— Предупреждавам те, че съм толкова влюбена, че сигурно ще се разпадна на парчета…
— Ами в такъв случай ще трябва да заключим вратата — каза той широко усмихнат. — Това може да излезе извън контрол.
Макар че я дразнеше, той изгаряше от желание да я притисне в прегръдките си и никога да не я пуска. Тя изглеждаше наистина царствена в бляскавата си коприна, обиците и колието. Лекият аромат на розите, подарени й от дьо Век се смесваше със собствения й благоуханен мирис. Но Трей я обичаше не по-малко и с износените каубойски дрехи или пък съвсем гола. Почти невярващ в чудото, той тихо си каза „Тя ме обича!“
— А ти ще изоставиш ли харема си — попита Емпрес и го последва, когато той се запъти към вратата и я заключи. С присъщата си прямота тя зададе въпроса направо, като очакваше да получи един-единствен отговор. Трей бе опитен мъж и много добре знаеше какво иска да чуе тя, но този път това щеше да бъде не просто успокоение, а самата истина. Той се обърна с лице към нея. Сребристите му очи проблясваха като лунната светлина, а очертаните му скули потрепнаха от усмивката на изящните му устни.
Беше красив като греха. „Сега и завинаги“, помисли си тя.
Той разпери ръце и тя се хвърли в прегръдката му, обви с ръце кръста му и здраво се притисна до него. Погледна нагоре и упорито повтори:
— Хайде, кажи ми. — Искаше да се почувства в безопасност, копнееше за неувяхващата му любов като млада девойка.
— Няма никакъв харем — меко каза той с плътния си дълбок глас. — От много време насам.
— Все още миришеш на амбра. — В зелените й очи се прокрадна сянка на неверие — Знаеш за какво се използва амбрата — за да възбуди сетивата, да изостри желанията.
— Това е просто игра — небрежно каза той, а ръцете му изгаряха гърба й през пурпурната коприна. — Жените го харесват. Кара ги да се чувстват порочни.
На всички балове за дръзките жени и авантюристично настроените мъже имаше амбра. За онези, които искаха да отидат още по-далеч, имаше и опиум, но той обикновено отказваше да се докосне до него.
— А какво правиш с порочните жени? — настоя да узнае Емпрес, обхваната от дива ревност към всяка жена, която бе дръзнала дори да го погледне.
Той сви рамене. Искаше тя да разбере, че никоя от тях не значи нищо за него.
— Смеем се, а после… нищо — спокойно каза той. — След това някой изтърсва нова глупост и всички отново се засмиват. Скъпа, нали знаеш колко е банален този разпуснат живот. Но отсега нататък — продължи той и обхвана лицето й с ръце — ти ще бъдеш моята амбра.
Трей зарови лице в ухаещата й коса, и промърмори:
— Ти си моят опиум… моята амбра… моята неземна омая.
Той повдигна глава, отърка лицето си в нейното и прокара бузата си по нейната гладка кожа, правилния й нос и извивката на брадичката, после отново вдъхна аромата й.
— Ти си моят омаен сън, който се сбъдна — продума той и силно я целуна.
Макар че почувства топлината на устните му върху своите и усети мириса на коняк, макар че долови тръпките, които пробягаха по гърба й, когато нежната му целувка отстъпи място на напористата, нетърпелива страст, която тя обожаваше, Емпрес продължаваше да се пита дали Трей бе целувал и Клотилд по същия начин малко по-рано същата нощ. Какво значение имаше това сега? Защо искаше да знае, след като държеше в ръцете си всичко, което желаеше на този свят. Нямаше ли да е по-разумно да не знае нищо. Сигурни, само че тя никога не е била разумна и затова искаше да чуе от него нещо повече от простото отричане на жените в живота му. Затова, когато се отдръпна, останала без дъх, и усети как Трей нежно прокарва езика си по извивката на веждата й, тя решително изрече:
— Трей, искам да науча всичко за… порочните жени. — Попита го напълно сериозно и той знаеше много добре за какво става дума.
