла лоша шега. Особено го привлякоха заоблените й устни и огромните й черни очи. Външността й му напомняше за най-добрите творби на прочутия портретист Ромни. Непознатата девойка бе надарена със същата женска чувственост въпреки невинното очарование на младостта си.
— Съжалявам, скъпа, но трябва да ви откажа — едва чуто каза той. — В същия миг сякаш някакъв дълбоко спотаен вътрешен глас му прошепна, че може би прави сериозна грешка.
— Не можете да го направите!
Рязко изречените думи увиснаха в напрегнатата тишина, изпълваща полумрака между двамата.
Синджън бе уморен до смърт след дългия ден, прекаран край конете. Петте манша на хиподрума… двата часа, през които трябваше да помага на жокеите и конярите го бяха изтощили. При това един от конете му се прибра накуцващ, с наранен глезен и трябваше веднага да му наложат гореща лапа, след което да го превържат. За щастие не откриха счупени кости, но изминаха два мъчителни часа, докато се убедят в благоприятната диагноза.
— Познаваме ли се отнякъде? — попита той и замислено потърка леко наболата си брада като се мъчеше да си отговори на какво ли може да се дължи необичайната настойчивост на тази непозната красавица?
— Официално не сме представяни един на друг, но аз съм слушала много за вас.
Наистина Сейнт Джон е смешна фамилия за мъж, чието лично име е Синджън2, личност известна в цяла Англия с порочните си склонности. Именно затова Челси бе решила, че той трябва да бъде първият мъж в живота й. Навсякъде се носеше славата му на безгрижен и сладострастен любовник — според злите езици Синджън засенчвал дори скандално прочутия Прини. Освен това да го срещне именно тук, в Нюмаркет беше много удобно за нея.
— Името ми е Челси Еймити Фергюсън.
— Вие сте сестра на Дънкан!? — Гъстите му черни вежди учудено се повдигнаха. Нима наистина тя бе почтена млада дама, макар и от шотландски благороден род? Нима бе възможно едно благопристойно момиче да се реши на такава шокираща постъпка… Изкрящо сините му очи се присвиха още повече, за да я огледа по-внимателно. Независимо двадесет и осемте си години, досега Синджън безброй пъти бе успявал да избегне капаните на брачния живот. Той ставаше доста подозрителен щом се заговореше за женитба.
— Да. Но брат ми нищо не знае.
Естествено, че не знае, помисли си Синджън. В този миг не му се искаше да мисли как би реагирал Дънкан, ако разбере за нечувано дръзката постъпка на сестра си. Младата жена изглеждаше напълно искрена.
— Трябва да се приберете у дома — сърдито започна Синджън и се излегна по-удобно на облегалката. Главата му се плъзна по тапицерията от яркочервено кадифе и черният кичур се измъкна от копринената панделка на врата му.
Добре познатият му вътрешен глас ехидно му напомни, че не е произнесъл последните думи достатъчно убедително и настойчиво. Нима всъщност не желаеше да се разделя с непозната посетителка?
— Да, трябва веднага да си отидете у дома — тръсна глава и повтори с още по-силно изразено недоволство.
— Но може би преди това ще ви е любопитно да узнаете причината ми за странната ми молба, милорд? — Гласът на девойката прозвуча някак сухо, все едно че говореше за времето и за лошите пътища, а не за събитие, което би променило съдбата й. В този миг Синджън зърна очите й. Наситено сини, загадъчни и същевременно екзотични те го гледаха прямо, без страх или задна умисъл.
Естествената мъжка реакция не закъсня. Но не, не, не трябваше да я гледа повече. Не можеше да си позволи да я харесва. Не. Не биваше да се впуска в нова авантюра със сестрата на Дънкан. Но очите му не се подчиниха на разума. С погледа на опитен мъж мигновено прецени женствения чар на непознатата девойка, нейните възхитителни гърди, умопомрачително тясната й талия, възбуждащите извивки на дългите й бедра, очертаващи се под скромния костюм за езда от кафяв шевиот, заслепителната красота на косата й с цвят на старо злато, едва прикрита под шапчицата, увенчана с кокетно перо, съблазнителните сочни като череши, ярки устни…
— Е, да чуем — с любопитство попита Синджън, усетил как умората започва да напуска тялото му. Погледът му не можеше да се откъсне от лицето на мис Фергюсън. Нима у него отново се надигаше сладостната тръпка на блажените първи мигове на всеки нов и многообещаващ флирт?
— Искат насила да ме омъжат за епископ Хетфийлд. А той е такъв подлец, че е позор за църквата. Дори и за такава безбожна църква като англиканската. — Тя заговори бързо, вероятно за да прикрие смущението си. — Всички, всички са против мен, и баща ми, и братята ми. Но най-вече проклетият ми баща! — гневно добави тя щом видя, че херцогът я гледа напрегнато и леко озадачено. — Но ако се окаже, че вече не съм девствена, никога няма да ме накарат да се омъжа насила за онзи надут и превзет епископ. Лицемерно копеле! — последните две думи разярената девойка изрече с такава злоба, че Синджън я изгледа с недоумение.
От вълнението красотата й бе станала още по-ярка. Високите й гърди се надигаха така буйно, като че ли в следващия миг щяха да изскочат от тесния й корсаж. Херцогът си помисли, че епископ Хетфийлд никога и за нищо на света не би се отказал от нея. Дори и той, преситеният ценител на женската красота, никога не бе виждал по-красива жена.
Синджън беше чувал какви ли не слухове за Джордж Прайн, третия виконт Рътлидж, епископ Хетфийлд.