Когато заговори, Трей бе изоставил закачливия тон и беше съвсем сериозен, както когато говореше за работата си.
— Заклевам се, че пазих пълно въздържание, колкото и невероятно да ти се струва. Това може би обяснява отвратителното ми поведение снощи — извинително добави той. — Прости ми, ако съм те засегнал, но и ти имаш вина, — заключи Трей — задето ме предизвика с тези проклети мъже, които непрекъснато се навъртат наоколо.
— Ти ревнуваш — закачливо отбеляза Емпрес и почувства някакво странно задоволство.
— И те искам само за себе си.
— Следващия път, когато погледнеш някоя жена, както гледаше Клотилд тази вечер, ще й покажа какво значи да искаш някого само за себе си. — Емпрес войнствено издаде напред брадичката си, при това съвсем не на шега.
— Трудно е да се справи човек с теб.
— А с тебе — направо невъзможно.
— Великолепна комбинация — трудното с невъзможното — шеговито подхвърли той. — Е, поне няма да ни е скучно.
— Наистина ли не си? — попита тя съвсем не на място, като се чудеше дали настойчивите й въпроси няма да го прогонят, тъкмо когато отново го беше спечелила, но Емпрес бе толкова ревнива, а отговорите му съвсем не бяха категорични. Тя не знаеше дали това е нарочно или се дължеше на факта, че е мъж.
— Какво? — подразни я той и това я направи още по-подозрителна, защото Трей много добре знаеше за какво става въпрос.
— Наистина ли не си спал с други жени? — намусено каза тя, докато той ослепително й се усмихваше, искрено развеселен. „Косата му е просто прелестна, мислеше си тя. Всяка жена би дала мило и драго да има такава.“ Ако вчера, миналата седмица или когато и да е, друга жена бе прокарвала пръсти през косите му, Емпрес би я убила незабавно. Нима бе възможно човек да изпитва безумна ревност като нейната и да не попадне в затвора за убийство, запита се тя.
— А ти? — нахално попита Трей.
О, тя щеше да му даде да се разбере.
— Това изпит ли е? — сладко попита тя. Радостта мигом изчезна от погледа му и той почти изръмжа:
— Да, по дяволите!
— Ще получа ли точки за непълни отговори? — поинтересува се тя с лека усмивка, която сметна за подходяща за случая.
— Очаквам един-единствен отговор — избоботи той и големите му ръце здраво стиснаха талията й.
— О, Боже — каза тя и като видя как веждите му се сключиха като големи тъмни крила, добави с усмивка. — Не, не съм била с друг.
Той се изсмя високо и я целуна по носа.
— Обожавам те!
— Само докато остана
— Но ти си, винаги си била и ще бъдеш. Това достатъчно ли е, или ще трябва да се закълна писмено в родителите си, че не съм докосвал жена от месеци?
— Като стана дума за родители, държа да ти кажа, макар да не искам да ти създавам неприятности точно сега, когато всичко е просто прелестно — тя беше замаяна от щастие, а също и той. Иначе Емпрес едва ли щеше да си позволи такава прямота, — че нямам никакво намерение да живея в ранчото. Това, че ще се оженим, съвсем не означава, че автоматично ще се превърна в част от империята на семейство Брадок-Блек.
Животът в ранчото беше прекалено труден за нея. Всички бяха истинско олицетворение на вежливостта, но в къщата винаги имаше някакви адвокати и счетоводители, а трите телефона постоянно звъняха, защото многобройните компании непрекъснато се нуждаеха от пари, наставления и спешна помощ. Държеше се като егоист, но искаше Трей само за себе си.
— Кой говори за женитба? — иронично попита Трей и за първи път видя нагледно какво значи да си като ударен от гръм.
— Да извикам ли обратно дука? — заплашително попита Емпрес, когато успя да си поеме дъх.
— Какво ще кажеш за утре в десет? — по устните му се разля слънчева усмивка.
